31 октомври 2011 г. - Въпрос към Европейската комисия съвместно с други депутати относно: VP/HR - Програма на EULEX за защита на свидетели
В отговора на въпрос E–004539/2011 от 10 май 2011 г., внесен от Pino Arlacchi, относно защитата на свидетели и съдии в Косово, заместник-председателят/върховен представител заявява: „EULEX е създала високо професионално звено за сигурност на свидетелите, което е в състояние да предлага защита на свидетели и при необходимост да работи за тяхното преместване извън Косово. Опитът показва, че мисията е в състояние да се справи със чувствителни случаи на високо равнище, които изискват защитата на свидетели“.
Аджим Зогаж, ключов свидетел в делото за военни престъпления срещу Фатмир Лимаж, бивш главнокомандващ на Армията за освобождение на Косово (понастоящем един от най-влиятелните политици в страната), беше намерен мъртъв миналата седмица в германския град Дуисбург.
Фатмир Лимаж е под домашен арест от миналия септември в очакване да бъде съден за убийство и мъчения на сръбски и албански затворници по време на войната в Косово. Г-н Зогаж е бил включен в програмата за защита на свидетели от мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX).
Неспособността на EULEX да защити г-н Зогаж е огромен неуспех, който хвърля силни съмнения върху международните усилия за установяване на върховенството на закона в региона.
EULEX отказва коментар относно неговата смърт и направи единствено кратко изявление, в което се посочва, че „защитата и сигурността на свидетелите са въпроси от изключително чувствителен характер и ние няма нито да потвърдим, нито да отречем каквито и да било оперативни подробности“.
1. Заместник-председателят/върховен представител изразява ли съгласие, че случаят с г-н Зогаж нанесе сериозен удар върху и без това слабото доверие в цялостното представяне на EULEX, както и върху програмата за защита на свидетели?
2. Може ли заместник-председателят/върховен представител да предостави повече подробности относно случая с г-н Зогаж?
3. Може ли заместник-председателят/върховен представител да обясни настоящата степен на прилагане на програмата за защита на свидетели в рамките на полицията на Косово?
8 февруари 2012 г. Отговор на Европейската комисия (E-010256/2011):
Отговор, даден от Върховния представител и заместник-председател на Комисията г-жа Аштън от името на Комисията
1. Аналогично на другите европейски звена за защита на свидетелите, които прилагат най-добрите практики и процедури, звеното за защита на свидетелите в рамките на EULEX работи при съблюдаване на най-високите стандарти. Неговите работни процедури са поверителни, за да се осигури защита на всички свидетели, включени в Програмата за защита на свидетелите в рамките на EULEX. Това звено винаги е полагало всички усилия, за да гарантира безопасността, сигурността и благополучието на г-н Зогаж.
2. Всички въпроси, касаещи Програмата за защита на свидетелите, са чувствителни по своя характер. По тази причина Върховният представител и заместник-председател на Комисията смята, че разкриването на оперативни подробности не е в интерес на програмата.
Звеното за защита на свидетелите в рамките на EULEX се грижи не само за сигурността на защитаваните свидетели, но и за доброто им физическо и психическо състояние. То се стреми да осигури на свидетелите и техните семейства възможно най-нормален начин на живот, като същевременно следи за прилагането на подходящите процедури за сигурност.
3. На 20 април 2011 г. властите в Косово одобриха проект на Закон за защита на свидетелите, който влиза в сила през април 2012 г. Създадено бе Звено за защита на свидетелите към полицията на Косово и бе утвърден тригодишен бюджет. Макар звеното все още да не е започнало работа, 5 члена от състава му бяха назначени и обучени по линия на регионален проект, финансиран от ЕС. Съвместно с мисията EULEX, която ще наблюдава, наставлява и дава съвети във връзка с постепенното изграждане на звеното към полицията на Косово след влизането в сила на Закона за защита на свидетелите, бе изготвена пътна карта за развитието на това звено. Започването на работа на звеното остава дългосрочна перспектива.
