Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евгени Кирилов към Жозе Барозу: Защо се забави опростяването на правилата за използване на структурните фондове, което води до забавяне на усвояването?
11.09.2009
На последното си заседание Групата на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе изслушване и дискусия за вижданията за работата на следващата Европейска комисия на Жозе Мануел Барозу, който е номиниран за председател на ЕК 2009-2014. Политическите насоки, представени от Жозе Барозу, представляват основите на бъдещата политическа програма на ЕК. Изслушването и дебатът имаха за цел да допринесат за оформяне на позицията на социалистите и демократите при гласуването на кандидатурата на Жозе Барозу на пленарната сесия на ЕП в Страсбург следващата седмица. Основен акцент в дискусията беше въпросът доколко социални са вижданията на евентуалния бъдещ председател на ЕК за развитието на евроинтеграцията и особено с оглед на настоящата безпрецедентна икономическа криза.
По време на дебата, продължил повече от два часа, българският евродепутат Евгени Кирилов попита Жозе Барозу, който е и настоящ председател на ЕК, защо се е забавило опростяването на правилата за използване на структурните фондове, водещо и до забавяне в усвояването на средствата. Евгени Кирилов, който е член на комисията по Регионално развитие на ЕП и е определен за докладчик по въпроса за опростяване на процедурите за структурните фондове посочи, че исканите отдавна от ЕП промени не само са се проточили и се правят в средата на програмния период, но се правят и на парче, тъй като това е третото предложение за изменение за по-малко от една година. В допълнение българският евродепутат попита Жозе Барозу какво е неговото виждане за бъдещето на политиката на сближаване, което той ще отстоява в случай, че бъде избран отново за председател на ЕК.
В отговор Жозе Барозу каза, че твърдо подкрепя политиката на сближаване, особено като се има предвид, че идва от Португалия и е бил министър-председател на тази държава, която е усетила ползата от еврофинансирането. Той застава също така зад принципа на преразпределяне на средствата от по-богатите към по-бедните и не би трябвало да има съмнение в неговата подкрепа за тази политика и принципа на солидарност. Във връзка с предложенията за изменение на регламентите за структурните фондове Жозе Барозу каза, че Европейската комисия прави предложения, но тяхното приемане се забавя от страните-членки, а понякога те дори отхвърлят някои от мерките. Същевременно чрез своите предложения ЕК желае да се подпомогнат особено по-бедните страни в условията на икономическата криза.
Дебатът с Жозе Барозу в Групата на социалистите и демократите бе оживен, а дискусията относно позицията на Групата при гласуването на кандидатурата на председател на ЕК другата седмица продължава.