Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика
13.05.2011
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евгени Кирилов към Жозе Барозу: Защо се забави опростяването на правилата за използване на структурните фондове, което води до забавяне на усвояването?
11.09.2009
На последното си заседание Групата на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе изслушване и дискусия за вижданията за работата на следващата Европейска комисия на Жозе Мануел Барозу, който е номиниран за председател на ЕК 2009-2014. Политическите насоки, представени от Жозе Барозу, представляват основите на бъдещата политическа програма на ЕК. Изслушването и дебатът имаха за цел да допринесат за оформяне на позицията на социалистите и демократите при гласуването на кандидатурата на Жозе Барозу на пленарната сесия на ЕП в Страсбург следващата седмица. Основен акцент в дискусията беше въпросът доколко социални са вижданията на евентуалния бъдещ председател на ЕК за развитието на евроинтеграцията и особено с оглед на настоящата безпрецедентна икономическа криза.
По време на дебата, продължил повече от два часа, българският евродепутат Евгени Кирилов попита Жозе Барозу, който е и настоящ председател на ЕК, защо се е забавило опростяването на правилата за използване на структурните фондове, водещо и до забавяне в усвояването на средствата. Евгени Кирилов, който е член на комисията по Регионално развитие на ЕП и е определен за докладчик по въпроса за опростяване на процедурите за структурните фондове посочи, че исканите отдавна от ЕП промени не само са се проточили и се правят в средата на програмния период, но се правят и на парче, тъй като това е третото предложение за изменение за по-малко от една година. В допълнение българският евродепутат попита Жозе Барозу какво е неговото виждане за бъдещето на политиката на сближаване, което той ще отстоява в случай, че бъде избран отново за председател на ЕК.
В отговор Жозе Барозу каза, че твърдо подкрепя политиката на сближаване, особено като се има предвид, че идва от Португалия и е бил министър-председател на тази държава, която е усетила ползата от еврофинансирането. Той застава също така зад принципа на преразпределяне на средствата от по-богатите към по-бедните и не би трябвало да има съмнение в неговата подкрепа за тази политика и принципа на солидарност. Във връзка с предложенията за изменение на регламентите за структурните фондове Жозе Барозу каза, че Европейската комисия прави предложения, но тяхното приемане се забавя от страните-членки, а понякога те дори отхвърлят някои от мерките. Същевременно чрез своите предложения ЕК желае да се подпомогнат особено по-бедните страни в условията на икономическата криза.
Дебатът с Жозе Барозу в Групата на социалистите и демократите бе оживен, а дискусията относно позицията на Групата при гласуването на кандидатурата на председател на ЕК другата седмица продължава.