11 май 2011 г. - Въпрос към Европейската комисия съвместно с други депутати относно: Новата конвенция на ООН срещу извършваните от наемници дейности
Дейностите на наемните войници са заплаха за международния мир и сигурност и представляват, както и убийството, пиратството и геноцидът, престъпление срещу човечеството, като следователно наемните сили, действащи в Либия и на други места, трябва незабавно да бъдат спрени.
Конвенцията на ООН срещу набирането, използването, финансирането и подготовката на наемници, която влезе в сила през 2001 г., съдържа множество недостатъци и не беше приета от онези страни, от които се набират най-много наемници.
Би ли могъл Съветът да насърчи приемането на по-цялостен и ефективен международен правен инструмент, а именно на нова Конвенция на ООН срещу използването на наемници, с която да се забрани всякакъв вид дейност на наемни войници в глобален план, както и ползването на т. нар. „частни военни и охранителни компании“ в зоните на конфликти извън пределите на ЕС?
12 септември 2011 г. Отговор на Европейската комисия (E-004926/2011):
ЕС участва активно в работата на състоялото се на 23—27 май 2011 г. в Женева първо заседание на отворената работна група „Частни военни и охранителни компании“ (ЧВОК) на Съвета по правата на човека на ООН, която има мандат да разгледа възможността за договаряне на международна регулаторна рамка относно регламентирането, наблюдението и надзора на дейността на частните военни и охранителни компании. За това първо заседание ЕС сметна за необходимо да се направи преглед на различните инициативи, да се изведе на преден план действащата регулаторна рамка и да се даде възможност за обмен на експертни знания и добри практики. Дейността на ЧВОК има отношение към няколко области на международното право, между които законодателството относно употребата на сила, международните права на човека и хуманитарното право, международното наказателно право и законодателството за отговорността на държавата.
Насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право ангажират ЕС да подкрепя спазването на международното хуманитарно право от трети държави. Европейският съюз е активен и в областта на корпоративната социална отговорност и финансира независимия изследователски проект „Регламентиране на приватизацията на войната: ролята на ЕС в осигуряването на съответствие с международното хуманитарно право и правата на човека“, чието аналитично изследване на действащата правна рамка и препоръки вече са на разположение.
В областта на ОПСО концепцията за подкрепа на реформата в сектора за сигурност изрично разглежда неуредените със закон сили за сигурност като част от „системата за сигурност“, които следователно се подчиняват на същите принципи на добро управление, между които прозрачност, отчетност, правов ред и демократичен контрол.
12 април 2011 г. - Въпрос към Европейската комисия относно: Прекъснатите плащания по проекти на Оперативна програма "Околна среда" в България
1. Кои точно проекти от оперативната програма „Околна среда“ са засегнати от спряното обработване на искания за плащане по тази програма, което е в сила от ноември месец 2010 г., поради установени слабости в системата за управление и контрол на програмата?
2. Има ли риск да се загубят средства по правилото №+3 за тези проекти или за програмата като цяло по поетите ангажименти за 2008 г., чийто период изтича в края на 2011 г.?
6 юни 2011 г. Отговор на Европейската комисия (E-003914/2011):
Отговор, даден от г-н Hahn от името на Комисията
1. Както правилно посочва почитаемият депутат, през ноември 2010 г. Комисията преустанови плащанията по програма „Околна среда“ поради откриването на систематични слабости в системата за управление и контрол на програмата. Предвид систематичния характер на установените недостатъци прекъсването не засяга отделни проекти, а е насочено по-скоро към правилното функциониране на процедурите за проверки на управлението на цялата програма.
През март 2011 г. българските органи представиха подробна информация за предприетите мерки с цел да се коригират установените пропуски и дадоха уверения пред Комисията от името на всички отговорни институции, че корективните действия са извършени задоволително.
