Поправки на Евгени Кирилов залегнаха в текста на Мнението на Комисията по регионално развитие към Доклада за опростяване на изпълнението на Рамковите програми за научни изследвания. Документът бе приет на снощното заседанието на регионалната европарламентарна комисия в Страсбург на и ще бъде предоставен на водещата Комисия по промишленост, изследвания и енергетика.
Евгени Кирилов внесе предложение заедно с шведския социалист Йоран Ферм в бюджета на ЕС за 2011, с което се иска продължаване на европейската програма за опазване и възстановяване културното наследство в пострадалите от конфликтите райони в Бивша Югославия. Програмата е на стойност 500 000 евро и по нея ще може да се кандидатства с проекти за възстановяване на ценни културни и религиозни обекти (църкви, музеи, паметници и др.) както и с проекти, които ще доведат до повишаване на доверието и взаимната толерантност между различните етнически и религиозни групи в региона.
По време на заседанието на Комисията по външните работи на Европейския парламент от 2 септември 2010г. Евгени Кирилов оцени положително доклада за " Ролята на ЕС за укрепване на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) ". В изказването си той подчерта, че едно по-активно участие на ЕС би трябвало, да засили, а не да отслаби ролята на ОССЕ. Същевременно са необходими и повече инициативи и една по засилена роля на двете организации при решаването на конфликтите в Грузия, Нагорно-Карабах и Приднестровието.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов повдигна важния въпрос за бюджета на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. по време на дискусия в европарламентарната Комисия по регионално развитие, в която участваха и представители на националните парламенти на държавите членки. Евгени Кирилов заяви, че ситуацията в Съвета, където държавите не могат да постигнат споразумение за бъдещата финансова рамка, буди сериозна тревога. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1 % от БВП на ЕС. Българският евродепутат посочи, че редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. За разлика от тях, по думите на Кирилов, Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Това единство на ЕП контрастира с разделението в Съвета и евродепутатите трябва ясно да покажат своето безпокойство пред представителите на националните парламенти. Евгени Кирилов наблегна, че политиката на сближаване допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование. Тя е инструмент за борба с кризата. Затова, според българският евродепутат, не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Евгени Кирилов изтъкна и друга тревожна тенденция в Съвета, където при дискусиите отделни страни срамежливо избягват да споменават "Европейския съюз", а говорят за "единен европейски пазар". Той допълни, че в последно време висши представители на британското правителство говорят за ограничаване на свободата на движение на работната сила, което на практика ще бъде дерогация от основните стълбове на единния пазар, каквато са четирите свободи на движение: на работници, капитал, стоки и услуги. Евгени Кирилов постави реторичния въпрос - какво ще стане, ако и други държави поискат дерогации, включително по свободата на движение на стоки и услуги.
Той подчерта, че Европейският парламент наистина се нуждае от подкрепата на националните парламенти, така че да се постигне правилното решение за бюджета за политиката на сближаване за следващия седемгодишен период. Намаляването на средствата няма да е добро решение еднакво за старите и за новите държави-членки.
В продължилата повече от три часа дискусия в Комисията по регионално развитие евродепутатите и националните депутати засегнаха и редица други важни аспекти на бъдещата правна рамка на политиката за сближаване. Подчертано бе, че тази политика донася ползи както за по-изостаналите държави и региони, така и за богатите, и трябва да продължи да се прилага като най-успешната политика на ЕС за растеж и развитие. Не трябва да се допуска Европа да се развива разделена на две скорости, нито да има два отделни бюджета - един за държавите от еврозоната и друг за всички останали държави в ЕС. Представителят на Кипърското председателство на Съвета подчерта, че ако до края на тази година не се стигне до обща позиция за следващата седемгодишна финансова рамка, това ще означава провал с оглед подготовката на страните-членки за усвояване на средствата от ЕС за сближаване.