Изказвания в пленарна зала

6 април 2011 г. - Разискване по преглед на Европейската политика за съседство - Източно измерение и Южно измерение, пленарно заседание в Страсбург

Г-жо председател, източното съседство на ЕС може да се окаже най-добрата проверка за външната политика на ЕС. Съюзът трябва да спазва собствената си правна рамка и особено стратегията на ЕС по сигурността, която подчертава необходимостта да бъдем заобиколени от добре управлявани страни. Той следва също да прилага това в собствената си цялостна стратегия с цел да постигне положителна промяна.

Обаче най-сериозното препятствие за оформянето на ЕПС на изток остават неуредените конфликти в Приднестровието и Южен Кавказ, които са дълбоката причина за нестабилността и политическите и икономически проблеми на региона. Достатъчно е само да споменем днешната експлозия в Приднестровието, която нанесе сериозни повреди на газопровода.

Налице е спешна необходимост ЕС да подкрепи усилията за разрешаване на конфликта, включително чрез пряко посредничество, изграждане на доверие и хуманитарна помощ за милионите вътрешно разселени лица и бежанци. Ето защо ЕС следва да направи необходимото значителната му финансова и техническа подкрепа в региона да се съпътства със засилено политическо присъствие и ясно определена обусловеност.

15 февруари 2011 г. - Разискване по доклад относно скандал за подслушвания в България, пленарно заседание в Страсбург

Г-н председател, бих искал само да се присъединя към онези, които твърдят, че тази вечер се преструвате, че не виждате сините карти. Тъй като всеки се опитваше да намекне, че тук не присъстват достатъчно колеги, бих искал да кажа, че в действителност има достатъчно достойни колеги, слушащи разискването.

Само бих искал да изразя разочарованието си от казаното от г-н Strasser. Наистина това не беше пример за добра демократична реч от човек, чиято държава уважаваме като демократично място.

14 февруари 2011 г. - Разискване по доклад относно прилагането на стратегията на ЕС за региона на река Дунав, пленарно заседание в Страсбург

Г-н председател, Дунавската стратегия трябва да се превърне в непрекъснат процес и в инструмент за координация между партньори, които са изправени пред сходни предизвикателства. Тя трябва да подобри изпълнението на общите цели и да помогне на нашите граждани, които живеят по поречието на тази важна европейска артерия, която, както вече беше споменато, беше сериозно засегната от настоящата криза, да усетят въздействието й.

От съществено значение е Дунавската стратегия да се основава на подход „отдолу-нагоре“. Това партньорство трябва да бъде проследено в бъдещото развитие на програмните документи на политиката на сближаване. Активното участие на местните и регионални заинтересовани страни е гаранция, че те признават за свои приоритети действията и проектите, включени в стратегията. С това имам предвид реална собственост на процеса. Готовността на дунавските региони да отделят средства от собствените си програми за общи проекти е предпоставка за успешното постигане на целите им, но те също така трябва и да засилят координацията на съществуващите трансгранични програми. Това е единственият начин, по който стратегията може да се превърне в добър пример за междурегионално сътрудничество.

20 януари 2011 г. - Разискване по доклад относно стратегията на ЕС за Черно море, пленарно заседание в Страсбург

Г-жо председател, с присъединяването на България и Румъния Черноморският регион се превърна в съседен на ЕС регион. Това е стратегически мост, свързващ Европа с Каспийско море и Централна Азия. Неговото геополитическо и икономическо значение за ЕС непрекъснато се увеличава по отношение на сигурността, стабилността и енергетиката. Ето защо Съюзът следва да засили присъствието си, да развие активни политики и да намери трайни решения на съществуващите проблеми в региона.

Не само крайбрежните държави показват голям интерес към многостранно регионално сътрудничество, което е от изключително значение за решаване на неотложни въпроси от регионално и европейско значение, като например „замразени“ конфликти, трафик и други свързани със сигурността въпроси.

Това, което е необходимо в момента, е съсредоточаване върху няколко повода за загриженост, които представляват прагматичен интерес за всички крайбрежни държави. Един такъв проблем е морската сигурност. През последните години се наблюдава увеличение на злополуките, включващи загуби на човешки живот и щети за околната среда в Черно море. ЕС следва да намали риска от граждански инциденти чрез предоставяне на помощ за операциите по издирване и спасяване в рамките на европейската интегрирана морска политика. Очакваме да гласуваме скоро по доклада на нашата колега Илияна Малинова Йотова, който за първи път ще засегне политиката на ЕС за рибарството в Черно море. Това също би дало добра основа за многостранно сътрудничество в региона.

