Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика
13.05.2011
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Призракът на егоизма броди из Европейския съюз
11.10.2012
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов повдигна важния въпрос за бюджета на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. по време на дискусия в европарламентарната Комисия по регионално развитие, в която участваха и представители на националните парламенти на държавите членки. Евгени Кирилов заяви, че ситуацията в Съвета, където държавите не могат да постигнат споразумение за бъдещата финансова рамка, буди сериозна тревога. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1 % от БВП на ЕС. Българският евродепутат посочи, че редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. За разлика от тях, по думите на Кирилов, Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Това единство на ЕП контрастира с разделението в Съвета и евродепутатите трябва ясно да покажат своето безпокойство пред представителите на националните парламенти. Евгени Кирилов наблегна, че политиката на сближаване допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование. Тя е инструмент за борба с кризата. Затова, според българският евродепутат, не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Евгени Кирилов изтъкна и друга тревожна тенденция в Съвета, където при дискусиите отделни страни срамежливо избягват да споменават "Европейския съюз", а говорят за "единен европейски пазар". Той допълни, че в последно време висши представители на британското правителство говорят за ограничаване на свободата на движение на работната сила, което на практика ще бъде дерогация от основните стълбове на единния пазар, каквато са четирите свободи на движение: на работници, капитал, стоки и услуги. Евгени Кирилов постави реторичния въпрос - какво ще стане, ако и други държави поискат дерогации, включително по свободата на движение на стоки и услуги.
Той подчерта, че Европейският парламент наистина се нуждае от подкрепата на националните парламенти, така че да се постигне правилното решение за бюджета за политиката на сближаване за следващия седемгодишен период. Намаляването на средствата няма да е добро решение еднакво за старите и за новите държави-членки.
В продължилата повече от три часа дискусия в Комисията по регионално развитие евродепутатите и националните депутати засегнаха и редица други важни аспекти на бъдещата правна рамка на политиката за сближаване. Подчертано бе, че тази политика донася ползи както за по-изостаналите държави и региони, така и за богатите, и трябва да продължи да се прилага като най-успешната политика на ЕС за растеж и развитие. Не трябва да се допуска Европа да се развива разделена на две скорости, нито да има два отделни бюджета - един за държавите от еврозоната и друг за всички останали държави в ЕС. Представителят на Кипърското председателство на Съвета подчерта, че ако до края на тази година не се стигне до обща позиция за следващата седемгодишна финансова рамка, това ще означава провал с оглед подготовката на страните-членки за усвояване на средствата от ЕС за сближаване.