След като анализираха представените сведения, службите на Комисията стигнаха до извода, че българските органи са предоставили достатъчни доказателства за това, че са предприети необходимите мерки за отстраняване на проблема. Въз основа на това на 13 май 2011 г. Комисията обяви решението си да отмени преустановяването на плащанията по тази програма и обработването на искания за междинни плащания от ЕФРР/Кохезионния фонд за разходи, извършени по различните приоритети на програмата, вече е възобновено.
2. Както бе обяснено по-горе, преустановяването на плащанията бе само временна мярка, която не засегна общото изпълнение на програмата по правилото N+3. Освен това то се отрази пряко само върху възстановяването на разходи от Комисията за националните институции и не засегна автоматично вътрешния паричен поток към бенефициерите на проекти в България. В по-широк контекст, обаче, Комисията нееднократно е изразявала притеснения относно общото изпълнение по тази програма с оглед на целите по правилото N+3. В тази връзка Комисията смята, че съществува непосредствена необходимост да се ускорят изборът и изпълнението на проекти с цел да се намали опасността от автоматична отмяна на поетите задължения, която ще се увеличава през последните години от програмния период.
3 февруари 2011 г. - Въпрос към Европейската комисия съвместно с други депутати с искане за устен отговор относно: Прилагането на стратегията на ЕС за региона на река Дунав
На заседанието си от 18 и 19 юни 2009 г. Европейският съвет призова Комисията да разработи до края на 2010 г. стратегия на ЕС за региона на река Дунав. На 8 декември Комисията публикува съобщението „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715) и придружаващия го план за действие, в който се предлагат четири стълба, които да се съсредоточат върху 11 приоритетни области. При разработването на стратегията на ЕС за региона на река Дунав Европейският парламент беше постоянен и надежден партньор и той ще продължи да играе тази роля при прилагането на стратегията.
Регионът на река Дунав и важна пресечна точка между програмите в рамките на политиката на ЕС за сближаване, програмите за държавите, включени в европейската политика на съседство, и потенциалните кандидати за присъединяване. Поради това регионът представлява област, в която може да се развиват засилени взаимодействия между различни политики на ЕС: сближаване, транспорт, туризъм, селско стопанство, рибарство, икономическо и социално развитие, енергетика, околна среда, разширяване и политика на съседство.
Дунав е най-дългата река в ЕС и втората по дължина река в Европа, като пресича десет държави по протежение на своите 2 857 км. от Шварцвалд до Черно море. Трансевропейският воден път Рейн–Дунав (паневропейски транспортен коридор VII) осигурява пряка връзка между Северно море и Черно море (Ротердам–Сулина, 3 500 км.). Над 160 милиона души живеят в басейна на река Дунав, а около 75 милиона живеят в региони непосредствено до реката. Също така делтата на река Дунав (6 000 км2) е обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 1991 г., като тя е дом на 70% от световната популация на бели пеликани, белуга и есетра.
С оглед на важността на региона на река Дунав е необходимо стратегията сега да бъде приложена и, за да донесе просперитет, да осигури устойчиво развитие, създаване на работни места и сигурност в региона, като даде възможност на всички граждани да имат полза от нея.
С оглед на важността на стратегията, може ли Комисията да опише подробно как ще осигури прилагането на стратегията на ЕС за региона на река Дунав и какъв ще бъде моделът на управление за нейното прилагане?
Какво ще бъде въздействието на стратегията за река Дунав върху останалите области на политики, като например разширяването и политиката на съседство?
Отговорът и разискванията по въпрос O-0029/2011:
http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=CRE&reference=20110214&secondRef=ITEM-017&language=BG
11 февруари 2010 г. - Въпрос към Европейската комисия относно: Изпълнение на проектите по програма ИСПА и по Кохезионния фонд в Република България
1. Какви са основните проблеми по изпълнението на проектите по програма ИСПА в България? Има ли вероятност за загубване на средства от предвидените по програмата за България и в какъв размер? Предвижда ли се удължаване на програма ИСПА след края на 2010 г.?
