Новини

За първите четири месеца на 2012 г. усвояването на европейските средства в България е забавило ход

25.05.2012

От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро

България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.

Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.

До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
 

Електронното правителство и обществените сайтове ще трябва да бъдат достъпни за всички граждани

11.05.2012

Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.

Евгени Кирилов: Македония заслужава европейско бъдеще, но трябва да положи усилия за истински добросъседски отношения

07.03.2012

Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.

По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.

По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
 

Евгени Кирилов: Продължаваме да сме на опашката по усвояване на европейски средства

18.12.2012

През 2013 г., за да не загубим пари, трябва да усвоим 1,9 млрд. - почти толкова, колкото са усвоени досега

Краят на годината обикновено е времето, когато се прави равносметка. В личен план търсим баланса между пожеланите неща и тяхното сбъдване. В политически план претегляме постигнато спрямо поставените цели. В областта на политиката на сближаване правителството обеща да достигне високи върхове, но липсват резултати, които да покажат, че обещанията са изпълнени. Ударното отчитане на средства в последния момент изигра лоша шега. Бюджетът на ЕС за 2012 г. бе изчерпан преди България да получи възстановяване на изразходваните от нея пари. Средствата, които трябваше да се усвояват да края на тази година по 7-те оперативни програми ще бъдат спасени и разплатени със закъснение. Но проблемите с усвояването на средствата от ЕС съвсем не са преодолени. Това се потвърждава от информацията, която излиза както на национално ниво, така и на европейско.

Като своеобразна "честитка" преди празниците Европейската комисия представи обобщени данни за усвояването на средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ) и програмите за трансгранично сътрудничество (ТГС) към средата на месец декември 2012 г. Информацията едва ли се появява случайно в края на годината и преди последната година от настоящия програмен период. Тя отново разкри познатата картина за едно от последните места на България сред останалите държави-членки и не дава сигнал, че чудеса са възможни.

Стабилното място в дъното по усвояване не е добра новина. В края на 2012 г. България продължава да бъде с близо 15% по-назад от средното ниво на усвояване на средствата от структурните фондове сред държавите от ЕС и с близо 50% или с два пъти по-малко усвоени средства от първенците. Мястото на страната на опашката изглежда непреодолимо. Съществен скок нагоре не може да се постигне, защото разместването с място или две по-напред не е за постоянно. За последните три години не е постигнато придвижване на повече от 4-то място отзад напред и то при отделни фондове, а не като среден процент на усвояване за всички фондове. Единствено Румъния е постоянно и трайно след нас. През октомври 2012 г. България се изкачи пред три държави отдолу-нагоре при Кохезионния фонд, но не успя да се задържи и през декември отново пада на предпоследно място. През този месец страната се е покачила на 24 място от 27 държави при регионалния фонд и предизвикателството е дали ще го запази и занапред. Предпоследни обаче си оставаме при социалния фонд.

Това, че не вървим напред означава, че не „тичаме” както препоръча през април 2011 г. в София председателката на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент Данута Хюбнер, а че се движим с постоянна бавна скорост. В началото на програмния период всички държави-членки разбираемо тръгнаха с нисък старт. България не беше изключение и това, че към 2009 г. бяхме в средата сред другите държави по изплатени средства от структурните фондове, го потвърждава. Въпросът е защо след като сме имали равен старт наред с редица други държави, страната изостана и не може да навакса, докато другите просто дръпнаха много напред през последните три години. Отговорът изглежда очевиден и може да бъде намерен в липсата на инвестиции във важни сектори - иновации и насърчаване на бизнеса, жп транспорт, околна среда (проектът за завода за преработка на отпадъците в София още не може да започне, изпълнението на проекти във водния сектор е нищожно). За развитието на човешките ресурси реализираният напредък по целите на програмата е крайно незадоволителен. Редица показатели отчитат нула напредък към септември 2012 г., а се преследват двуцифрени и трицифрени числа за следващата година. Изоставането изглежда стряскащо не просто защото България е назад в класирането сред другите държави от ЕС, а защото не съумява да постигне целите, които си е поставила. А явно целите са правилни, тъй като представителите на ЕК ги посочват като необходими и за следващия програмен период след 2013 г. Затова е странно, че се обвинява планирането в началото на програмния период, а не се решават проблемите на изпълнението нито в средата, нито в края на периода.

Преди две седмици Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание прие годишен доклад за усвояването през 2012 г. В него се посочва, че предстои да бъдат загубени няколко милиона евро по Програмата за трансгранично сътрудничество (ТГС) със Сърбия и по Програмата за рибарство. Тенденцията да се губят пари за рибарство продължава и показва, че там не са преодолени трудностите по изпълнението й през изминалите три години и половина. За програмите за ТГС се говори рядко. Техният бюджет е сравнително малък на фона на националните оперативни програми, а отговорността за изпълнението е споделена и затова изглежда се пренебрегва. Очакваната загуба на пари по една от тези програми обаче ще развали мита, че от структурните фондове досега няма загубено нито едно евро. Програмите за ТГС се финансират от ЕФРР и се управляват от Министерство на регионалното развитие и това означава, че България ще започне да губи пари от един от структурните фондове още тази година.

Ако тази година сумата, с която страната ще се раздели, е малка, то опасността догодина тя да бъде в стотици пъти по-висока е много реална. Парите, които трябва да се усвоят до края на 2013 г., за да не бъдат изгубени, възлизат на над 1,9 млрд. евро. До сега, от началото на периода за 6 години, България е усвоила малко над 2,1 млрд. евро. Видяхме, че чудеса в усвояването няма и е много трудно да се очаква, че през 2013 г. само за една година ще бъдат усвоени почти толкова пари, колкото за 6 години.

Равносметката в края на настоящата година не дава повод за оптимизъм. Тя показва остра необходимост от усилена работа на национално ниво още в началото на следващата година. Непосилна задача е да бъдат усвоени всички тези средства през 2013 г. и е почти сигурно, че част от тях ще бъдат изгубени, но въпросът е тази част да е по-малка от усвоените.
 


  Всички права запазени © 2010 Разработено от Ирида Дизайн ООД