На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
На последното си заседание Групата на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе изслушване и дискусия за вижданията за работата на следващата Европейска комисия на Жозе Мануел Барозу, който е номиниран за председател на ЕК 2009-2014. Политическите насоки, представени от Жозе Барозу, представляват основите на бъдещата политическа програма на ЕК. Изслушването и дебатът имаха за цел да допринесат за оформяне на позицията на социалистите и демократите при гласуването на кандидатурата на Жозе Барозу на пленарната сесия на ЕП в Страсбург следващата седмица. Основен акцент в дискусията беше въпросът доколко социални са вижданията на евентуалния бъдещ председател на ЕК за развитието на евроинтеграцията и особено с оглед на настоящата безпрецедентна икономическа криза.
По време на дебата, продължил повече от два часа, българският евродепутат Евгени Кирилов попита Жозе Барозу, който е и настоящ председател на ЕК, защо се е забавило опростяването на правилата за използване на структурните фондове, водещо и до забавяне в усвояването на средствата. Евгени Кирилов, който е член на комисията по Регионално развитие на ЕП и е определен за докладчик по въпроса за опростяване на процедурите за структурните фондове посочи, че исканите отдавна от ЕП промени не само са се проточили и се правят в средата на програмния период, но се правят и на парче, тъй като това е третото предложение за изменение за по-малко от една година. В допълнение българският евродепутат попита Жозе Барозу какво е неговото виждане за бъдещето на политиката на сближаване, което той ще отстоява в случай, че бъде избран отново за председател на ЕК.
В отговор Жозе Барозу каза, че твърдо подкрепя политиката на сближаване, особено като се има предвид, че идва от Португалия и е бил министър-председател на тази държава, която е усетила ползата от еврофинансирането. Той застава също така зад принципа на преразпределяне на средствата от по-богатите към по-бедните и не би трябвало да има съмнение в неговата подкрепа за тази политика и принципа на солидарност. Във връзка с предложенията за изменение на регламентите за структурните фондове Жозе Барозу каза, че Европейската комисия прави предложения, но тяхното приемане се забавя от страните-членки, а понякога те дори отхвърлят някои от мерките. Същевременно чрез своите предложения ЕК желае да се подпомогнат особено по-бедните страни в условията на икономическата криза.
Дебатът с Жозе Барозу в Групата на социалистите и демократите бе оживен, а дискусията относно позицията на Групата при гласуването на кандидатурата на председател на ЕК другата седмица продължава.