Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов участва в заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, с участието на представители на Международния наказателен съд (МНС) посветено на ситуацията в Либия.
В свое изказване г-н Кирилов призова за по-голяма решителност относно случая на Сейф Ал Ислам - синът на убития лидер Кадафи. Евродепутатът припомни, че играейки роля на реформист, известен период от време Сейф Ал Ислам обикаляше големите европейски столици, лансираше инициативи и беше добре приет. За всички е ясно, че разполага с чувствителна информация. Според Кирилов може би това е една от причините, да не се оказва достатъчно натиск за предаването му на Международния наказателен съд. "Той играеше роля на реформист и в случая с осъдените на смърт български медици. Не искам да споменавам имена, но сега има политици по високите етажи на властта в Либия, които са свързани с измъчването и осъждането на тези медици", добави още Кирилов. Той поясни, че дава този пример, за да покаже, че трябва да се направи всичко възможно Сейф Ал Ислам да бъде изправен пред МНС.
На въпрос на Евгени Кирилов към присъстващата представителка на Съда дали има заинтересовани лица както в Либия, така и в Европа, които не оказват необходимия натиск за предаването на Сеиф Ал Ислам на съда, тя отговори: "Натискът трябва да дойде от сътрудничеството със Съда и подвеждането на Саиф под отговорност. Дали натискът ще бъде направен от съда или либийските власти, тепърва ще стане ясно. Във всички ситуации има лица, които предпочитат да няма подвеждане под отговорност на високопоставени политици. Важно е да продължим, всички ние, да оказваме натиск за предаването на Саиф на Съда."
През 2013 г., за да не загубим пари, трябва да усвоим 1,9 млрд. - почти толкова, колкото са усвоени досега
Краят на годината обикновено е времето, когато се прави равносметка. В личен план търсим баланса между пожеланите неща и тяхното сбъдване. В политически план претегляме постигнато спрямо поставените цели. В областта на политиката на сближаване правителството обеща да достигне високи върхове, но липсват резултати, които да покажат, че обещанията са изпълнени. Ударното отчитане на средства в последния момент изигра лоша шега. Бюджетът на ЕС за 2012 г. бе изчерпан преди България да получи възстановяване на изразходваните от нея пари. Средствата, които трябваше да се усвояват да края на тази година по 7-те оперативни програми ще бъдат спасени и разплатени със закъснение. Но проблемите с усвояването на средствата от ЕС съвсем не са преодолени. Това се потвърждава от информацията, която излиза както на национално ниво, така и на европейско.
Като своеобразна "честитка" преди празниците Европейската комисия представи обобщени данни за усвояването на средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ) и програмите за трансгранично сътрудничество (ТГС) към средата на месец декември 2012 г. Информацията едва ли се появява случайно в края на годината и преди последната година от настоящия програмен период. Тя отново разкри познатата картина за едно от последните места на България сред останалите държави-членки и не дава сигнал, че чудеса са възможни.
Стабилното място в дъното по усвояване не е добра новина. В края на 2012 г. България продължава да бъде с близо 15% по-назад от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред държавите от ЕС и с близо 50% или с два пъти по-малко усвоени средства от първенците. Мястото на страната на опашката изглежда непреодолимо. Съществен скок нагоре не може да се постигне, защото разместването с място или две по-напред не е за постоянно. За последните три години не е постигнато придвижване на повече от 4-то място отзад напред и то при отделни фондове, а не като среден процент на усвояване за всички фондове. Единствено Румъния е постоянно и трайно след нас. През октомври 2012 г. България се изкачи пред три държави отдолу-нагоре при Кохезионния фонд, но не успя да се задържи и през декември отново пада на предпоследно място. През този месец страната се е покачила на 24 място от 27 държави при регионалния фонд и предизвикателството е дали ще го запази и занапред. Предпоследни обаче си оставаме при социалния фонд.
Това, че не вървим напред означава, че не „тичаме” както препоръча през април 2011 г. в София председателката на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент Данута Хюбнер, а че се движим с постоянна бавна скорост. В началото на програмния период всички държави-членки разбираемо тръгнаха с нисък старт. България не беше изключение и това, че към 2009 г. бяхме в средата сред другите държави по изплатени средства от структурните фондове, го потвърждава. Въпросът е защо след като сме имали равен старт наред с редица други държави, страната изостана и не може да навакса, докато другите просто дръпнаха много напред през последните три години. Отговорът изглежда очевиден и може да бъде намерен в липсата на инвестиции във важни сектори - иновации и насърчаване на бизнеса, жп транспорт, околна среда (проектът за завода за преработка на отпадъците в София още не може да започне, изпълнението на проекти във водния сектор е нищожно). За развитието на човешките ресурси реализираният напредък по целите на програмата е крайно незадоволителен. Редица показатели отчитат нула напредък към септември 2012 г., а се преследват двуцифрени и трицифрени числа за следващата година. Изоставането изглежда стряскащо не просто защото България е назад в класирането сред другите държави от ЕС, а защото не съумява да постигне целите, които си е поставила. А явно целите са правилни, тъй като представителите на ЕК ги посочват като необходими и за следващия програмен период след 2013 г. Затова е странно, че се обвинява планирането в началото на програмния период, а не се решават проблемите на изпълнението нито в средата, нито в края на периода.
Преди две седмици Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание прие годишен доклад за усвояването през 2012 г. В него се посочва, че предстои да бъдат загубени няколко милиона евро по Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС) със Сърбия и по Програмата за рибарство. Тенденцията да се губят пари за рибарство продължава и показва, че там не са преодолени трудностите по изпълнението й през изминалите три години и половина. За програмите за ТГС се говори рядко. Техният бюджет е сравнително малък на фона на националните оперативни програми, а отговорността за изпълнението е споделена и затова изглежда се пренебрегва. Очакваната загуба на пари по една от тези програми обаче ще развали мита, че от структурните фондове досега няма загубено нито едно евро. Програмите за ТГС се финансират от ЕФРР и се управляват от Министерство на регионалното развитие и това означава, че България ще започне да губи пари от един от структурните фондове още тази година.
Ако тази година сумата, с която страната ще се раздели, е малка, то опасността догодина тя да бъде в стотици пъти по-висока е много реална. Парите, които трябва да се усвоят до края на 2013 г., за да не бъдат изгубени, възлизат на над 1,9 млрд. евро. До сега, от началото на периода за 6 години, България е усвоила малко над 2,1 млрд. евро. Видяхме, че чудеса в усвояването няма и е много трудно да се очаква, че през 2013 г. само за една година ще бъдат усвоени почти толкова пари, колкото за 6 години.
Равносметката в края на настоящата година не дава повод за оптимизъм. Тя показва остра необходимост от усилена работа на национално ниво още в началото на следващата година. Непосилна задача е да бъдат усвоени всички тези средства през 2013 г. и е почти сигурно, че част от тях ще бъдат изгубени, но въпросът е тази част да е по-малка от усвоените.