Eвгени Кирилов пред "Аргументи-БГ" в интервю на Весела Веселинова "Изоставаме непростимо и рискуваме да загубим много средства от ЕС"
03.10.2012
Български граждани могат да разчитат на закрила в страните, където нямаме посолство
04.09.2012
Евгени Кирилов предлага по-голяма роля на делегациите на ЕС за консулска закрила на европейските граждани, които нямат свое представителство в трети страни
Комисията по външни работи на Европейския парламент прие предложенията на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов към становището за по-голяма консулска закрила на граждани на ЕС в трети страни. Поправките предвиждат гражданите на Съюза, намиращи се в трети страни, в които нямат свое дипломатическо представителство, да могат да се обръщат към делегациите на ЕС в тази страна за съдействие и в случай на застрашена сигурност, арестуване или затвор.
Евгени Кирилов пред Агенция "Фокус": На изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете трябва да се реагира на двустранно ниво
28.08.2012
Брюксел. Белгийски институции вероятно са предложили домакинство на изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете, вероятно, без да се вгледат в чисто научната същност. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов по повод предстоящата през октомври изложба в Кралския дворец в Брюксел на колекция от средновековни църковни ръкописи. По думите му – в случая трябва да се реагира на двустранна основа. Мегаломанските манипулации на историята вземат връх в нашата съседка, като главно се употребяват за вътрешнопартийни и вътрешнополитически спекулации, каза Евгени Кирилов. По думите му - масовият зрител на подобни прояви въобще не е запознат с подробностите. „По-скоро те трябва да бъдат обект на двустранен обмен, на интерактивни действия в научната област на историци, хора на изкуствата и т.н. За съжаление, нашите институции в последно време не показват активност и взаимодействие. Имаше времена, когато имаше Център по българистика и научни центрове, които имаха активен обмен и естествено, това даваше резултат. Сега, както виждам от реакциите, като че ли най-голямата надежда пак е у евродепутатите, които трябва да заместят действията на двустранна основа. Разбира се, ние ще помислим и сигурно – ще реагираме, но ние имаме научни институции, имаме Външно министерство, имаме Посолство в Белгия, което може на двустранна основа също да изясни въпросите, когато вече се стига до равнище на политика”, каза Евгени Кирилов. Според него – освен на двустранно ниво, трябва да се прави всичко възможно - да обясняваме и на братята македонци, че това не е в техен интерес. „Така, както водят политиката си в последно време, не е в интерес и на обикновените хора в Македония. Напомпва се изкуствено тяхното съзнание с цел – политическа експлоатация. Но това са краткотрайни ефекти и от това се губи”, каза Евгени Кирилов. (Информационна агенция "Фокус")
Призракът на егоизма броди из Европейския съюз
11.10.2012
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов повдигна важния въпрос за бюджета на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. по време на дискусия в европарламентарната Комисия по регионално развитие, в която участваха и представители на националните парламенти на държавите членки. Евгени Кирилов заяви, че ситуацията в Съвета, където държавите не могат да постигнат споразумение за бъдещата финансова рамка, буди сериозна тревога. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1 % от БВП на ЕС. Българският евродепутат посочи, че редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. За разлика от тях, по думите на Кирилов, Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Това единство на ЕП контрастира с разделението в Съвета и евродепутатите трябва ясно да покажат своето безпокойство пред представителите на националните парламенти. Евгени Кирилов наблегна, че политиката на сближаване допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование. Тя е инструмент за борба с кризата. Затова, според българският евродепутат, не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Евгени Кирилов изтъкна и друга тревожна тенденция в Съвета, където при дискусиите отделни страни срамежливо избягват да споменават "Европейския съюз", а говорят за "единен европейски пазар". Той допълни, че в последно време висши представители на британското правителство говорят за ограничаване на свободата на движение на работната сила, което на практика ще бъде дерогация от основните стълбове на единния пазар, каквато са четирите свободи на движение: на работници, капитал, стоки и услуги. Евгени Кирилов постави реторичния въпрос - какво ще стане, ако и други държави поискат дерогации, включително по свободата на движение на стоки и услуги.
Той подчерта, че Европейският парламент наистина се нуждае от подкрепата на националните парламенти, така че да се постигне правилното решение за бюджета за политиката на сближаване за следващия седемгодишен период. Намаляването на средствата няма да е добро решение еднакво за старите и за новите държави-членки.
В продължилата повече от три часа дискусия в Комисията по регионално развитие евродепутатите и националните депутати засегнаха и редица други важни аспекти на бъдещата правна рамка на политиката за сближаване. Подчертано бе, че тази политика донася ползи както за по-изостаналите държави и региони, така и за богатите, и трябва да продължи да се прилага като най-успешната политика на ЕС за растеж и развитие. Не трябва да се допуска Европа да се развива разделена на две скорости, нито да има два отделни бюджета - един за държавите от еврозоната и друг за всички останали държави в ЕС. Представителят на Кипърското председателство на Съвета подчерта, че ако до края на тази година не се стигне до обща позиция за следващата седемгодишна финансова рамка, това ще означава провал с оглед подготовката на страните-членки за усвояване на средствата от ЕС за сближаване.