На провелото се вчера заседание на Парламентарната група на социалисти и демократи в Европейския парламент, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за тенденциозните анти-български изказвания на британския министър председател Дейвид Камерън.
По инициатива на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов снощи в Европейския парламент бе представен Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век”. Евгени Кирилов приветства организаторите на фестивала от фондация „Европейски екологичен фестивал” за тяхната инициатива и дългогодишна работа за успешното му провеждане вече 8 поредни години.
Фестивалът представя съвременни филми и телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда и запознава широката общественост със съществуващите екологични проблеми и природозащитни дейности. Евгени Кирилов посочи, че най-ценното на фестивала е неговата насоченост към младите хора, които учи на любов към природата. Чрез дейностите в рамките на фестивала екологична култура и знания на младежите се повишават и те усвояват практически умения за реагиране и справяне в критични ситуации на природни бедствия.
Българският евродепутат заяви, че е горд, че Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21ви век” се провежда в България, която е една от новите страни-членки на Европейския съюз. Той пожела на организаторите още по-голям успех при организиране на форумите в бъдеще и посланията, които фестивалът отправя да достигат до все повече хора.
Евгени Кирилов участва в срещата на върха между страните-членки на ЕС и държавите участнички в програмата Източно партньорство, състояла се на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс. На тази среща беше обсъден напредъкът, постигнат по пътя на тези държави към задълбочаване на икономическите и политическите връзки с Евросъюза.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов повдигна важния въпрос за бюджета на политиката за сближаване за периода 2014-2020 г. по време на дискусия в европарламентарната Комисия по регионално развитие, в която участваха и представители на националните парламенти на държавите членки. Евгени Кирилов заяви, че ситуацията в Съвета, където държавите не могат да постигнат споразумение за бъдещата финансова рамка, буди сериозна тревога. Води се голяма битка дали парите за сближаване да бъдат увеличени или да бъдат намалени с 0,1 % от БВП на ЕС. Българският евродепутат посочи, че редица държави демонстрират национален егоизъм и единствено пресмятат колко ще дадат и колко ще получат обратно от бюджета на Евросъюза. За разлика от тях, по думите на Кирилов, Европейският парламент е единен в позицията си, че средствата за политиката за сближаване не трябва да бъдат намалявани. Това единство на ЕП контрастира с разделението в Съвета и евродепутатите трябва ясно да покажат своето безпокойство пред представителите на националните парламенти. Евгени Кирилов наблегна, че политиката на сближаване допринася за инвестиции за растеж, иновации, работни места и образование. Тя е инструмент за борба с кризата. Затова, според българският евродепутат, не егоизмът трябва да определя бъдещото развитие на тази политика, а общият европейски интерес и общностният подход.
Евгени Кирилов изтъкна и друга тревожна тенденция в Съвета, където при дискусиите отделни страни срамежливо избягват да споменават "Европейския съюз", а говорят за "единен европейски пазар". Той допълни, че в последно време висши представители на британското правителство говорят за ограничаване на свободата на движение на работната сила, което на практика ще бъде дерогация от основните стълбове на единния пазар, каквато са четирите свободи на движение: на работници, капитал, стоки и услуги. Евгени Кирилов постави реторичния въпрос - какво ще стане, ако и други държави поискат дерогации, включително по свободата на движение на стоки и услуги.
Той подчерта, че Европейският парламент наистина се нуждае от подкрепата на националните парламенти, така че да се постигне правилното решение за бюджета за политиката на сближаване за следващия седемгодишен период. Намаляването на средствата няма да е добро решение еднакво за старите и за новите държави-членки.
В продължилата повече от три часа дискусия в Комисията по регионално развитие евродепутатите и националните депутати засегнаха и редица други важни аспекти на бъдещата правна рамка на политиката за сближаване. Подчертано бе, че тази политика донася ползи както за по-изостаналите държави и региони, така и за богатите, и трябва да продължи да се прилага като най-успешната политика на ЕС за растеж и развитие. Не трябва да се допуска Европа да се развива разделена на две скорости, нито да има два отделни бюджета - един за държавите от еврозоната и друг за всички останали държави в ЕС. Представителят на Кипърското председателство на Съвета подчерта, че ако до края на тази година не се стигне до обща позиция за следващата седемгодишна финансова рамка, това ще означава провал с оглед подготовката на страните-членки за усвояване на средствата от ЕС за сближаване.