Подкрепата на ЕС също е желателна за текущи проекти като околовръстната магистрала около Черно море, паневропейските транспортни коридори 8 и 9, както и за транспортните връзки между черноморските пристанища.

Бих искал да благодаря на докладчика за това, че подкрепи моите изменения и за отличният му принос с неговото изказване.

13 декември 2010 г. - Разискване по доклад относно териториалното, социалното и икономическото сближаване - Доброто управление и регионалната политика на ЕС, пленарно заседание в Страсбург

Изказване на Евгени Кирилов от името на групата S&D

Г-н председател, позволете ми да поздравя моите колеги г-н Luhan и г-жа Mănescu за отличната им работа. Всички сме съгласни, че политиката на сближаване има важна роля за конкурентоспособността на европейските региони. Що се отнася до продължаване на политиката и на постиженията й, искаме да са налице достатъчни ресурси, или поне да не бъдат съкращавани финансовите средства, предоставяни за политиката на сближаване.

Не искаме също така и допълнителна тежест за бенефициерите. Бъдещата структура на политиката на сближаване зависи от решенията, които ще вземем заедно. Комисията обаче трябва да играе основна роля с предложенията, които прави, и в това отношение разчитаме на Вас, г-н Хаан, защото считам, че някои от тези предложения – като например предлаганите предварителни условия за това държавите-членки да получат финансова помощ от Европейския съюз – се нуждаят от допълнително изясняване.

Политиките на сближаване за всички региони трябва да бъдат подкрепени и следва да не позволяваме възникването на положение, при което те страдат поради неефективността на някои национални правителства. Тук отново изказвам съгласието си, г-н член на Комисията, че е важно да развием тези равнища. Поради тази причина е от съществено значение да не заменим сложността с условност и да не затрудняваме за пореден път крайните бенфициери. За да гарантираме, че политиката на сближаване ще доведе до положителни резултати, трябва да дадем възможност на регионите да участват активно; нека им позволим да се чувстват ангажирани в процеса, да им предоставим подходящите средства и да гарантираме, че ги използват възможно най-ефективно.

18 октомври 2010 г. - Едноминутно изказване по член 150 от Правилника за дейността, пленарно заседание в Страсбург

Днес се навършват 85 г. от Ангорския договор между България и Турция. Той третира въпроса с имуществените права на близо 350 000 тракийски българи, насилствено прогонени от Турция в началото на миналия век. Някои от тях са все още живи, а наследниците им наброяват близо 800 000.

Проблемът със заграбените тракийски имоти се дискутира нееднократно от двете страни, включително и на най-високо равнище и в работни групи, но резултат няма. Турция счита, че тези хора са изселници, но многобройните исторически факти и документи, включително протоколът на Обществото на народите от 1926 г. за бежански заем на България, свидетелстват за техния статут на бежанци.

Премиерът Ердоган вече направи едно предложение – хората, които имат документи за собственост да се обърнат към турските съдилища. Има такива документи, но е цинично да се изискват от загинали и едва спасили живота си хора. В резолюцията си от 21 май 2008 г. Европейският парламент призова Турция да засили диалога с България по този въпрос. Силно се надявам, че в името на добросъседските отношения добрата воля ще надлее.

7 октомври 2010 г. - Разискване по доклад относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. – Бъдещето на Европейския социален фонд, пленарно заседание в Брюксел

Г-н председател, всички сме съгласни, че политиката на сближаване има много положителен ефект до момента. Това е видно и признато. Но съществуват различни идеи относно политиката на сближаване след 2013 г.

Трябва да доразвием политиката и да я приспособим към новите предизвикателства и реалности, като градим върху постиженията си, а не като я преобразим изцяло. Това е еднакво важно и за основните й принципи, и за бъдещия бюджет. Необходими са действия, подкрепени с подходящи ресурси от ЕС и от националните бюджети.

