По време на гласуване на доклада за Сърбия в Комисията по външни работи на Европейския парламент бяха приети поправките на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов. Текстът на поправките приканва сръбските власти да отделят специално внимание на подобряване ситуацията на всички етнически малцинства в страната (гарантиране на достъп до образование на майчин език, недискриминация на трудовия пазар и справедливо представителство във държавните и местни институции), както и на нуждата от преодоляване на регионалните различия и осигуряване на социално и икономическо развитие на Югоизточна Сърбия, където живеят българите от Западните покрайнини.
Приета бе и поправката на Евгени Кирилов, с която се насърчава транс-граничното сътрудничество между България и Сърбия, особено в рамките на Дунавската стратегия на ЕС.
1 март 2012 г., Брюксел По време на гласуване на доклада за напредъка на Турция през 2011 г. Комисията по външни работи на Европейския парламент прие поправката на българските евродепутати от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин и Евгени Кирилов, с която Турция се призовава да положи повече усилия в посока урегулиране на неразрешените двустранни въпроси със своите съседи, включително що се касае до неизпълнените международноправни ангажименти на страната. В своята същност поправката визира допълнителния протокол към Ангорския договор между България и Турция от 1925 г., с който Турция се задължава да изплати компенсации на българските бежанци от Източна Тракия.
През 2008 г. отново след предложение на българските евродепутати социалисти Европейският парламент за първи път посочи в доклада си за напредъка на Турция необходимостта от разрешаване на въпроса с имуществените права на българските тракийски бежанци.
Двамата български евродепутати получиха подкрепа и за текста си към доклада за напредъка на Сърбия, с който Сърбия се призовава да съблюдава културното многообразие на всички свои етнически малцинства и да не възпрепятства развитието и разпространението на културните центрове на тези малцинства. Поправката на г-н Кирилов и на г-н Вигенин в оригиналния си вид визира културните центрове на българите в Западните покрайнини - Босилеград и Димитровград.
Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в своята политическа група "за или против" споразумението АКТА, че най-голямото безпокойство, което буди това споразумение е възможността то да ограничи свободата и личната неприкосновеност на десетки милиони интернет потребители. Според него тук не става въпрос за ефективна борба с пиратството и интернет злоупотребите, защото най-големите страни като Индия, Китай, Бразилия и Русия дори не са страни по него. Той добави още, че формулировките в споразумението са много общи и мъгляви, създават предпоставки за свободни интерпретации от отделните държави и цитира известната фраза на един български дисидент "мен не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра".
Г-н Евгени Кирилов подчерта, че основателните протести на хиляди европейски граждани през последните седмици представляват невероятна демонстрация на активна гражданска позиция. "Влязох в диалог с някои от тях и мога да ви уверя, че това не са пирати или престъпници, а в преобладаващата си част будни млади хора, които искат да запазят личната си неприкосновеност", отбеляза още той.
В заключение г-н Кирилов призова политическата си група да излезe с ясна позиция "против" АКТА.
Мнозинството от другите членове на Групата на социалистите и демократите също се противопоставиха на споразумението и подчертаха, че в този си вид то не трябва да бъде прието. Очаква се в близките седмици Групата да излезе с официална позиция по този въпрос.
На последното си заседание Групата на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе изслушване и дискусия за вижданията за работата на следващата Европейска комисия на Жозе Мануел Барозу, който е номиниран за председател на ЕК 2009-2014. Политическите насоки, представени от Жозе Барозу, представляват основите на бъдещата политическа програма на ЕК. Изслушването и дебатът имаха за цел да допринесат за оформяне на позицията на социалистите и демократите при гласуването на кандидатурата на Жозе Барозу на пленарната сесия на ЕП в Страсбург следващата седмица. Основен акцент в дискусията беше въпросът доколко социални са вижданията на евентуалния бъдещ председател на ЕК за развитието на евроинтеграцията и особено с оглед на настоящата безпрецедентна икономическа криза.
По време на дебата, продължил повече от два часа, българският евродепутат Евгени Кирилов попита Жозе Барозу, който е и настоящ председател на ЕК, защо се е забавило опростяването на правилата за използване на структурните фондове, водещо и до забавяне в усвояването на средствата. Евгени Кирилов, който е член на комисията по Регионално развитие на ЕП и е определен за докладчик по въпроса за опростяване на процедурите за структурните фондове посочи, че исканите отдавна от ЕП промени не само са се проточили и се правят в средата на програмния период, но се правят и на парче, тъй като това е третото предложение за изменение за по-малко от една година. В допълнение българският евродепутат попита Жозе Барозу какво е неговото виждане за бъдещето на политиката на сближаване, което той ще отстоява в случай, че бъде избран отново за председател на ЕК.
В отговор Жозе Барозу каза, че твърдо подкрепя политиката на сближаване, особено като се има предвид, че идва от Португалия и е бил министър-председател на тази държава, която е усетила ползата от еврофинансирането. Той застава също така зад принципа на преразпределяне на средствата от по-богатите към по-бедните и не би трябвало да има съмнение в неговата подкрепа за тази политика и принципа на солидарност. Във връзка с предложенията за изменение на регламентите за структурните фондове Жозе Барозу каза, че Европейската комисия прави предложения, но тяхното приемане се забавя от страните-членки, а понякога те дори отхвърлят някои от мерките. Същевременно чрез своите предложения ЕК желае да се подпомогнат особено по-бедните страни в условията на икономическата криза.
Дебатът с Жозе Барозу в Групата на социалистите и демократите бе оживен, а дискусията относно позицията на Групата при гласуването на кандидатурата на председател на ЕК другата седмица продължава.