На провелото се вчера заседание на Парламентарната група на социалисти и демократи в Европейския парламент, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за тенденциозните анти-български изказвания на британския министър председател Дейвид Камерън.
По инициатива на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов снощи в Европейския парламент бе представен Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век”. Евгени Кирилов приветства организаторите на фестивала от фондация „Европейски екологичен фестивал” за тяхната инициатива и дългогодишна работа за успешното му провеждане вече 8 поредни години.
Фестивалът представя съвременни филми и телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда и запознава широката общественост със съществуващите екологични проблеми и природозащитни дейности. Евгени Кирилов посочи, че най-ценното на фестивала е неговата насоченост към младите хора, които учи на любов към природата. Чрез дейностите в рамките на фестивала екологична култура и знания на младежите се повишават и те усвояват практически умения за реагиране и справяне в критични ситуации на природни бедствия.
Българският евродепутат заяви, че е горд, че Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21ви век” се провежда в България, която е една от новите страни-членки на Европейския съюз. Той пожела на организаторите още по-голям успех при организиране на форумите в бъдеще и посланията, които фестивалът отправя да достигат до все повече хора.
Евгени Кирилов участва в срещата на върха между страните-членки на ЕС и държавите участнички в програмата Източно партньорство, състояла се на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс. На тази среща беше обсъден напредъкът, постигнат по пътя на тези държави към задълбочаване на икономическите и политическите връзки с Евросъюза.
"Ситуацията в Европа напомня за вапцаровите герои", заяви евродепутатът Евгени Кирилов по време на организираната от него конференция в Брюксел в памет на бележития ни поет
„Посланията на Вапцаров за свобода, социална справедливост и човечност, преминали отвъд времето и пространството” беше темата, която обсъдиха евродепутати, общественици, интелектуалци и гости на конференцията, организирана от българския евродепутат Евгени Кирилов, от Групата на социалистите и демократите. В залата на Европейския парламент в Брюксел всички участници се докоснаха до поезията на големия български поет Никола Вапцаров, белязала националната ни култура, но едновременно с това пресъздаваща действителност, която излиза извън пределите на нашата страна.
"Сега, 70 години след разстрела на големия наш поет, ситуацията в Европа напомня на много хора за вапцаровите герои", заяви в началото на дискусията Евгени Кирилов. Той посочи, че творчеството на Вапцаров се съотнася и към актуалните в момента теми за бездната между бедните и богатите, за безработицата и за борбата за социална справедливост. Затова според него Европейският парламент е най-подходящото място за подобен форум. "Делото на Вапцаров се ползва с широка известност не само в Европа, но в света", каза евродепутатът, като припомни, че почти няма език, на който творецът да не е преведен. Той подчерта, че международната организация ЮНЕСКО е учредила награда на името на Вапцаров за гражданска поезия, чийто лауреати са сериозни творци от нашето време. Евгени Кирилов приветства всички участници в дискусията, повечето от които бяха млади хора, защото, според него, делото на поета трябва да бъде предадено и на следващите поколения. Евродепутатът не пропусна да информира, че Македонската информационна агенция определя провеждането на тази конференция за провокация.
Специална реч за откриване на Конференцията направи евродепутатът от Великобритания Стивън Хюз, който е вицепрезидент на Групата на социалистите и демократите в Европарламента. Той призна, че преди да приеме поканата да участва във форума, не е познавал творчеството на българския поет, но след като е прочел негови стихове, е бил дълбоко впечатлен как точно представят времето, в което е живял поетът и колко актуално звучат и днес. Стивън Хюз заяви, че не е сигурен, че много от нас ще останат в пожълтелите страници на историята, както го е казал поетът Никола Вапцаров, но е сигурен, че и след още 70 години, той ще остане в историята като поет.
"И така - поезията продължава. От Вапцаров към Вапцаровци. Вече седемдесет години след разстрела му, който го превърна в свиден син и самоотвержен герой на България." С тези думи писателят Никола Инджов направи анализ-съпоставка между творчеството на българския поет Вапцаров и произведения на известни творци от цял свят като Пол Елюар, Мигел Ернандес, Леонел Ругама и др. Паралелът между поетите е възможен не само поради еднаквата социална чувствителност, която вдъхновява творчеството им, но и поради сходството в съдбите им с тази на Вапцаров: да са поети и борци за справедливост.
Специален гост на Конференцията бе испанският писател и драматург Мануел Муньос Идалго, който е голям приятел на България. Г-н Идалго е носител на орден "Кирил и Методий" Първа степен и е лауреат на международната литературна награда "Никола Вапцаров". Своето изказване той посвети на вечните послания на българския поет и направи паралел между миналото и съвремието. "Кризата, от която страдаме, е причинена от господарите на света, потисници на народите. Кризата е не само финансова, а преди всичко на общите ни ценности, обсебени от консуматорство и корупция", каза г-н Муньос Идалго. Според него само културата може да пребори потисничеството, въпреки че и самата тя може да бъде потисната и контролирана от правителствата. Той допълни, че на държавниците им е нужна повече поезия, за да заживеят с болките и радостите на хората.
