Съществува реален риск потоците на нелегална имиграция да се пренасочат от Средиземноморието към Черноморския регион след влизането на България и Румъния в Шенген. Това предупреди българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов по време на обсъжданията днес в Комисията по външни отношения на ЕП на доклада "Стратегия на ЕС за Черноморския регион".
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на Европейския парламент подкрепи поправката, внесена от българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) Евгени Кирилов към доклада за "Постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС - задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище".
Внесеното от Евгени Кирилов изменение прави важно допълнение към текста на доклада, в чийто предварителен вариант отсъстваше социалното измерение на политиката на сближаване.
Мерките, които попадат под това измерение, се отнасят до повишаване на заетостта и борба с безработицата, подкрепа на образованието и развиването на качествена работна сила, социално включване, достъп до обществени услуги и други.
"Безспорна е връзката между постигането на икономическа конкурентоспособност на регионите в ЕС, помежду им и на глобалната сцена, и нивото на социално развитие в тях. Затова е важно да се подчертае, че политиката на сближаване играе роля за регионалната конкурентоспособност и чрез средствата отпускани за проекти в социалната сфера. Предвид дебата за бъдещето на политиката на сближаване след 2013 г. този аспект е ключов за запазването на Европейския социален фонд в рамките на тази политика като финансов инструмент допринасящ за устойчивото развитие на регионите", заяви в коментар след заседанието Евгени Кирилов.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов повдигна важния въпрос за бюджета на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. по време на дискусия в европарламентарната Комисия по регионално развитие, в която участваха и представители на националните парламенти на държавите членки. Евгени Кирилов заяви, че ситуацията в Съвета, където държавите не могат да постигнат споразумение за бъдещата финансова рамка, буди сериозна тревога. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1 % от БВП на ЕС. Българският евродепутат посочи, че редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. За разлика от тях, по думите на Кирилов, Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Това единство на ЕП контрастира с разделението в Съвета и евродепутатите трябва ясно да покажат своето безпокойство пред представителите на националните парламенти. Евгени Кирилов наблегна, че политиката на сближаване допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование. Тя е инструмент за борба с кризата. Затова, според българският евродепутат, не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Евгени Кирилов изтъкна и друга тревожна тенденция в Съвета, където при дискусиите отделни страни срамежливо избягват да споменават "Европейския съюз", а говорят за "единен европейски пазар". Той допълни, че в последно време висши представители на британското правителство говорят за ограничаване на свободата на движение на работната сила, което на практика ще бъде дерогация от основните стълбове на единния пазар, каквато са четирите свободи на движение: на работници, капитал, стоки и услуги. Евгени Кирилов постави реторичния въпрос - какво ще стане, ако и други държави поискат дерогации, включително по свободата на движение на стоки и услуги.
Той подчерта, че Европейският парламент наистина се нуждае от подкрепата на националните парламенти, така че да се постигне правилното решение за бюджета за политиката на сближаване за следващия седемгодишен период. Намаляването на средствата няма да е добро решение еднакво за старите и за новите държави-членки.
В продължилата повече от три часа дискусия в Комисията по регионално развитие евродепутатите и националните депутати засегнаха и редица други важни аспекти на бъдещата правна рамка на политиката за сближаване. Подчертано бе, че тази политика донася ползи както за по-изостаналите държави и региони, така и за богатите, и трябва да продължи да се прилага като най-успешната политика на ЕС за растеж и развитие. Не трябва да се допуска Европа да се развива разделена на две скорости, нито да има два отделни бюджета - един за държавите от еврозоната и друг за всички останали държави в ЕС. Представителят на Кипърското председателство на Съвета подчерта, че ако до края на тази година не се стигне до обща позиция за следващата седемгодишна финансова рамка, това ще означава провал с оглед подготовката на страните-членки за усвояване на средствата от ЕС за сближаване.