Комисията по бюджети наскоро подчерта, че ще се положат усилия да се избегнат големи загуби по отношение на отпуснатите средства от структурните фондове в бъдеще. Силно се надявам, че новите държави-членки няма да попаднат в категорията на големите губещи. Ето защо орязването на средствата за сближаване не може да бъде вариант. Въпросът е не само финансов, а ще окаже отрицателно въздействие и върху принципите на солидарност.

23 септември 2010 г. - Разискване по доклад относно средствата от Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), които ще бъдат отпуснати в бъдеще за бюджета на програмите за трансгранично сътрудничество, пленар

Изказване на Евгени Кирилов от името на групата S&D

Г-н председател, гарантирането на стабилни и проспериращи съседски отношения е основен приоритет на европейската външна политика. В такива съседски отношения ЕС може най-добре да упражнява своята мека стабилизираща сила. И пак там той трябва да определя стратегии и по възможност да ги замени с други, по-подходящи форми на взаимодействие.

Съгласно Регламента за ЕИСП целта на инструмента е Общността да предоставя помощ в дадена област за развитие, благоденствие и добросъседство. Но ЕИСП трябва по-добре да отразява потребностите и предизвикателствата. Ако ЕС не иска на него да се гледа като на дойна крава, а като на реална регионална сила, той ще трябва да се докаже като способен по този начин да спомага за разрешаване на конфликти и при съседските отношения.

Стабилността и просперитетът периодически са застрашавани от нерешени конфликти. Те подриват в голяма степен многостранните инициативи на ЕС както на изток, например в Кавказ, така и на юг – в Близкия изток и Западна Сахара например. Стремежът на ЕС към търсене на решения и засилване на ролята му трябва да се претвори на практика, а предназначената специално за тези региони помощ трябва да се насочи към изграждане на доверие, както и за урегулиране на спорните въпроси.

Фокусът върху двустранните отношения направи трудно за Съюза да действа като посредник при конфликти. ЕС наистина трябва да залага повече на многостранното сътрудничество, без значение колко трудно е това, както заяви членът на Комисията Фюле. Регионалният подход трябва да бъде по-силен и по-прозрачен. Той трябва да се съчетава със засилено сътрудничество между партньорските държави, особено съседните. Например равнището на интеграционно сътрудничество между съседните държави в източната част на ЕС е твърде ниско. Има причини за това, има трудности в това отношение и трябва да работим съвместно за преодоляването им.

Инициативата за трансгранично сътрудничество в региона на Черно море изглежда е недостатъчна за решаването им. Определението за целта на трансграничното сътрудничество е насърчаване на икономическото и социалното развитие в пограничните райони, справяне с общи предизвикателства, гарантиране на ефективни и сигурни граници и насърчаване на сътрудничество между хората.

Трябва да се осигури по-добра координация между ЕИСП, програмите за трансгранично сътрудничество и националните планове за действие по ЕИСП. Необходимо е внимателно обсъждане на реалната добавена стойност от всяка инициатива по ЕИСП, в противен случай ЕС рискува да се окаже въвлечен и дори погълнат от задължения и дублирания – нещо, което понастоящем често се случва с доста програми на Общността.

Членът на Комисията Фюле внесе известно успокоение в това отношение. Допитване до заинтересованите страни и по-тясна работа с Комисия по регионално развитие на Парламента биха могли да бъдат полезни. Трябва да работим съвместно за по-ефективни и осезаеми резултати.
Изказване на Евгени Кирилов от името на групата S&D

8 септември 2010 г. - Разискване по доклад относно свободното движение на работници – временни ограничения за румънски и български граждани на пазара на труда в Европейския съюз, пленарно заседание в Страсбург

Г-н председател, докладът на Комисията ясно посочва, че търсенето и предлагането на работна ръка определят обема и посоката на работниците, а не ограниченията на пазара на труда. Освен това той твърди, че бъдещи имиграционни потоци към ЕС от България и Румъния са малко вероятни.

Ограниченията стимулират създаването на лоши практики поради уязвимостта на нелегалните работници, които са лесен обект на експлоатация. Както каза членът на Комисията Де Гухт, този поток от хора няма да се промени, ако бъде официално разрешен, но резултатът ще е, че те ще плащат социални вноски и данъци.

Потоците от България и Румъния след разширяването са в значителна степен надвишени от неотдавнашната имиграция на граждани от държави извън ЕС. Очевидно е, че недискриминирането и свободата на движение са основни права на всеки работник от ЕС, и е жалко, че някои държави-членки на ЕС, както беше посочено в доклада, са решили да не се съобразят с тези основни принципи.