На свой ред поетът Бойко Ламбовски засегна темата за мъченичеството като съдба на много хора на идеята и перото, сред които стои и Никола Вапцаров, и които "намират смъртта си поради своите убеждения, понякога и действия, но никога поради своето злотворство". Бойко Ламбовски каза, че Никола Вапцаров не е икона, която ще изцери с едно докосване България от бацила на неравенството и корупцията, глупостта, или ще накара света да живее без конфликти и лицемерие. Въпреки това, според него, животът и делото на Никола Вапцаров са част от нашата памет, а гибелта му прави валидни завинаги посланията му, които са за повече вяра и повече братство в света. Тези послания няма как да бъдат опровергани.
"Аз няма да говоря за Никола Вапцаров, аз ще говоря за тези, които отричат това, което Никола Вапцаров олицетворява", каза в изказването си публицистката Велислава Дърева. Журналистката направи кратък преглед на фашистките и неофашистките организации отпреди 70 години и сега в Европа и България. Тя припомни, че децата в училищата вече не изучават нито Вапцаров, нито Гео Милев, защото първото действие на българската десница, след началото на промените у нас, беше да подмени историята. Българската десница „осъди” всички български антифашисти като престъпници, а убийците бяха възвеличавани като национални герои, каза тя. Това е тълкуванието на историята, което е познато на днешните 23-годишни младежи. Децата на прехода бяха превърнати в мутанти, сподели наблюденията си Велислава Дърева. По думите й в момента в Гърция се създава мащабна фашистка партия, подобни са и тенденциите в Испания, където се събуждат франкистите. Тя подчерта, че в света вече има огромна неофашистка мрежа от организации. Затова предложи на евродепутатите от Групата на социалистите и демократите и под егидата на Партията на европейските социалисти, да направят международна кръгла маса, посветена на проблемите с активизирането крайната десница и всички проявления на ксенофобията. Велислава Дърева каза, че Европарламентът е мястото, където да се проведе кръгла маса по този въпрос и където да се окаже съпротива на екстремизма, а ПЕС трябва да поведе тази съпротива.
(Евгени Кирилов и Никола Вапцаров - племеник на Н. Вапцаров)
В дискусията се включиха като участници синът и внукът на брата на Никола Вапцаров, които носят името на поета. Двамата родственици на твореца издадоха преди месец досието му в книгата „Дело 585/ 1942 - Никола Йонков Вапцаров”. Младият наследник на семейство Вапцарови, който също се казва Никола, благодари на евродепутата Евгени Кирилов за инициативата да се организира Конференция за Никола Вапцаров и за поканата да се включи в нея. "Първоначално мислех да се изкажа в ЕП на английски, но после реших, че е по-добре да го направя на български, за да ме разберат македонските медии по-добре", каза той, визирайки пропагандата в Македония, че поетът Вапцаров е македонец. Според него има завръщане към творчеството на Никола Вапцаров не толкова в политически, колкото в културен аспект. Бащата на младият съовтор на книгата „Дело 585/ 1942 - Никола Йонков Вапцаров” категорично заяви, че в техния труд се упоменава кой е убиецът на Вапцаров. Пише го на първата страница - убиецът е българският фашизъм, а поетът е убит заради убежденията си, защото е искал за всички равенство, братство и свобода.
Главният редактор на в. „Земя” Горан Готев каза, по повод коментарите в македонските медии относно Конференцията за Вапцаров в Европарламента, че да наречеш едно честване провокация, това е позорно и гнусно. Той посочи, че не е случайно, че се присвоява делото на един български поет от чужда страна и то такава, която търси своята идентичност, защото поетичното творчество е част от културното наследство на всяка страна. По думите му от години сме свидетели на опити да се присвояват от Македония страници и дори цели глави от българската история, но подчерта, че всъщност поетът Вапцаров сам е определил своята националност като българин и това е останало записано в архивите.
В дискусията участваха и други гости от България като Николай Белалов, който сподели, че за него основната сила на поезията на Вапцаров е във вярата на твореца в бъдещето. Димитринка Вакрилова от Пловдив не пропусна да отбележи, че поезията му е не само политическа, но също така е белязана и от личния му живот. От своя страна кметът на Костенец, Радостин Радев, предложи подобни инициативи, посветени на творчеството на Никола Вапцаров да се проведат и в България и предложи неговата община да бъде домакин на първата кръгла маса. Според него по този начин ще възкреси познанието и отношението към творчеството на поета Вапцаров.
В заключителните си думи в края на Конференцията Ивайло Калфин, ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП посочи, че парламентът е място, където много се говори, но рядко се чуват хора на словото, а те по свой начин казват общовалидни и общочовешки истини. Той посочи, че творчеството на Вапцаров е важно за всеки, който е закърмен с него и България има всички основания да се гордее с Никола Вапцаров, защото е голям поет и борец срещу тиранията.