Новини

Eвгени Кирилов пред "Аргументи-БГ" в интервю на Весела Веселинова "Изоставаме непростимо и рискуваме да загубим много средства от ЕС"

03.10.2012

Български граждани могат да разчитат на закрила в страните, където нямаме посолство

04.09.2012

Евгени Кирилов предлага по-голяма роля на делегациите на ЕС за консулска закрила на европейските граждани, които нямат свое представителство в трети страни

Комисията по външни работи на Европейския парламент прие предложенията на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов към становището за по-голяма консулска закрила на граждани на ЕС в трети страни. Поправките предвиждат гражданите на Съюза, намиращи се в трети страни, в които нямат свое дипломатическо представителство, да могат да се обръщат към делегациите на ЕС в тази страна за съдействие и в случай на застрашена сигурност, арестуване или затвор.
 

Евгени Кирилов пред Агенция "Фокус": На изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете трябва да се реагира на двустранно ниво

28.08.2012

Брюксел. Белгийски институции вероятно са предложили домакинство на изложбата на "македонското ръкописно богатство" през вековете, вероятно, без да се вгледат в чисто научната същност. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов по повод предстоящата през октомври изложба в Кралския дворец в Брюксел на колекция от средновековни църковни ръкописи. По думите му – в случая трябва да се реагира на двустранна основа. Мегаломанските манипулации на историята вземат връх в нашата съседка, като главно се употребяват за вътрешнопартийни и вътрешнополитически спекулации, каза Евгени Кирилов. По думите му - масовият зрител на подобни прояви въобще не е запознат с подробностите. „По-скоро те трябва да бъдат обект на двустранен обмен, на интерактивни действия в научната област на историци, хора на изкуствата и т.н. За съжаление, нашите институции в последно време не показват активност и взаимодействие. Имаше времена, когато имаше Център по българистика и научни центрове, които имаха активен обмен и естествено, това даваше резултат. Сега, както виждам от реакциите, като че ли най-голямата надежда пак е у евродепутатите, които трябва да заместят действията на двустранна основа. Разбира се, ние ще помислим и сигурно – ще реагираме, но ние имаме научни институции, имаме Външно министерство, имаме Посолство в Белгия, което може на двустранна основа също да изясни въпросите, когато вече се стига до равнище на политика”, каза Евгени Кирилов. Според него – освен на двустранно ниво, трябва да се прави всичко възможно - да обясняваме и на братята македонци, че това не е в техен интерес. „Така, както водят политиката си в последно време, не е в интерес и на обикновените хора в Македония. Напомпва се изкуствено тяхното съзнание с цел – политическа експлоатация. Но това са краткотрайни ефекти и от това се губи”, каза Евгени Кирилов. (Информационна агенция "Фокус")

 

Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм

15.02.2013

България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.

Макар да няма промяна в средствата от ЕС за България по политиката на сближаване, има много други промени, които не са без значение за това каква част от отпуснатите пари ще бъде реално усвоена и наистина ще доведе до очакваното вече от години подобряване на благосъстоянието на българските граждани. Достатъчно е да споменем дори само част от промените, които са заложени в приетата от Европейския съвет на 8 февруари Многогодишна финансова рамка (МФР), за да се види, че в бъдеще получаването на европейските фондове за сближаване ще бъде обвързано с тежки условия.
По този въпрос има съществени разминавания между позицията на Европейския съвет, и позицията на Европейския парламент. Най-важните от тях засягат въвеждането на макроикономически условия и резерва за изпълнението, на които Европарламентът се противопоставя. Категорично против макроикономическите условия е групата на Социалистите и Демократите в ЕП (СиД). С тези условия е заложен капан за спиране и дори загубване на средства от всички структурни фондове, ако не се изпълняват критериите за макроикономичска стабилност на еврозоната, които нямат връзка със самата политика на сближаване. Настоящото българско правителство обаче ги подкрепя, въпреки че тези условия не са в български интерес.
В МФР от 8 февруари се предвижда 7 % от средствата за политиката на сближаване за всяка страна да бъдат заделени в т. нар. "резерв за изпълнение". Идеята е те да бъдат дадени като награда за най-добре представилите се програми, но неяснотата за критериите за оценка на "доброто представяне" и късния момент, от който ще могат да бъдат използвани - след 2019 г. поставят под съмнение положителния ефект на този резерв. Може да се окаже, че именно заради отложеното изразходване на резерва от 7%, той изобщо да не може да бъде използван и така парите от него на практика ще бъдат загубени. Като се има предвид, че България досега не е показала добро изпълнение, то парите от такъв резерв могат да бъдат загубени и заради преразпределението им към програми в други страни, включително и по-развити от нашата. Затова Групата на СиД е против създаването на такъв резерв, но предстои при преговорите между ЕП и Съвета да се реши неговата съдба. Това, че Съветът е твърдо зад резерва личи от факта, че първоначално бе предлагано заделяне на 5% за такъв резерв, а сега той е увеличен на 7%.
Може да се каже, че в много по-голяма степен МФР от 8 февруари, представлява израз на надмощието на държавите, обявили се за "Приятели на доброто харчене" над държавите "Приятели на сближаването". Групата на Социалистите и Демократите твърдо застана и продължава да отстоява принципите на политиката на сближаване като солидарност, партньорство и подкрепа за по-изостаналите региони и държави в ЕС за догонване на по-развитите региони. Ние категорично настояваме средствата за политиката на сближаване за 2014-2020 г. да не бъдат намалявани, а дори увеличени. В приетата МФР миналата седмица обаче виждаме, че държавите-членки решиха да намалят средствата за тази политика. Това тяхно решение изглежда неоправдано след като не само Съюзът е изправен пред повече проблеми, чието решаване се подпомага от бюджета на ЕС, но и самите държавите поставят нови приоритети, които трябва да бъдат преследвани до 2020 г. от орязания от тях бюджет. И за целия ЕС, и за България, това означава, че с по-малко средства се предвижда изпълнение на повече цели и задачи и при по-строги правила.
Затова няма как да се говори, че България ще получи повече пари от структурните фондове през следващия период, когато не само количествено те остават същите, а защото ще трябва да бъдат използвани за преодоляване на нараснал брой проблеми. През изминалите четири години управляващите не съумяха да намалят неравенството във всички сектори на икономическия и социалния живот у нас спрямо ситуацията в останалите държави-членки. Дори напротив, в редица сфери проблемите се задълбочиха - безработицата се увеличава, нивото на образованието и научните изследвания спада, бизнесът и особено малките и средните предприятия са изправяни непрекъснато пред нови пречки за развитие, жизненият стандарт на сънародниците ни върви надолу.
Неизпълнените цели от сегашните управляващи ще останат като задача за следващия програмен период. Пропуснатите ползи от доброто усвояване на еврофондовете през настоящия период няма да бъдат възстановени, нито неусвоените средства ще бъдат прехвърлени за следващия. Потърпевши от този пропуск са българските граждани и те усещат в ежедневието си негативните последици от изоставането и неумелото използване на средствата от ЕС.
Парите от ЕС ще продължат да бъдат важен инструмент за борба с редица нерешени проблеми, но е изключително важно в момента, когато се кове бъдещата законодателна рамка за политиката на сближаване, да се вземат мерки, така че грешките от миналото да не се повторят. Досега отговорните институции не са излезли с анализ на изпълнението на политиката на сближаване, който да отчита научените уроци от грешките. Без такъв безпристрастен анализ обаче рискуваме след 2014 г. да се окажем пак на страната на губещите.
 


  Всички права запазени © 2010 Разработено от Ирида Дизайн ООД