На 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел по инициатива на евродепутатите Евгени Кирилов, Чарлз Танок и Виустав Ландсбергис бяха представени резултатите от проекта на ЕС "Европейско партньорство за мирно разрешение на конфликта за Нагорно-Карабах". Това е първият проект на ЕС в региона на Южен Кавказ, насочен към създаване на климат на доверие и толерантност между враждуващите страни и изпълняван от консорциум от 5 европейски неправителствени организации, работещи в сферата на посредничеството и разрешаването на конфликти. В дискусията по представянето на проекта, освен организациите-изпълнителки на проекта, участие взеха и новият специален представител на ЕС за Южен Кавказ Филип Лефорт, Джон Кеър - ръководител на направление "Южен Кавказ" в Европейската служба за външни отношения, както и посланиците на Армения и Азербайджан в Брюксел. Дискусията бе последвана от откриване на изложба и показване на изработени като част от проекта филми, показващи желанието на хората от региона да живеят заедно, мирно и в разбирателство.
Изглежда естествено в предизборната кампания кандидатите да дават обещания - нали те целят да привлекат гласоподаватели. Обещанията са насочени към бъдещето и само то ще покаже дали ще се сбъднат. Когато, обаче, става дума за миналото и настоящето, тогава е добре да се придържаме към истината и фактите. В тази връзка няколко твърдения на кандидат-президента на ГЕРБ Росен Плевнелиев от миналата събота, 1 октомври, изречени в Шумен и Велики Преслав, не могат да бъдат подминати без коментар.
Евгени Кирилов се срещна със студенти от няколко магистърски програми на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", които провеждат учебен стаж в Брюксел в периода 18-25 септември 2011 г. По време на срещата г-н Кирилов беседва с гостите по въпроси, към които те проявиха интерес. С пожелание за късмет и много професионални успехи евродепутатът раздаде на студентите сертификати, удостоверяващи участието им в стажа.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Интервю на Виктор Василев
- Г-н Кирилов до колко са реалистични гръмките хвалби на премиера в оставка Бойко Борисов, че ще получим 12 милиарда евро от ЕС до 2020 г.?
- Трудно може да се говори за успех на правителството при договарянето на парите от ЕС за България за следващия бюджетен период 2014-2020 г. На практика сумата, която ще бъде разпределена за нашата страна за следващите седем години няма да надхвърли това, което беше договорено през 2006 г. за настоящата многогодишна финансова рамка (МФР). Парите за политиката на сближаване остават почти същите около 7 млрд. евро и далеч не са очакваните и прогнозирани от министър Дончев над 8 млрд. евро. Средствата за развитие на селските райони дори ще бъдат по-малко след 2014 г. в сравнение с отпуснатите за периода 2007-2013 г. Далеч не става дума за успех увеличаването на парите от бюджета на ЕС за директните плащания по Общата селскостопанска политика, защото това увеличение е заложено в договора за присъединяване на България към ЕС и не е постижение на сегашното правителство.
Повод да говорим по-скоро за неуспех е фактът, че България няма да получи исканата и нужна сума за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, за което имаме ангажимент към ЕС. Вместо 450 млн. евро страната ни ще получи едва 260 млн. евро. Много по-сериозен провал е пропускът от страна на управляващите да договорят допълнителни средства от структурните фондове за най-бедните региони в страната. Парадоксално е, че нито един български регион не е в списъка за допълнителна помощ при положение, че страната ни е най-бедната в ЕС и че у нас са най-бедните региони в ЕС. Същевременно в този списък попадат региони на държави, които в пъти са по-развити от България. Например, Европейският съвет се договори на 8 февруари да отпусне след 2014 г. специални суми: на Унгария – 1.4 млрд. евро, на Гърция-1.3 млрд., на Португалия – 1 млрд, на Испания-1.8 млрд, на Италия – 1.3 млрд, на Кипър и Малта – по 200 млн., на Белгия – 100 млн., на Германия – 710 млн.,на Чехия – 400 млн., на Словения – 75 млн. евро.
Накрая, трябва да имаме предвид, че повече от половината от тези 12 млрд. евро, които се очаква да бъдат отпуснати на България, няма да бъдат реално получени, ако не бъдат изпълнени редица условия. Получаването на средствата за политиката на сближаване в бъдеще ще е обвързано със спазването на критериите за икономическа стабилност в еврозоната. Това са доста сурови изисквания особено за нашата бедна и икономически изостанала държава и затова продължава да буди недоумение подкрепата, която управляващите дадоха за въвеждането на тези условия. Може да се каже, че те не действаха в интерес на нашата страна.
- Къде и как може да се получи достоверна информация за разпределените пари от бюджета и фондовете за следващия период? Има ли публичен регистър, от който може да се направи такава справка?
