На 5 юли 2011 г. Парламентът прие резолюция относно универсална услуга и номер за спешни повиквания „112“ (P7_TA(2011)0306). В тази резолюция се подчертава необходимостта от полагане на повече усилия за използване и популяризиране на номера за спешни повиквания 112 в рамките на целия ЕС и Комисията се призовава да предприеме редица конкретни мерки съгласно Директива 2009/136/ЕО.
За момента резултатите във връзка с прилагането на Директива 2009/136/ЕО от Комисията все още не са достатъчно добри. Например, не са определени критерии за точност или надеждност по отношение на местоположението на лицата, осъществяващи повиквания, както се изисква в член 26, параграф 5 от Директива 2009/136/ЕО. Освен това, въпреки непроменената твърде ниска осведоменост за номер 112 (само 27% от гражданите на ЕС са наясно за неговото съществуване), не са положени видими усилия за решаване на проблема с недостатъчната информация за гражданите на Съюза. Номер 112 остава също така недостъпен за по-голямата част от хората с увреждания, въпреки че неговата достъпност се изискваше в Директива 2009/136/ЕО, в резолюцията от 5 юли 2011 г. и в писмена декларация 0035/2011 на Комисията от 12 септември 2011 г. относно необходимостта от достъпни услуги за спешни повиквания на номер 112.
Във връзка с искането на Парламента, изразено в горепосочената му резолюция, кога Комисията ще предостави на Парламента подробен план за действие (включително ресурси и график)?
По-специално следва да се обърне внимание на:
- предоставянето на гражданите на въздействаща информация за номер 112 и предприемането на мерки за подпомагане на държавите членки във връзка с провеждането на рекламни и информационни кампании (член 26, параграф 6),
- разработването на задължителни критерии за точност и надеждност във връзка с предоставянето на информация за местоположението на лицата, осъществяващи повиквания, на службите за спешна помощ (член 26, параграф 5 и член 26, параграф 7),
- определянето на приемливи изисквания за надеждност и качество, както и на основни показатели за изпълнение за цялата верига от услуги във връзка с номер 112 (резолюция от 5 юли 2011 г.),
- достъпността на номер 112 за хората с увреждания, като се използват технологиите от следващо поколение за номер 112 (член 26, параграф 4 и резолюцията от 5 юли 2011 г.),
- прилагането на система за обратна връзка с номер 112 с цел предупреждаване на гражданите за предстоящи сериозни инциденти (резолюция от 5 юли 2011 г.).
Писмената декларация относно епилепсията беше приета от Парламента с огромно мнозинство през септември 2011 г. Наред с други въпроси, писмената декларация относно епилепсията прикани Комисията и Съвета да:
1. насърчават изследванията и иновациите в областта на превенцията и ранното диагностициране и лечение на епилепсията;
2. превърнат епилепсията в приоритет като широко разпространено заболяване, което представлява значително бреме в цяла Европа;
3. предприемат инициативи за насърчаване на държавите членки да гарантират еднакво качество на живот за хората с епилепсия в сфери като образование, заетост, транспорт и обществено здравеопазване
.
Какви стъпки са предприети от страна на Комисията за изпълнение на мерките, изложени в Писмената декларация относно епилепсията, след нейното приемане? Също така, би ли могла Комисията да представи конкретни примери за предприети от нея инициативи с цел облекчаване на бремето на хората с епилепсия в Европа?
В заключение, Комисията е взела решение да обяви май 2013 г. за Европейски месец на мозъка. Тъй като епилепсията е третото най-често срещано в Европа неврологично разстройство, какви инициативи са предприети от Комисията за включване на епилепсията в рамките на Европейския месец на мозъка?
26 юни 2013 г. Отговор на Европейската комисия (E-004601/2013):
Отговор, даден от г-н Борг от името на Комисията
Комисията споделя изразената от Европейския парламент в писмена декларация от 2011 г. загриженост относно епилепсията и бремето, което тя представлява.
Според проучване от 2011 г., озаглавено „Мащаб и бреме на психичните и мозъчните разстройства в Европа през 2010 г.“(1), 2,65 милиона души живеят с епилепсия. Това означава, че епилепсията е петото по разпространеност неврологично заболяване в ЕС.