2. Има ли опасност от замразяване на средства по проекти от Кохезионния фонд в България и какви ще са причините, в случай че се задейства такава мярка спрямо България?
21 април 2010 г. Отговор на Европейската комисия (E-0887/2010):
Отговор, даден от г-н Hahn от името на Комисията
През 2009 г. е постигнат скромен напредък по изпълнението на 36-те предишни проекта по програма ISPA в България (11 в сектор „Транспорт“ и 25 в сектор „Околна среда“), одобрени в периода 2000—2006 г. Един транспортен проект е приключен през 2009 г., а други три (два в сектор „Транспорт“ и един в сектор „Околна среда“) вече са на етап приключване. Отпуснатите средства по линия на Кохезионния фонд (КФ) (за програмен период 2000—2006 г.) за всичките 36 предишни проекта по програма ISPA възлизат на 879,9 милиона евро. Извършените от Комисията през 2009 г. плащания са в общ размер от 145,5 милиона евро. Фактически през 2009 г. плащанията бележат ръст от 92 милиона евро спрямо извършените през 2008 г. (53,5 милиона евро), достигайки общ размер от 495,5 милиона евро след деветте години изпълнение. Като се изключат авансовите плащания (съставляващи 20 % от общия размер на отпуснатите средства), нетното усвояване на финансовите средства по предишните проекти от програма ISPA понастоящем възлиза на 35 %.
Що се отнася до удължаването на срока (2010 г.) на приетите в периода 2004—2006 г. проекти по Кохезионния фонд, Комисията в момента обсъжда възможността да се разреши удължаване с една година на крайната дата за допустимост на разходите по някои проекти, а именно до 31 декември 2011 г. От тази възможност биха могли да се възползват седем предишни проекта по програма ISPA в България (шест в сектор „Околна среда“ и един в сектор „Транспорт“). Удължаване на срока обаче ще бъде разрешавано за всеки случай поотделно, въз основа на добре обосновано искане от държавата-членка. По отношение на замразяването на финансови средства, временно е преустановено финансирането на определен брой предишни проекти в сектор „Околна среда“ по програма ISPA, докато българските власти предприемат конкретни мерки за гарантиране спазването на доброто финансово управление.
През програмния период 2007—2013 г. Кохезионният фонд финансира мерките в рамките на две оперативни програми, а именно „Транспорт“ и „Околна среда“. В рамките на оперативна програма „Околна среда“ отпуснатите финансови средства по Кохезионния фонд в размер на 1,03 милиарда евро по приоритетна ос 1 са изцяло съсредоточени върху инвестиции във водния сектор — водоснабдяване, пречистване на питейната вода и на отпадъчните води. До този момент са одобрени за финансиране 30 проекта за В и К инфраструктура и 157 мерки за техническа помощ за подготвяне на проекти, като отпуснатите от ЕС за тази цел финансови средства са в общ размер от приблизително 320 милиона евро. Най-мащабните одобрени инфраструктурни проекти са крупните проекти за населените места Враца (с 50,5 милиона евро финансиране по КФ) и Габрово (с 48,04 милиона евро финансиране по КФ).
По отношение на финансовото изпълнение на приоритетната ос, касаеща водния сектор, плащанията на бенефициери едва достигат 1 % от сумарното налично съфинансиране от страна на ЕС. По тази програма Комисията не е извършвала никакви междинни плащания. По време на изпълнението бяха установени определен брой системно срещани проблеми при първите водни проекти, приети в края на 2008 г. Извършваното в момента коригиране на тези грешки отнема много време и съответно води до забавяне на изпълнението. По голям брой нови проекти в момента тече преглед на качеството. Комисията се надява, че българските власти ще съумеят да стартират нова поредица от проекти в сектор „Околна среда“ преди края на 2010 г.
