"Интересът към Балканските войни доведе група младежи в Брюксел като награда, осигурена от Евгени Кирилов", в. "Дума", 8 юни 2013 г., стр. 16
10.06.2013
Ангажираността на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов с каузата за намиране на решение на проблема с имотите на тракийските бежанци, останали на турска територия, е една от важните черти на дейността му като евродепутат още от 2007 г. Той, заедно със своята колежка Маруся Любчева, бяха съвносители на поправка, чрез която въпросът влезе в доклада за напредъка на Турция в ролята й на страна кандидат за членство в ЕС. Но българският евродепутат е съпричастен към проблема на тракийските бежанци не само на политическото и дипломатическото поле. През 2012 г. той пое инициативата да осигури като награда посещение на Европейския парламент в Брюксел за десетте най-добре представили се участници в конкурса на Съюза на Тракийските дружества в България и Тракийския научен институт на тема "100 години от Балканските войни и разорението на тракийските българи". След като в началото на 2013 г. журито разгледа работите на многобройните средношколци от цялата страна, които взеха участие в конкурса, и обяви победителите, дойде време те да "получат" своята награда.
На 5 и 6 юни - два прекрасни топли и слънчеви дни - младежите бяха гости на Евгени Кирилов в Брюксел. При своята среща с тях г-н Кирилов ги поздрави не само за доброто им представяне в конкурса, но и за интереса и любознателността им към историята на България, към родовата памет и желанието им да научат повече за минали събития, които са белязали съдбите на техните предци и наследници. Той изрази своята радост, че може да ги посрещне в Европейския парламент, който е една от важните институции на Европейския съюз и чиято работа и дейност все още не са добре познати в България. Европейският парламент представлява гражданите на Европейския съюз, той е много прозрачно работеща институция, подчерта г-н Кирилов, която защитава интересите на обикновените хора. Той им даде за пример младежката безработица, която е много сериозен проблем в редица държави от Евросъюза, включително и в България. Европарламентът настоява за вземането на спешни мерки от страна на правителствата, за отделянето на средства в бюджета на ЕС, както и за разработването на специална политика, която да подпомага намирането на решение на този проблем. Евгени Кирилов каза, че не трябва да се допуска младите хора, след като завършат своето образование и са подготвени, да остават без работа и изрази надежда, че усилията на национално и европейско ниво ще доведат до положителна промяна. Българският евродепутат пожела успех на младежите, да продължават да обогатяват знанията и уменията си и да постигнат мечтите си. От своя страна, средношколците благодариха за възможността да дойдат до Брюксел, да разгледат и се докоснат не само до европейските институции, но и до една различна култура. От тях и от Съюза на Тракийските дружества в България Евгени Кирилов получи книги по интересната за него тема за тракийските бежанци.
Българският евродепутат Евгени Кирилов е избран за съпредседател на Парламентараната Асамблея ЕВРОНЕСТ
30.05.2013
Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов бе избран за съпредседател на Парламентарната Асамблея ЕВРОНЕСТ към Европарламента в Брюксел.
Евгени Кирилов: Основният проблем на Македония не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство
23.05.2013
В паралел с пленарното заседание в Страсбург вчера се проведе заседание на Съвместната парламентарна комисия на Европейския парламент и Македонското събрание, с депутати от двете институции. Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов, в ролята си на член на тази делегация заяви, че основният проблем за започване на преговори за присъединяване към Съюза не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство. Българският евродепутат използва възможността да благодари на докладчика на Европарламента за Македония - британецът Ричард Хоуит, че е включил текст изрично споменаващ правата на македонски граждани с българско самосъзнание.
Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
2. Усвояването на средствата по отделните фондове и по оперативните програми
През 2013 г. не само изтича настоящият седемгодишен програмен период, през който България разполага с над 6,67 млрд. евро от структурните фондове, но е година, в която трябва да се отчете усвояването на повече от 2 млрд. евро или близо 1/3 от помощта. Затова е важно да се види каква е картината в началото на тази година и за съжаление тя никак не изглежда оптимистична. Досега рискът от загубване на средства от структурните фондове беше избягван в последния момент, но той не само не е изчезнал за в бъдеще, а дори е много по-голям през тази година в сравнение с изминалите години. Дори без да се взема предвид политическата обстановка в момента в България и периода на преход преди и след предстоящите парламентарни избори, състоянието към момента по усвояването на средствата от политиката на сближаване на ЕС крие голяма опасност да се превърне в тежко наследство за следващото управление на страната.
В края на 2012 г. изтече периодът за усвояване на средствата заявени през 2009 г. От общата сума по трите структурни фонда вече са получени 78%. Остатъкът няма да бъде загубен, но все още не е преведен на България от ЕК. Най-нисък е процентът на възстановените средства от Кохезионния фонд по Оперативна програма "Околна среда".