В рамките на Седмата рамкова програма за научни изследвания и развитие (2007 — 2013 г.) от 2007 г. насам беше оказана подкрепа за научните изследвания в областта на епилепсията в размер на повече от 50 милиона евро. Освен това последната покана за представяне на предложения в област „Здраве“ в рамките на Седмата рамкова програма включваше като приоритет научните изследвания на патофизиологията и лечението на епилепсия и епилептиформени заболявания. Предстои няколко проекта да бъдат избрани за финансиране, след като бъде извършена оценка.
„Хоризонт 2020“ — следващата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, вероятно ще предостави допълнителни възможности за подкрепа на изследванията на мозъчните заболявания, включително на епилепсията. Предизвикателството „Здравеопазване, демографски промени и благосъстояние“ може да се окаже от особено голямо значение. За справяне с него ще бъда използван подход, насочен към решаване на проблемите, и ще се обърне внимание на подобряването на диагностиката, по-доброто разбиране и лечение на заболяванията или на насърчаването на интегрираните грижи — области от практическо значение за изследването на мозъчните заболявания.
И накрая, като част от Европейския месец на мозъка, от 25 до 27 май в Дъблин се проведе Европейски форум за научни изследвания в областта на епилепсията, който беше финансиран по Седмата рамкова програма за научни изследвания и на който имах възможност да участвам.
(1)Проучване от H.U. Wittchen и др. European Neuropsychopharmacology (2011) 21, 655‐679.
Армения обяви наскоро своето намерение за пускане в действие на летището Степанакерт/Ханкенди в Нагорни Карабах, отваряйки го за редовни международни полети. Без съмнение това действие ще бъде изтълкувано от Азербайджан, чиято територия в Нагорни Карабах е окупирана от Армения, като явна провокация.
1. Заместник-председателят/върховен представител има ли позиция по въпроса предвид международното право и състоянието на политическите преговори за мирно решение на конфликта в Нагорни Карабах, провеждани от групата „Минск“ и други международни форуми?
2. Заместник-председателят/Върховен представител ще предприеме ли действия за избягване на изпълнението на този провокативен проект от Армения и за предотвратяване на ескалацията на и без това обтегнатите отношения между Армения и Азербайджан, които застрашават стабилността на целия Южен Кавказ?
18 февруари 2013 г. Отговор на Европейската комисия (E-000248/2013):
Отговор, даден от върховния представител/заместник-председателя г-жа Аштън от името на Комисията
1. Върховният представител/заместник-председателят изцяло подкрепя изявлението на съпредседателите на групата „Минск“ на ОССЕ от юли 2012 г. и април 2011 г., в които се изразява опасението, че пускането в действие на това летище може да доведе до ескалиране на напрежението. Извършването на полети няма да подпомогне мирния процес и ЕС насърчава настойчиво страните в конфликта да търсят решение по дипломатически път. Върховният представител/заместник-председателят очаква страните да зачитат и спазват обещанията, които са препотвърдили пред съпредседателите на групата „Минск“, а именно, че ще отхвърлят всяка заплаха за използване на сила или всяко използване на сила, насочени срещу самолети на гражданската авиация, че ще търсят решение на въпроса с дипломатически средства и че ще се въздържат от политизиране на проблема. Върховният представител/заместник-председателят подкрепя недвусмисления призив на съпредседателите към страните да действат съгласно международното право и в съответствие с действащите практики за извършване на полети над тяхната територия, и потвърждава, че ЕС се присъединява към тяхното ясно послание, че пускането в действие на това летище не може да се използва в подкрепа на каквато и да е претенция за промяна на статута на Нагорни Карабах, който следва да бъде определен в съответствие с принципите от Мадрид.
2. Горните послания бяха съобщени многократно и на двете страни по време на неотдавна проведените дипломатически контакти и срещи на високо равнище, включително по време на съветите за сътрудничество, проведени от ЕС с Армения и Азербайджан през декември 2012 г. в Брюксел, както и по време на посещения на високо равнище в региона. Това помогна да се предотврати по-нататъшното ескалиране на напрежението около Нова година. Не са извършени полети. ЕС настойчиво приканва страните в конфликта да се въздържат както в действията, така и в думите си. ЕС е готов да подкрепи усилията на групата „Минск“ на ОССЕ, насочени към предотвратяване на всякакво ескалиране на напрежението в региона и към своевременното намиране на мирно решение на конфликта.