Оперативна програма „Транспорт“ разполага с общ бюджет от над 2 милиарда евро, 1,256 милиона евро от които са с източник Кохезионния фонд, а 369 милиона евро — с източник Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) (или общо 1,625 милиона евро). Състоянието към януари 2010 г., повече от две години след приемането на оперативната програма, показва, че 12 % от нейния бюджет е договорен, като по-малко от 2 % от отпуснатите по нея средства са изплатени на бенефициерите. До този момент са поети задължения във връзка с повечето от финансовите средства (157 милиона евро) за разширяването на софийското метро, следвани от железопътната линия Свиленград—турска граница (24 милиона евро) и техническа помощ (15 милиона евро). Все още няма поети задължения в съществен размер по приоритетните оси, касаещи пътищата и корабоплаването по Дунава. Счита се, че подготвяните понастоящем проекти са недостатъчни, за да се усвоят наличните финансови средства. Комисията съответно очаква българските власти да представят предложения за допълнителни, стратегически пътни проекти в секторите на автомобилния и железопътния транспорт.
Съществува възможност Комисията да наложи спиране или временно преустановяване на плащания по изпълнявани в България проекти по Кохезионния фонд, на основание членове 91 и 92 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) в случай на системни съществени недостатъци или нередности.
(1)
Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, ОВ L 210, 31.7.2006 г.
3 декември 2009 г. - Въпрос към Европейската комисия съвместно с други депутати с искане за устен отговор относно: Европейска стратегия за Дунавския регион
По своето течение с около 3000 км дължина от Шварцвалд (Германия) до Черно море, река Дунав свързва десет европейски страни, шест от които са държави-членки на ЕС. Европейският съвет от 18-19 юни 2009 г. призова Комисията да изготви до 2011 г. европейска стратегия за Дунавския регион. Сътрудничеството в Дунавския регион има дълга история: Европейската дунавска комисия, основана на 30 март 1856 г. със седалище първоначално в Галац (Румъния), е една от първите институции на европейско равнище; нейното седалище понастоящем е Будапеща (Унгария).
ЕС трябва да консолидира и интегрира действащите програми за сътрудничество в региона, за да се създаде европейска стратегия за Дунавския регион, която би могла да следва модела на Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море.
Възползвайки се от предимствата на междутериториалното сътрудничество между страните по поречието на река Дунав, стратегията за Дунавския регион следва да разработи последователен подход и да се съсредоточи върху приоритетни области като социалното и икономическо развитие, опазването на околната среда (особено защитени природни зони, безопасна питейна вода), транспорта (включително връзката с Рейн посредством канала Рейн-Майн-Дунав) и устойчивия туризъм, научния обмен, както и културното наследство и езиковото многообразие в Дунавския басейн.
Още през предходния парламентарен мандат ЕП подкрепи създаването на стратегия на ЕС за река Дунав: през септември 2008 г. комисията TRAN изпрати делегация в Дунавския регион, за да се изтъкне потенциалът на тази голяма европейска река и заобикалящите я райони. Едно от главните заключения на тази делегация беше създаването на интергрупата на ЕП за река Дунав.
Интергрупата за река Дунав ще работи в тясно сътрудничество с върховните национални представители по въпросите на река Дунав, с представителите на районите и градовете по поречието на реката, с Европейската комисия и други европейски и международни институции, както и с координаторите на приоритетните проекти за региона на Дунавския басейн.
С оглед на необходимостта от последователна стратегия за Дунавския регион, може ли Комисията да предостави информация за текущото състояние на нещата във връзка с изработването на стратегия на ЕС за Дунавския регион, нейните приоритети, основните критерии за подбор на проектите, които да се включат в плана за действие, включително за определянето на територията, към която да бъде насочена стратегията на ЕС за Дунавския регион, както и график на съответните действия?
Отговорът и разискванията по въпрос O-0150/09:
http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?type=CRE&reference=20100120&secondRef=ITEM-015&language=BG