Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Евродепутатът ни апелира за ясен сигнал към индийското правителство за намирането на решение на този сериозен проблем
В ранния следобед днес Европарламентът проведе дискусия за състоянието на правата на жените в Индия. Повод за това беше смъртта на младата индийска студентка по медицина през декември месец миналата година в столицата Делхи. В своето изказване в пленарната зала българският евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалисти и демократи Евгени Кирилов напомни, че този случай далеч не е изолиран. Всяка година голям брой случаи на насилие към жените биват докладвани, като това е само официалната статистика - реалният брой навярно е много по-голям. Българският политик констатира и това, че тази мрачна статистика прави, де факто най-голямата демократично управлявана държава в света, най-опасното място за жените.
Евгени Кирилов не пропусна да отбележи силната реакция на гражданското общество, което не спира своите протести след случая с младата студентка. Евродепутатът ни апелира за ясен сигнал към индийското правителство за намирането на решение на този сериозен проблем. Европа трябва да подкрепи Индия по пътя на по-засилени мерки и политики и същевременно с това да предложи помощ, но не просто опекунска или състрадателна, тъй като това са проблеми, с който обществото на Стария континент също се сблъсква.