Европейският съвет от 18 и 19 юни 2009 г. покани Комисията да изготви в срок до края на 2010 г. стратегия на ЕС за Дунавския регион. През декември 2010 г. Комисията публикува "Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав" (COM(2010)0715) и придружаващия я план за действие, предлагащ 4 стълба, съсредоточени върху 11 приоритетни области. По време на разработването и прилагането на Дунавската стратегия на ЕС, Европейския парламент бе постоянен и надежден партньор, какъвто и ще остане. Парламентът подкрепи идеята за макрорегионална стратегия в региона на река Дунав, прие две резолюции(1) и предложи и прие Подготвително действие: Определяне на модел за управление за региона на река Дунав на ЕС: по-добра и по-ефективна координация. Също така посредством Дунавския форум на членовете на ЕП, Парламентът подкрепя подхода "отдолу нагоре", предоставяйки на заинтересованите страни от региона възможността да провеждат обмен на гледни точки и информация по тази макрорегионална стратегия.
В своята резолюция от февруари 2011 г.(2) Европейският парламент призова Комисията, в контекста на необходимостта от провеждане на междинен анализ на прилагането на Стратегията на ЕС за региона на река Дунав, да подготви конкретни инструменти и критерии за оценка на проектите, базиращи се на показатели, които позволяват сравнения.
Ние помолихме Комисията да анализира първите резултати и уроци, извлечени от прилагането на Дунавската стратегия.
В тази връзка, бихме искали да призовем Комисията да информира Европейския парламент относно статуса на прилагане и осъвременяване на стратегията на ЕС за Дунавския регион.
Какви са предвидените от Комисията мерки с оглед по-нататъшното улесняване, подобряване и ускоряване на прилагането на Дунавската стратегия на ЕС? Може ли Комисията да информира Европейския парламент относно етапа на работа и относно последните постижения на ръководните групи за Дунавската стратегия?
В състояние ли е Комисията да представи пред парламента как структурните фондове са помогнали за осъществяването на проекти в Дунавския регион и какви средства са все още налични за Дунавския регион?
В състояние ли е Комисията да представи пред Парламента как възнамерява да помогне на държавите членки да отразяват по по-добър начин пилотните проекти по стратегията на ЕС за Дунавския регион в оперативните програми, с оглед използването на структурните фондове за финансовия период 2014-2020 г.?
(1) P7_TA-PROV(2010)0008 и P7_TA(2011)0065
(2) P7_TA(2011)0065.
Корупцията в държавите – членки на ЕС, все още представлява един от най-неотложните проблеми на ЕС (по приблизителна оценка се касае за 120 милиарда евро годишно). Според Индекса за възприятие на корупцията за 2010 г. на „Transparency International” държавите от ЕС все още постигат среден резултат от едва 6,4 по скала от нула до десет.
Тъй като корупцията има трансгранично измерение и сериозно въздействие върху финансовите ресурси на държавите членки, икономиката и доверието на гражданите в тяхното правителство, е необходимо да се вземат спешно мерки на ниво ЕС с цел извършване на оценка на действията на държавите членки за борба с корупцията.
Липсва политически ангажимент за борба с корупцията от страна на политическите лидери и лицата, отговарящи за вземането на решения, като прилагането на антикорупционното законодателство не е еднакво в различните държави членки и като цяло се счита за незадоволително (COM(2011)0308). В своя План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм Комисията посочи, че едно от действията, които ще предприеме в бъдеще, е представянето на „предложение за механизъм за оценка на политиките за борба с корупцията на държавите членки”.
Впоследствие Комисията прие решение за установяване на механизъм за докладване на мерките на ЕС за борба с корупцията (C(2011)3673) с цел извършване на периодични оценки на положението с политиките за борба с корупцията на равнище ЕС.
- Би ли могла Комисията да посочи какво е положението с изпълнението на гореспоменатото решение C(2011)3673 и как държавите членки изпълняват изискванията, свързани с новия механизъм за извършване на оценки?
