Изказвания в пленарна зала
20 май 2010 г. - Разискване по доклад относно Необходимостта от стратегия на ЕС за Южен Кавказ, пленарно заседание в Страсбург(2)
Заключително изказване на Евгени Кирилов в качеството му на докладчик
Г-н председател, още веднъж искам да ви благодаря за коментарите и за плодотворното сътрудничество в процеса на работата. Благодаря ви за всички коментари и за подкрепата, която получих от мнозинството от колегите, които се изказаха.
Бих искал да благодаря на докладчика по становището на комисията по международна търговия, г-н Казак, за конструктивните идеи, представени от неговата комисия, и за приноса на комисията по промишленост, изследвания и енергетика като голяма част от техните предложения намериха място в доклада. Изразявам благодарността си и към секретариата на комисията по външни работи и на многобройните експерти, неправителствени и други организации, които работят активно в региона и които дадоха своя ценен принос и подкрепа.
Искам да кажа само едно нещо. Ние следва да прилагаме едни и същи принципи. Чух критики от някои колеги. Следва да знаем, че Парламентът определено не би ни подкрепил, ако говорим за териториална цялост и самоопределение на Грузия. Следва да знаем, че универсалното прилагане на принципите е най-добрата основа за започване и изграждане на отношения. Надявам се, че Съветът и Комисията ще възприемат препоръките, направени от Парламента в този текст и ще изработят цялостна стратегия на ЕС относно Южен Кавказ. Искам да отбележа, че членът на Комисията Фюле направи много навременно посещение в региона.
Искам да призова баронеса Аштън да направи същото и да се опита да се ангажира с предотвратяването на конфликти в района. Позволете ми да кажа, че приветстваме и подкрепяме решението на Съвета от миналата седмица да приеме насоки за преговори за бъдещите споразумения за асоцииране с трите държави и ние смятаме, че актуализирането на договорните отношения с тях е важна стъпка. Сега е моментът да ускорим мерките за предотвратяване на негативното развитие и ескалацията на напрежението в региона. В противен случай рискуваме отново да се намесим, когато вече е твърде късно. Не трябва да чакаме това да се случи още веднъж.
Големият урок, който Европа е научила, е урокът на интеграцията. Това е единственият устойчив начин на помирение с миналото и инвестиция в по-добро бъдеще.
10 февруари 2010 г. - Разискване по Доклад за напредъка на Хърватия през 2009 г. – Доклад за напредъка на БЮРМ през 2009 г. – Доклад за напредъка на Турция през 2009 г., пленарно заседание в Страсбург
Г-жо председател, трябва да продължим да подкрепяме перспективата за членство в ЕС за държавите от Западните Балкани. Целият процес е в полза на стабилността и не трябва да губим скорост.
Като докладчик по облекчаването на визовия режим на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет Европейски съюз-бивша югославска република Македония, считам, че въвеждането на безвизов режим в държавата е много важно за насърчаване на населението й. Последният доклад на Комисията посочва, че бивша югославска република Македония е постигнала напредък в много области, което е похвално.
Аз съм от съседна държава, България, и като съседи виждаме някои обезпокоителни тенденции. Според мен въпросът с името не е най-важен. Изграждането на македонската нация започна след Втората световна война и сега голяма част от населението се самоопределят като македонци. Ние обаче трябва да се придържаме към нашите ценности: не можем да допуснем изграждането на нацията да се бърка с националистическа риторика или с груба манипулация на историята, назад в древността. Второ, утвърждаването на националната идентичност не трябва да води до ксенофобия спрямо гражданите, които заявяват, че са от български произход. Тези хора са подложени на словесен и физически тормоз и биват дори правно преследвани по изфабрикувани причини.
20 януари 2010 г. - Разискване по Европейска стратегия за Дунавския регион, пленарно заседание в Страсбург
Г-жо председател, изразявам силна подкрепа за изготвянето на стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион. В исторически план река Дунав е свързвала Западна и Източна Европа, а чувството за принадлежност към Дунавския регион се е превърнало в чувство за общност между хората. Можем да кажем, че това улесни културното и икономическото сътрудничество, много преди да се роди идеята за европейска интеграция.
Стратегията представлява възможност да се приложат на практика ценните принципи на солидарност и сътрудничество. Документът следва да се основава на подход „отдолу-нагоре“, както вече посочиха някои колеги, включително г-жа Хюсменова. Приоритетите му следва да дойдат от дунавските общини, области и градове и е много важно регионалните органи и гражданското общество да припознаят стратегията за свой инструмент за по-добро сътрудничество и координация. Затова в този смисъл е необходимо процесът да бъде овладян.
Дунавските държави са изправени пред сходни екологични и инфраструктурни проблеми. Тяхната цел е да има силно социално-икономическо развитие и стремежът им е да постигнат по-висок жизнен стандарт за гражданите си. Сигурен съм, че стратегията за Дунав ще допринесе за постигането на тези цели и ще реши общите проблеми чрез по-ефективно и ефикасно използване на наличните средства, че тя ще спомогне за осъществяването на общите проекти, както и че европейските граждани ще се възползват от резултатите от нея.
Съгласен съм също така, че е необходим един общ подход, в който не са включени прекалено много приоритети. Стратегията за Дунав ще бъде отличен инструмент за значително подобряване на трансграничното сътрудничество в региона и аз силно вярвам и се надявам, че Комисията ще направи всичко възможно изцяло да подкрепи изпълнението й, включително чрез разпределяне на допълнителни финансови средства.
14 септември 2009 г. - Случаят "Спаска Митрова", Едноминутно изказване по въпроси с политическа значимост, пленарно заседание в Страсбург
Г-н Председател, в началото на август в Република Македония се разигра невероятен спектакъл, който разтърси българското обществено мнение. Двадесет и три годишната македонска гражданка Спаска Митрова – майка на невръстно дете, което все още кърми, е била отведена насилствено в полицейския участък и оттам в прословутия затвор Идризово, а детето й е било отнето. Полицаите са я влачили за косите от горния до долния етаж на сградата, тъй като е отказала да се раздели с детето си.
Причината да получи тримесечен затвор е невъзможност от нейна страна да предостави легло на бившия си съпруг в стаята на детето. Помислете какво означава това. Г-жа Митрова е получила и българско гражданство в началото на тази година. Това изглежда е основната причина за нечовешкото третиране, тъй като не е единичен случай.
Преди около две години попитах сегашния македонски външен министър: „Защо е тази омраза към македонци, придобили българско гражданство?“ Отговорът му беше: „Това са остатъци от миналото.” След като положените усилия от българския президент и правителство не дават резултат, обръщам се към комисаря Olli Rehn лично да се запознае с този крещящ случай в страна, която желае да започне преговори за членство.