В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Евродепутатът ни апелира за ясен сигнал към индийското правителство за намирането на решение на този сериозен проблем
В ранния следобед днес Европарламентът проведе дискусия за състоянието на правата на жените в Индия. Повод за това беше смъртта на младата индийска студентка по медицина през декември месец миналата година в столицата Делхи. В своето изказване в пленарната зала българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов напомни, че този случай далеч не е изолиран. Всяка година голям брой случаи на насилие към жените биват докладвани, като това е само официалната статистика - реалният брой навярно е много по-голям. Българският политик констатира и това, че тази мрачна статистика прави, де факто най-голямата демократично управлявана държава в света, най-опасното място за жените.
Евгени Кирилов не пропусна да отбележи силната реакция на гражданското общество, което не спира своите протести след случая с младата студентка. Евродепутатът ни апелира за ясен сигнал към индийското правителство за намирането на решение на този сериозен проблем. Европа трябва да подкрепи Индия по пътя на по-засилени мерки и политики и същевременно с това да предложи помощ, но не просто опекунска или състрадателна, тъй като това са проблеми, с който обществото на Стария континент също се сблъсква.