- Предвижда ли Комисията определяне на корупцията като сериозно престъпление в целия ЕС и хармонизирано ниво на наказанията?
- Би ли обмислила Комисията възможността за въвеждане на по-строг механизъм за мониторинг на корупцията, който да бъде обвързващ за всички държави членки?
В отговор на поставен от мен въпрос (Е-011952/2011), получен на 8 февруари 2012 г., членът на Комисията Чолош посочва, че към края на декември 2011 г. Комисията е изплатила на България 769 млн. евро от Европейския фонд за развитие на селските райони, което представлява 29% от цялата сума, отпусната за Програмата за развитие на селските райони в България (ПРСР).
Два месеца по-късно, в отговор на въпрос на моята колега Илияна Йотова (Е-002145/2012) членът на Комисията Чолош изтъква, че към края на февруари 2012 г. сумата, която Комисията е възстановила на България по ПРСР, възлиза на 586 млн. евро или 22%.
И в двата отговора членът на Комисията визира сумата от 250 млн. евро, която все още не е призната от Комисията за разход на България по въпросната програма и за която съществува риск да бъде загубена по правилото за автоматично освобождаване N+2.
Във връзка с това:
1. На какво се дължи разминаването в сумите, посочени в отговорите на члена на Комисията Чолош от 8 февруари и от 4 април 2012 г.?
2. Каква е причината повече от четири месеца Комисията да продължава да разглежда внесеното от българските власти в края на 2011 г. изменение на ПРСР и кога смята Комисията да излезе с решение по този въпрос?
3. На какво се дължи потенциалният риск от загуба на част или на цялата сума от 250 млн. евро и свързан ли е с плащанията за създаване на гаранционен фонд под ПРСР (Е-011952/2011)?
21 май 2012 г. Отговор на Европейската комисия (E-003701/2012):
Отговор, даден от г-н Чолош от името на Комисията
Предоставените от Комисията отговори на въпроси E-011952/2011 и Е-002145/2012(1) са правилни и напълно последователни. Първият въпрос беше свързан със сумите, изплатени на България в рамките на нейната програма за развитие на селските райони от перспектива n + 2, докато вторият въпрос се отнасяше за действителното усвояване на място. В края на 2011 г. на България е била преведена обща сума в размер на 769 млн. EUR (29 % от общото разпределение за периода 2007 — 2013 г.) по линия на ЕЗФРСР, от които 586 млн. EUR (22% от отпуснатите средства) бяха предназначени за възстановяване на разходи, вече изплатени на бенефициерите. Разликата между цифрите се отнася за авансовото плащане от 7 % от общото разпределение на средства от ЕЗФРСР за България (183 милиона EUR), което се плаща след одобрение на програмата.
Четиримесечният срок за разглеждане на 8-то изменение на българската ПРСР е бил прекъсван (преустановяване на срока) три пъти, тъй като се е налагало българската страна да предостави съществена допълнителна обосновка и пояснение, за да се стигне до приемливо за Комисията предложение. От средата на април са изминали само два месеца от 4-месечния период за разглеждане, следователно Комисията е изцяло в рамките на допустимия период за разглеждане. Изменението е в напреднал етап на разглеждане и трябва да бъде завършено в скоро време.
Да, потенциалният риск от отмяна на финансови ангажименти на ЕЗФРСР за България за 2011 г. е свързан с предложения гаранционен фонд. Всички останали пера, които са включени в заявлението за плащане на 251 млн. EUR, представено на ЕЗФРСР през януари 2012 г., вече са възстановени на България (около 114 млн. EUR). Остава да бъдат изплатени 137 млн. EUR, свързани със създаването на гаранционния фонд, което — изцяло или частично — е обвързано с одобрението от Комисията на 8-то изменение. Като цяло съществува риск да бъде отменен финансовият ангажимент за всяка част от тази неизплатена сума, която не бъде приета.
