Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов участва в заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, с участието на представители на Международния наказателен съд (МНС) посветено на ситуацията в Либия.
В свое изказване г-н Кирилов призова за по-голяма решителност относно случая на Сейф Ал Ислам - синът на убития лидер Кадафи. Евродепутатът припомни, че играейки роля на реформист, известен период от време Сейф Ал Ислам обикаляше големите европейски столици, лансираше инициативи и беше добре приет. За всички е ясно, че разполага с чувствителна информация. Според Кирилов може би това е една от причините, да не се оказва достатъчно натиск за предаването му на Международния наказателен съд. "Той играеше роля на реформист и в случая с осъдените на смърт български медици. Не искам да споменавам имена, но сега има политици по високите етажи на властта в Либия, които са свързани с измъчването и осъждането на тези медици", добави още Кирилов. Той поясни, че дава този пример, за да покаже, че трябва да се направи всичко възможно Сейф Ал Ислам да бъде изправен пред МНС.
На въпрос на Евгени Кирилов към присъстващата представителка на Съда дали има заинтересовани лица както в Либия, така и в Европа, които не оказват необходимия натиск за предаването на Сеиф Ал Ислам на съда, тя отговори: "Натискът трябва да дойде от сътрудничеството със Съда и подвеждането на Саиф под отговорност. Дали натискът ще бъде направен от съда или либийските власти, тепърва ще стане ясно. Във всички ситуации има лица, които предпочитат да няма подвеждане под отговорност на високопоставени политици. Важно е да продължим, всички ние, да оказваме натиск за предаването на Саиф на Съда."
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов повдигна важния въпрос за бюджета на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. по време на дискусия в европарламентарната Комисия по регионално развитие, в която участваха и представители на националните парламенти на държавите членки. Евгени Кирилов заяви, че ситуацията в Съвета, където държавите не могат да постигнат споразумение за бъдещата финансова рамка, буди сериозна тревога. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1 % от БВП на ЕС. Българският евродепутат посочи, че редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. За разлика от тях, по думите на Кирилов, Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Това единство на ЕП контрастира с разделението в Съвета и евродепутатите трябва ясно да покажат своето безпокойство пред представителите на националните парламенти. Евгени Кирилов наблегна, че политиката на сближаване допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование. Тя е инструмент за борба с кризата. Затова, според българският евродепутат, не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Евгени Кирилов изтъкна и друга тревожна тенденция в Съвета, където при дискусиите отделни страни срамежливо избягват да споменават "Европейския съюз", а говорят за "единен европейски пазар". Той допълни, че в последно време висши представители на британското правителство говорят за ограничаване на свободата на движение на работната сила, което на практика ще бъде дерогация от основните стълбове на единния пазар, каквато са четирите свободи на движение: на работници, капитал, стоки и услуги. Евгени Кирилов постави реторичния въпрос - какво ще стане, ако и други държави поискат дерогации, включително по свободата на движение на стоки и услуги.
Той подчерта, че Европейският парламент наистина се нуждае от подкрепата на националните парламенти, така че да се постигне правилното решение за бюджета за политиката на сближаване за следващия седемгодишен период. Намаляването на средствата няма да е добро решение еднакво за старите и за новите държави-членки.
В продължилата повече от три часа дискусия в Комисията по регионално развитие евродепутатите и националните депутати засегнаха и редица други важни аспекти на бъдещата правна рамка на политиката за сближаване. Подчертано бе, че тази политика донася ползи както за по-изостаналите държави и региони, така и за богатите, и трябва да продължи да се прилага като най-успешната политика на ЕС за растеж и развитие. Не трябва да се допуска Европа да се развива разделена на две скорости, нито да има два отделни бюджета - един за държавите от еврозоната и друг за всички останали държави в ЕС. Представителят на Кипърското председателство на Съвета подчерта, че ако до края на тази година не се стигне до обща позиция за следващата седемгодишна финансова рамка, това ще означава провал с оглед подготовката на страните-членки за усвояване на средствата от ЕС за сближаване.