- В момента единствен достоверен източник на информация относно разпределението на бюджета на ЕС за многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. са Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. Документът може да бъде намери на сайта на Съвета, включително на български език. Тепърва предстои приетата от Европейския съвет МФР да бъде внесена в ЕП, в чиито правомощия влиза единствено да одобри или да отхвърли в нейната цялост документа, но не може да го променя. В Заключенията от 8 февруари фигурира разпределение на средствата за политиката на сближаване по години, но освен за Кохезионния фонд, който ще разполага с 66,3 млрд. евро, няма информация каква част от общия пакет от 325,1 млрд. евро за тази политика ще бъде дадена на Европейския фонд за регионално развитие и на Европейския социален фонд. Яснота по този въпрос ще има по-късно и сумите ще бъдат отразени в регламентите за всеки отделен фонд, които ще дадат законодателната рамка за ползването на помощта от фондовете след 2014 г.
- Във ваша статия твърдите, че България далеч не усвоява онези ресурси, за които правителството се хвали, че са в пъти по-големи от тези, усвоени при правителството на тройната коалиция, каква е истината?
- Това, на което обикновено обръщам внимание в моите анализи на усвояването на средствата от структурните фондове в България е изоставането на страната спрямо останалите държави от ЕС, което я нарежда на едно от най-крайните места. При Тройната коалиция България заемаше място в средата сред другите държави, докато сега е трайно на дъното. Преместването надолу не само означава, че темпът на усвояване е нисък, но то показва една много голяма разлика в обема на усвоените средства от ЕС между нашата страна и страните, които са начело и дори в средата на подреждането. Това изоставане продължава да крие рискове от загубване на средства и опасността това да се случи тази година е много голяма.
Цифрите, които правителството отчита като усвоени средства от структурните фондове все още са изкуствено надути от прехвърлените в инвестиционни фондове пари от програмата за Конкурентоспособност на българската икономика. Близо 200 млн. евро бяха заделени по инструмента Джереми и са предназначени за бизнеса под формата на нисколихвени кредити, които ще се отпускат от избрани финансови институции. Предвид дългата процедура за избор на тези институции и късното обявяване на техните условия за кредитиране, заделените евросредства по инструмента Джереми още не са достигнали до крайните бенефициенти. Затова отчитането на тези пари за усвоени е прибързано и представителите на Европейската комисия обикновено ги изваждат от сумата, която реално е изразходвана и изплатена по вече реализирани проекти по структурните фондове в България.
По подобен начин през миналата година бяха прехвърлени 170 млн. евро в инвестиционен и по Програмата за развитие на селските райони. Този фонд обаче още не е заработил. Затова прехвърлянето им само временна мярка срещу тяхното загубване и за момента изкуствено надува процента на усвоените средства по тази програма.
- Какви са реалните причини за ниската степен на усвояване на средствата от европейското финансиране?
- Причините за ниската усвояемост са разнородни. От една страна, забавянето произтича от утежнените правила за кандидатстване и избор на проектите, забавяне в проверката на разходите и в изплащането. Сложните правила, изисквания и процедури обезсърчават бенефициентите и те вече гледат на помощта от ЕС като на затруднение, а не на полезен инструмент за реализиране на проекти. От друга страна, страната ни все още няма изграден достатъчен административен капацитет за работа с европейските фондове. В ключов момент, когато оперативните програми бяха одобрени от Европейската комисия и се изграждаше системата за управление и контрол на европейските средства, правителството на ГЕРБ лиши администрацията от много експерти с капацитет за работа по европейски проекти. Опитът и уменията на експертите се създават с години и в България по това време нямаше достатъчно обучени хора, които да заменят уволнените по политически причини експерти. Административният вакум, който се появи, доведе до проблеми с договарянето и изпълнението на проекти по ключови програми като Транспорт (особено в жп сектора), Околна среда (сектор "води"), Конкурентоспособност (подкрепа на малките и средни предприятия, изследвания и иновации). Тези проблеми все още не могат да бъдат преодолени и изоставането в усвояването по споменатите програми е силно притеснително. Тежките процедури и недостатъчния административен капацитет са пряко свързани и взаимно засилват негативния си ефект. Последиците от горните два проблема водят до забавяне в одобряването на проекти и възстановяването на разходите на бенефициентите, в липса на координация между различните отговорни ведомства, в прилагането на двоен стандарт по политическа целесъобразност и др. Мнението на социално-икономическите партньори не се взема под внимание.
Не може да се пренебрегне и още една причина за изоставането - настоящото правителство демонстрира привързаност към много ограничени приоритети, които да бъдат финансирани със средствата от ЕС. На всички е известно, че безспорен приоритет са пътищата, докато борбата с безработицата, насърчаването на предприемачеството, образованието и развитието на науката, иновациите и технологиите, опазването на околната среда са въпроси, които остават в страни от интереса на управляващите.
- Как изглежда България пред очите на Европа, сега?
- Представата за състоянието на правовия ред в България, за начина, по който се проведоха последните избори, за свободата на словото и авторитарния стил на управление е вече силно негативна. Критики бяха отправени от почти всички политически групи с изключение на групата на Европейската народна партия. Но и сред тази група вече има критични настроения. Не случайно нейните изявени евродепутати не се включиха в дискусията.
Източник:
http://faktor.bg/mnenia/intervyu/6661-evgeni-kirilov-gerb-mamyat-nie-sme-dvoikadzhiite-na-es-po-usvoeni-sredstva.html (26.02.2013)