(1) http://www.europarl.europa.eu/QP-WEB/home.jsp
Обществените уебсайтове са източник на важна информация и услуги за европейските граждани, но за хората с увреждания е все още трудно да се възползват изцяло от тях заради функционалните им ограничения. Това поставя хората с увреждания в неизгодно положение и затруднява социалното им приобщаване. Новият краен срок за постигане на целите за пълна достъпност на уебсайтовете от обществения сектор, както и на уебсайтовете, които предоставят основни услуги на гражданите, е 2015 година. Най-вероятно ще е необходимо да се определи известен период от време, през който трябва да се изпълнят изискванията за достъпност. Във връзка с това:
1. Комисията планира ли да изготви предложение за законодателен акт или за незаконодателни мерки, за да гарантира, че всички обществени уебсайтове, както и уебсайтовете, които предоставят основни услуги на гражданите на ЕС, са напълно достъпни за хора, ползващи помощни технологии?
2. Ако това е така, кога?
7 май 2012 г. Отговор на Европейската комисия (E-003438/2012):
Отговор, даден от г-жа Крус от името на Комисията
По предложението за инициатива на Европейския съюз във връзка с достъпността на уебсайтовете е постигнат напредък. Понастоящем предложението за евентуална законодателна инициатива с оглед осигуряване на ефикасността на усилията чрез избягване на разпокъсаността на европейския пазар за продукти и услуги в областта на достъпността на уебсайтовете е в процес на изготвяне в сътрудничество с различни служби на Комисията.
Представянето му за одобрение от Комисията се очаква в рамките на второто тримесечие на 2012 г.
В последно време в доклади на Хюмън Райтс Уоч („Case Book: Police abuse in Europe“) и на Хелзинкския комитет се подчертава тревожното нарастване в целия ЕС на насилствените нападения от служители на полицията срещу граждани на ЕС и на смъртните случаи по време на период на задържане от полицията. При неотдавнашни инциденти граждани на Съюза са били подложени на тормоз и ненужно задържане след мирни антиправителствени демонстрации. В други случаи е установявано, че полицаи са използвали ненужна сила срещу невинни граждани без никакви правни основания в подкрепа на подобни действия. Ставаме свидетели на сериозни нарушения на правата на човека на гражданите на ЕС.
Какви действия възнамерява да предприеме Комисията, за да гарантира спазването на основните права в целия ЕС?
31 май 2012 г. Отговор на Европейската комисия (E-002921/2012):
Отговор, даден от г-жа Малмстрьом от името на Комисията
Доколкото е известно на Комисията, проявите, споменати във въпроса, не са свързани с изпълнението на закон, с който се прилага законодателството на Съюза.
Очевидно е, че в своите действия полицията трябва да спазва основните права. В ЕС защитата на основните права се гарантира на национално равнище от конституционните системи на държавите членки, а на равнище ЕС — от Хартата на основните права на Европейския съюз.
Хартата се прилага за всички действия на институциите и органите на ЕС, включително законодателната работа на Европейският парламент, на Съвета и на Комисията, която трябва да е в пълно съответствие с Хартата. Хартата се прилага по отношение на държавите членки единствено когато те прилагат правото на ЕС. Тя не се прилага в ситуации извън приложното поле на правото на ЕС и не разширява определените в Договорите правомощия на Съюза. В тези ситуации на национално равнище спазването на основните права продължава да бъде гарантирано съгласно националните конституционни системи. Всички държави членки са поели също ангажименти по Европейската конвенция за правата на човека отделно от задълженията си съгласно правото на ЕС.
За да осъществява мониторинг на прилагането на Хартата в ситуации, попадащи в обхвата на правото на ЕС, Комисията публикува Годишен доклад относно прилагането на Хартата. Вторият доклад, съдържащ редица примери, бе публикуван на 16 април 2012 г.(1)
(1) Докладът може да бъде намерен на следния адрес: http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/charter-brochure-report_en.pdf
В своето Ръководство за програмата „Учене през целия живот“ за 2012 г. Европейската комисия е приела максимален размер на дневното трудово възнаграждение за участниците в проекти по програмата, което в случая на България води до двойно намаляване на ставките спрямо 2011 г. и до двойно намаляване спрямо най-ниските ставки, приложими за други участващи държави от ЕС и извън ЕС. Това поставя българските научни кадри в крайно неизгодно положение в случай на тяхно включване в съвместен проект и вече е довело до протести от български научни институции и до отказ от участието им в проекти по тази програма.