Искам да подчертая нещо много важно: толерирането на второкласно европейско гражданство поставя под въпрос почтеността на Съюза като цяло.

20 май 2010 г. - Разискване по доклад относно Необходимостта от стратегия на ЕС за Южен Кавказ, пленарно заседание в Страсбург

Встъпително изказване на Евгени Кирилов в качеството му на докладчик

Г-н председател, преди всичко, бих искал да благодаря на докладчиците в сянка и на всички колеги, които помогнаха за изработването на този важен доклад, който очертава необходимостта от стратегия на ЕС за региона на Южен Кавказ. Южен Кавказ е не само регион, непосредствено граничещ със Съюза (Румъния и България имат морска граница с него), а също и регион от изключителна стратегическа важност за Европейския съюз в политическо и икономическо отношение, както и във връзка със сигурността.

Eто защо главната цел на Европейския съюз в региона следва да бъде активно да участва в стабилизирането му, да насърчава превръщането на Армения, Грузия и Азербайджан в стабилни и демократични държави; да установи добри съседски отношения и включване на тези държави в европейските политики. Европейският парламент активно поддържа всички инициативи, които засилват присъствието на ЕС в региона и, в частност, най-новата от тях, Източното партньорство. То предлага ценна рамка за засилено регионално сътрудничество, въвеждане на безвизови пътувания до ЕС, сключване на всеобхватни споразумения за свободна търговия. Това е двустранен процес, който изисква усилия и посвещение и от двете страни; от жизненоважно значение и за трите държави е да продължат усилията си по пътя на демократизацията.

Доброто управление, политическият плурализъм, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека са от първостепенна важност за определянето на бъдещите им отношения със Съюза. Затова Европейският съюз следва да продължи да им оказва финансова и техническа помощ с цел да насърчи тези принципи в рамките на политическите условия. Стратегическото геополитическо разположение на Южен Кавказ и неговото нарастващо значение като енергиен, транспортен и комуникационен коридор, свързващ Каспийския регион и Централна Азия с Европа, и нарастващата загриженост на ЕС за енергийната сигурност предполагат по-активно участие в енергийните проекти в региона, включително и завършването на проекта за тръбопровода „Набуко“.

Въпреки това амбициозните политики на ЕС едва ли могат да се осъществят, когато над региона е надвиснала голяма сянка: нерешените конфликти в Грузия и Нагорни Карабах. Те също така сериозно възпрепятстват демократизацията, политическата стабилност и социално-икономическото развитие. За съжаление, едва след войната в Грузия през 2008 г. Съюзът осъзна, че следва да играе по-активна роля в региона по отношение на управлението и предотвратяването на конфликти. Положението на застой, което се дължи на тези конфликти, и влизането в сила на Договора от Лисабон са основание за все по-активната политика на ЕС. Това важи особено за конфликта в Нагорни Карабах, където Съюзът на практика отсъства. Само да се заяви подкрепа за работата на групата „Минск“ на този етап не е достатъчно, ако ЕС приема сериозно новата си, по-активна роля във външната политика.

Съюзът е международен посредник, който се приема и от двете страни и чието присъствие не предизвиква възражения. Съюзът трябва да застане начело на международните усилия за възстановяването и реконструкцията в този конфликтен район, като инициира проекти за помирение, програми от типа „от хората за хората“ (people-to-people) и контакти и като изпрати мисия в региона, когато бъде намерено политическо решение.

Конфликтите в региона също така изискват специални усилия с оглед на стотиците хиляди разселени лица, което има сериозни хуманитарни последици. Европейският съюз притежава средствата и опита да допринесе за създаването на атмосфера на повече толерантност в Южен Кавказ. Той също така следва да почерпи от собствения си исторически опит и да покаже на хората в региона, че могат да живеят заедно в мир и благоденствие и могат да възстановят добрите отношения и доверието, които са съществували в миналото. Главна задача на Съюза е да се опита да убеди лидерите и хората (сърцата и умовете на хората) в региона да подкрепят мирните инициативи, а не заплахите и напрежението. Така че има добро бъдеще, ако се опитаме да го изградим всички заедно.

Предишна 1 2 Следваща