Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
На последното си заседание Групата на Алианса на социалистите и демократите в Европейския парламент проведе изслушване и дискусия за вижданията за работата на следващата Европейска комисия на Жозе Мануел Барозу, който е номиниран за председател на ЕК 2009-2014. Политическите насоки, представени от Жозе Барозу, представляват основите на бъдещата политическа програма на ЕК. Изслушването и дебатът имаха за цел да допринесат за оформяне на позицията на социалистите и демократите при гласуването на кандидатурата на Жозе Барозу на пленарната сесия на ЕП в Страсбург следващата седмица. Основен акцент в дискусията беше въпросът доколко социални са вижданията на евентуалния бъдещ председател на ЕК за развитието на евроинтеграцията и особено с оглед на настоящата безпрецедентна икономическа криза.
По време на дебата, продължил повече от два часа, българският евродепутат Евгени Кирилов попита Жозе Барозу, който е и настоящ председател на ЕК, защо се е забавило опростяването на правилата за използване на структурните фондове, водещо и до забавяне в усвояването на средствата. Евгени Кирилов, който е член на комисията по Регионално развитие на ЕП и е определен за докладчик по въпроса за опростяване на процедурите за структурните фондове посочи, че исканите отдавна от ЕП промени не само са се проточили и се правят в средата на програмния период, но се правят и на парче, тъй като това е третото предложение за изменение за по-малко от една година. В допълнение българският евродепутат попита Жозе Барозу какво е неговото виждане за бъдещето на политиката на сближаване, което той ще отстоява в случай, че бъде избран отново за председател на ЕК.
В отговор Жозе Барозу каза, че твърдо подкрепя политиката на сближаване, особено като се има предвид, че идва от Португалия и е бил министър-председател на тази държава, която е усетила ползата от еврофинансирането. Той застава също така зад принципа на преразпределяне на средствата от по-богатите към по-бедните и не би трябвало да има съмнение в неговата подкрепа за тази политика и принципа на солидарност. Във връзка с предложенията за изменение на регламентите за структурните фондове Жозе Барозу каза, че Европейската комисия прави предложения, но тяхното приемане се забавя от страните-членки, а понякога те дори отхвърлят някои от мерките. Същевременно чрез своите предложения ЕК желае да се подпомогнат особено по-бедните страни в условията на икономическата криза.
Дебатът с Жозе Барозу в Групата на социалистите и демократите бе оживен, а дискусията относно позицията на Групата при гласуването на кандидатурата на председател на ЕК другата седмица продължава.