1. Може ли Комисията да обясни и подробно да обоснове как се е стигнало до това драстично намаляване на ставките за България за 2012 г., при положение че не при всички държави има намаляване и при нито една то не е наполовина спрямо 2011 г.?
2. С оглед на целите на програмата на ЕС „Учене през целия живот“, какво е становището на Комисията за възможността те да бъдат постигнати, при положение че има отказ от участие на български научни кадри поради неравностойно третиране спрямо останалите участници? Счита ли Комисията, че има несъвършенства в настоящата регулаторна рамка за тази програма и смята ли да предложи изменения за тяхното преодоляване в бъдеще?
28 март 2012 г. Отговор на Европейската комисия (E-001813/2012):
Отговор, даден от г-жа Василиу от името на Комисията
В съответствие с Финансовия регламент в годишната работна програма за 2012 г. по Програмата за обучение през целия живот се актуализират еднократните суми и фиксираните суми за дългосрочен задграничен престой, свързани с дневните разноски и дневните разходи за персонал за участващите държави. При тази актуализация се вземат под внимание данни от Евростат и националните статистически служби, за да се осигури надеждност и последователност.
По отношение на дневните разходи за персонал актуализацията се основава на резултатите от статистическо проучване на пазара на труда, проведено през 2011 г. Една и съща процедура се прилага за всички участващи държави в Програмата за обучение през целия живот.
Комитетът на програмата даде положително становище за тези фиксирани суми на 3 май 2011 г.
Тъй като основен резултат на въпросното актуализиране е намаляването на максимално допустимите дневни фиксирани суми за персонал за България, които са по-високи от реалните разходи за персонал, които възникват за участниците в програмата, становището на Комисията е, че потенциалното отрицателно въздействие върху изпълнението на Програмата за обучение през целия живот в България ще бъде ограничено.
1. Какво е настоящото състояние на усвояването на средствата за развитие на селските райони в България от гледна точка на спазването на поетите бюджетни ангажименти (правилото N+2), за които срокът изтича в края на 2011 г., и за оставащите години до края на програмния период 2007—2014 г.?
2. Има ли риск някаква част от предвидените пари за Програмата за развитие на селските райони да не бъдат изплатени на България от Европейската комисия и ако има такъв риск, то какви са причините за това?
3. Има ли опасност от замразяване на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за проекти, изпълнявани в България, поради установени грешки и нередности в системата за управление и контрол?
8 февруари 2012 г. Отговор на Европейската комисия (E-011952/2011):
Отговор, даден от г-н Циолос от името на Комисията
В края на декември 2011 г. Комисията беше заплатила на България общо 769 млн. EUR от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в рамките на българската програма за развитие на селските райони 2007—2013 г. (ПРСР), което се равнява на 29 % от общо отпуснатите по ЕЗФРСР средства. За да се избегне автоматична N+2 отмяна на финансовия ангажимент по ЕЗФРСР, поет през 2009 г., българските власти трябва да са усвоили още 250 млн. EUR до края на 2011 г.
В това отношение Комисията е на мнение, че поради сравнително бавния темп на прилагане на ПРСР е налице потенциален риск от автоматична N+2 отмяна на финансови ангажименти в края на 2011 г. и насетне.
Искането за плащане от българските власти за последното тримесечие на 2011 г. постъпи в Комисията на 10 януари 2012 г. Голяма част от заявените суми се отнасят до плащания за създаване на гаранционен фонд по ПРСР, както предвижда изменението на програмата, представено в края на 2011 г., което е все още в процес на разглеждане от страна на Комисията.
Следователно евентуалната отмяна на финансови ангажименти за края на 2011 г. и размерът на потенциално засегнатите средства ще зависят от оценката на Комисията на посоченото предложение за изменение на програмата.
В продължение на няколко месеца Комисията и българските власти, при споделено управление, следяха отблизо възможния риск от отмяна N+2 за българската ПРСР.
Към днешна дата не са били спирани средства по българската ПРСР. Изпълнението на ПРСР продължава да е обект на редовни одити от страна на Комисията и съответното проследяване съгласно процедурата на Комисията за уравняване по съответствие за ОСП, които целят да се сведе до минимум рискът да се наложи спиране на средства.