"Интересът към Балканските войни доведе група младежи в Брюксел като награда, осигурена от Евгени Кирилов", в. "Дума", 8 юни 2013 г., стр. 16
10.06.2013
Ангажираността на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов с каузата за намиране на решение на проблема с имотите на тракийските бежанци, останали на турска територия, е една от важните черти на дейността му като евродепутат още от 2007 г. Той, заедно със своята колежка Маруся Любчева, бяха съвносители на поправка, чрез която въпросът влезе в доклада за напредъка на Турция в ролята й на страна кандидат за членство в ЕС. Но българският евродепутат е съпричастен към проблема на тракийските бежанци не само на политическото и дипломатическото поле. През 2012 г. той пое инициативата да осигури като награда посещение на Европейския парламент в Брюксел за десетте най-добре представили се участници в конкурса на Съюза на Тракийските дружества в България и Тракийския научен институт на тема "100 години от Балканските войни и разорението на тракийските българи". След като в началото на 2013 г. журито разгледа работите на многобройните средношколци от цялата страна, които взеха участие в конкурса, и обяви победителите, дойде време те да "получат" своята награда.
На 5 и 6 юни - два прекрасни топли и слънчеви дни - младежите бяха гости на Евгени Кирилов в Брюксел. При своята среща с тях г-н Кирилов ги поздрави не само за доброто им представяне в конкурса, но и за интереса и любознателността им към историята на България, към родовата памет и желанието им да научат повече за минали събития, които са белязали съдбите на техните предци и наследници. Той изрази своята радост, че може да ги посрещне в Европейския парламент, който е една от важните институции на Европейския съюз и чиято работа и дейност все още не са добре познати в България. Европейският парламент представлява гражданите на Европейския съюз, той е много прозрачно работеща институция, подчерта г-н Кирилов, която защитава интересите на обикновените хора. Той им даде за пример младежката безработица, която е много сериозен проблем в редица държави от Евросъюза, включително и в България. Европарламентът настоява за вземането на спешни мерки от страна на правителствата, за отделянето на средства в бюджета на ЕС, както и за разработването на специална политика, която да подпомага намирането на решение на този проблем. Евгени Кирилов каза, че не трябва да се допуска младите хора, след като завършат своето образование и са подготвени, да остават без работа и изрази надежда, че усилията на национално и европейско ниво ще доведат до положителна промяна. Българският евродепутат пожела успех на младежите, да продължават да обогатяват знанията и уменията си и да постигнат мечтите си. От своя страна, средношколците благодариха за възможността да дойдат до Брюксел, да разгледат и се докоснат не само до европейските институции, но и до една различна култура. От тях и от Съюза на Тракийските дружества в България Евгени Кирилов получи книги по интересната за него тема за тракийските бежанци.
Българският евродепутат Евгени Кирилов е избран за съпредседател на Парламентараната Асамблея ЕВРОНЕСТ
30.05.2013
Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов бе избран за съпредседател на Парламентарната Асамблея ЕВРОНЕСТ към Европарламента в Брюксел.
Евгени Кирилов: Основният проблем на Македония не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство
23.05.2013
В паралел с пленарното заседание в Страсбург вчера се проведе заседание на Съвместната парламентарна комисия на Европейския парламент и Македонското събрание, с депутати от двете институции. Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов, в ролята си на член на тази делегация заяви, че основният проблем за започване на преговори за присъединяване към Съюза не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство. Българският евродепутат използва възможността да благодари на докладчика на Европарламента за Македония - британецът Ричард Хоуит, че е включил текст изрично споменаващ правата на македонски граждани с българско самосъзнание.
България пак забави темпа в усвояването на европейските средства
25.10.2012
Евгени Кирилов: Нито има напредък в изразходването на средствата, нито е намалял рискът да се загубят много пари
Контрастът между ниските резултати на България и високият оптимизъм на управляващите продължава да съществува и затова трябва да се напомня чрез актуални данни от Европейската комисия (ЕК) каква е реалната картина с усвояването на парите от политиката за сближаване.
Ситуацията общо в ЕС
Към 1 октомври 2012 г. средният процент на средствата, които Европейската комисия е изплатила на държавите членки по фонда за регионално развитие, социалния фонд и кохезионния фонд, е 49,76%. За България той е с 15% по-нисък - 34,92%. Тъй като в тази сума влизат и авансовите плащания, този процент се различава от процента на реално изплатените средства на бенефициентите в България, който към същата дата е 27,48%. България запазва стабилното си място в дъното сред останалите държави членки по ниво на усвояване. Отличникът Литва има над 73%, а още 5 държави имат над 60% изплатени средства.
При отделните фондове България също стои под средното ниво за Европейския съюз. При фонда за регионално развитие България заема 25 място. Изплатени са й 36,88%. Средният процент на изплатени средства по този фонд е 50,40%. Начело тук са Литва - 74,32%, Швеция - 70,25%, а други 7 държави имат над 60% (Словения, Естония, Португалия, Люксембург, Германия, Финландия и Полша).
При социалния фонд, България заема предпоследно място с 30,61% при среден процент 53,91%. Начело са Естония - 87,32%, Латвия - 85,06%, Португалия 77,50% и Австрия - 71,64%. Пет други държави имат над 60%.