В края на 2013 г. свършва периода за усвояване не само на парите, заявени като ангажимент да бъдат изразходвани през 2010 г., но и на тези за 2011 г. България е изправена пред огромно предизвикателство през тази година, което проличава от крайно незадоволителното усвояване на средствата към момента. Към януари 2013 г. от ЕК са изплатени по-малко от 40% от над 1 млрд. и 18 млн. евро, които България е поела като ангажимент да усвои в периода 2010 - 2013 г. Най-голям е процентът на усвоените средства от Кохезионния фонд, но единствено по ОП Транспорт. На следващо място по процент на усвоени средсва е фондът за регионално развитие, но незначителен е процентът - под 5% на парите, получени от социалния фонд.
От сумата, която България трябва да усвои за периода 2011-2013 г. са усвоени едва 5% от общата сума от трите фонда, която възлиза на близо 1 млрд. и 90 млн.евро. Остатъкът общо за 2010 г. и 2011 г., който трябва да бъде отчетен от страната ни пред ЕК през оставащите 10 месеца е над 1 млрд. и 645 млн. евро. или това представлява 24,7% от помощта за България от политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. Да припомним, че към момента са усвоени 36,19%, но не за една година, а за цели 6 години.
На този фон изглежда още по-тревожно положението със средствата за 2012 г., които трябва да се отчетат до края на следващата 2014 г., която съвпада с началото на новия програмен период. От сумата за 2012 г. за трите фонда, която е повече от 1 млрд. и 161 млн. евро до момента не е усвоено нито едно евро по нито един фонд и нито една оперативна програма.
Картината в цифри на изплатените за България средства по отделните фондове към януари 2013 г. е следната:
Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
От заявените за 2009 г. средства остава да бъдат изплатени на България от ЕФРР повече от 16%, които възлизат на над 75 млн. евро. От тях непреведените пари по ОП Околна среда са над 63 млн. евро. Възстановени са на 100% парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, а над 90% - по ОП Регионално развитие и ОП Техническа помощ.
За 2010 г. отново на 100% са платени парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, но останалите три програми - регионално развитие, техническа помощ и околна среда са с 0% усвоени средства. Същите три програми нямат усвоени пари и за 2011 г., а плащанията по другите две програми дори не достигат 8% от общата сума от ЕФРР за 2011 г. В цифри неусвоените средства за 2010 г. са 282 млн. евро и за 2011 г. - близо 485 млн. евро.
Европейски социален фонд (ЕСФ)
От ЕСФ трябва да бъдат преведени на България още над 19 млн. евро или около 10% от парите от този фонд за 2009 г. Те ще бъдат за ОП Човешки ресурси, тъй като за ОП Административен капацитет парите са възстановени на 100%. Трагично е положението при този фонд за следващите години. За 2010 г. са платени под 5% и то на ОП Административен капацитет, а не по основната програма Човешки ресурси. За 2011 г. няма усвоени средства и така до края на 2013 г. трябва да бъдат усвоени над 173 млн. евро. от парите за 2010 г. и 193,8 млн. евро от парите за 2011 г.
Кохезионен фонд
Най-много средства трябва да бъдат преведени от Кохезионния фонд за възстановяване на разходите по поетите ангажименти за 2009 г. - над 122 млн. евро. Цялата сума е по ОП Околна среда, докато ОП Транспорт е получила от ЕК 100% от парите. За 2010 г. отново на 100% са възстановени парите за ОП Транспорт, но 0% за ОП Околна среда. За 2011 г. има усвоени едва 7,48% от ОП Транспорт и 0% по Околна среда. Така средствата, които трябва да се усвоят до края на 2013 г. от КФ са 156,53 млн. евро (остатъкът от парите за 2010 г.) и повече от 356,4 млн. евро (от парите за 2011 г.).
От краткия преглед на състоянието на оперативните програми се вижда, че най-тежко е положението с ОП Околна среда и на следващо място с ОП Човешки ресурси и ОП Регионално развитие. Програмата, която продължава да се движи най-добре е Транспорт. Най-голямо е изоставането в усвояването на парите от Европейския социален фонд, който, да припомним, финансира мерки в ключови сфери като борба с безработицата и насърчаване на заетостта, образование и професионално обучение, социално включване и други.
В последната година на програмния период 2007-2013 г. остава открит въпросът как да се подобри темпа на усвояването и как влаганите средства наистина да носят желания и очакван от всички български граждани положителен ефект върху развитието на страната. Ако този въпрос продължава да стои без задоволителен отговор, то не можем да очакваме, че картината на усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС ще се подобри съществено през следващия програмен период, който започва от януари 2014 г.