При Кохезионния фонд, от който само 15 държави получават средства, България е на 12 място с 34,40%. Средният процент за този фонд е 42,78%. Начело са Литва със 73,81% и Испания с 64,72%, а четири държави имат над 50% (Естония, Латвия, Кипър и Полша). Гърция е непосредствено след тях с 49,62%.
Ситуацията в България
До края на настоящия седемгодишен програмен период остава една година. Това означава, че отсега нататък, за малко повече от 3 години страната трябва да отчете над 65% от парите, които е имала на разположение между 2007-2013 г. Досега за изминалите шест години са платени 34,92%. В бъдеще, за двойно по-малък период трябва да се изразходват двойно повече средства, а в цифри това възлиза на над 4,7 млрд. евро.
Оставащите още 3 години и три месеца не трябва да успокояват никого и особено отговорните институции в България. В края на всяка година изтича срокът за отчитане на определена сума и за всяка следваща година тази сума за страната е все по-голяма. Така в края на края на 2012 г. изтича периодът, в който трябва да бъдат усвоени парите заявени през 2009 г. Общо от регионалния, социалния и кохезионния фонд на ЕС, към момента на България са разплатени 60,26% от сумата заявена през 2009 г. Следователно, остават за усвояване до края на годината близо 385 млн. евро. За сравнение, преди една година, към 1 октомври 2011 г. нивото на изплатените средства е било по-високо с 20%, което показва, че дори темпът в усвояването не е задържан, а се забавя в момент, когато трябва не само да се усилва, а дори да се удвоява.
Ситуацията с парите заявени през 2010 г. е много по-тревожна. Към момента има разплатени по-малко от 11% от средствата, а в края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%. Това означава, че догодина трябва да бъдат усвоени минимум 900 млн. евро, за които иначе има риск да бъдат загубени. Рискът най-вероятно ще се превърне в реалност като се гледа темпа на усвояване в момента и като се има предвид, че по обективни причини, каквито са изборите догодина, този темп ще бъде засегнат негативно. Само че колко точно пари ще бъдат загубени ще стане ясно след изборите.
Усвояването на парите заявени през 2011 г. и през 2012 г. ще се застъпи с усвояването на парите за новия програмен период (2014 г. - 2020 г.). Това ще бъде голямо предизвикателство и крие големи рискове. За двете изминали години са усвоени едва 1,64%. Това са по-малко от 18 млн. евро от средствата, предвидени за 2011 и 2012 г., които се равняват на над 2 милиарда и 250 млн. евро.
На фона на незадоволителните резултати по оперативните програми, където единственият приоритет остава строителството на магистрали, положението при оперативна програма Околна среда е направо трагично. Министър Дончев бодро оповести, че няма да има загубени пари в края на тази година. Оптимизмът му се базира на поисканото прехвърляне на средства от неизпълнените мерки за пречистване на водите и отпадъците към закупуване на транспортна техника. Тъй като Европейската комисия не е склонна да одобри прехвърляне на пари от екология за строеж на пътища, техниката е представяна като отговаряща на екологичните стандарти (нови автобуси за градски транспорт) и за борба с екологични бедствия (машини срещу пожари и наводнения). По всичко изглежда, че пари за мерките по околна среда няма да бъдат използвани, поне не по тези, предвидени за 2009 г., защото те ще бъдат пренасочени, за да не бъдат загубени. Само че за четирите години 2009-2012 г. нито евро не е усвоено от парите по програма Околна среда, предвидени за тези години. Това означава, че от 2007 г. до 1 октомври 2012 г. изплатените от ЕК 20,88% по тази програма се отнасят само за парите, определени за проекти през 2007 г. и 2008 г. Неизразходваните средства се равняват на близо 1 млрд. евро. Остава с неясен отговор въпросът дали пожарни мерки, като предприетото прехвърляне на пари тази година, ще успеят да доведат до изпълнението на програмата за околна среда и обявените за договорени 119,45% от средствата по нея.
За други три програми, освен тази за околна среда, а именно - човешки ресурси, регионално развитие и техническа помощ, през последните три години са усвоени само парите, предвидени за 2007 г. - 2009 г., а от сумата заявена за 2010-2012 г. не е възстановено нито евро от ЕК.
Анализът на цифрите не е самоцел и просто математическо упражнение. Зад тези цифри стоят не само пари, а и ангажименти, които трябва да доведат до промени в България, до доближаването й в развитието до напредналите държави в Евросъюза и най-вече - до подобряване на живота на българските граждани. Щом сумата на изразходваните средства от помощта от ЕС е ниска, това означава, че всичко нататък по веригата са пропуснати ползи. Не са постигнати целите и няма положителен ефект за хората в страната.
Накрая да си зададем въпроса - какъв знак е това за партньорите на България в Европейския съюз? Не само ниското усвояване не може да бъде повод за национална гордост, но неосъществените реформи и бедността в България са знак, че не се използва потенциалът на членството в ЕС. В критичния момент, когато се обсъжда бъдещия бюджет на Евросъюза за 2014 г. - 2020 г. България не е в позицията да настоява за повече средства за сближаване за следващите седем години, когато не е показала, че има капацитета да използва рационално дори тези, с които вече разполага.