Евгени Кирилов пред Агенция "Фокус"
23.06.2011
Брюксел. Въпросът за усвояването на европейските средства се повдига от доста време, както от Европейската комисия, така и от отделни депутати. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” Евгени Кирилов, депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, по повод вчерашното интервю на колегата му - Георгиос Шацимаркакис, който заяви, че ЕК обмисля директно управление на фондовете в България и Румъния.
Евгени Кирилов каза, че преди повече от месец е написал писмо, за да разбере - как гледат в ЕК на процеса на усвояването на средствата. „Получих писмо от комисаря Хан, в което той изразява загриженост, че ние тази година сме в голяма опасност да загубим огромно количество средства. Така, че е по-добре, че въпросът се повдига сега. Директното управление е на специално решение и процедура. Много по-възможно е комисарят да използва своя фонд за техническа помощ, с който да изпрати специалисти в трите страни, за да спомогнат за по-прозрачното и интензивното усвояване на средства. Това е една индиректна оценка за състоянието на управлението на тези фондове, както в Гърция, така и в България и Румъния. Но, специално за България, в неговото писмо той изрази загриженост, че наистина ще загубим средства. Колкото и да е странно, те като че ли са загрижени повече, както личи от интервюто на колегата Георгиос Шацимаркакис. Нашите лидери предпочитат да казват колко добре вървят нещата, а всъщност те никак не вървят добре, по оценка на самата Комисия”, каза Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов пита Уикилийкс за автентичността на информацията, която публикува
02.06.2011
На семинар-дискусия, организиран от Групата на либералите в Европейския парламент на тема "Бъдещето на дипломацията след Уикилийкс" участва бившия говорител на Уикилийкс г-н Даниел Домшейт-Бърг. По време на дискусията българският евродепутат от групата на социалистите и демократите г-н Евгени Кирилов попита г-н Домшейт-Бърг дали организацията гарантира автентичността на източниците и информацията, които публикува. Г-н Кирилов даде за пример излязлата преди месеци в България информация за подслушване на най-високо политическо ниво и продължаващите вече 5 месеца разследвания за достоверността на тази информация.
От своя страна г-н Домшейт-Бърг отговори , че през последните 3 години докато е работил в организацията не са регистрирали случаи на невярна или манипулирана информация, публикувана от Уикилийкс.
Евгени Кирилов пита Кристалина Георгиева за горските пожари
25.05.2011
По време на дискусия в Комисията по външни работи на Европейския парламент с комисар Кристалина Георгиева българският депутат от Групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов подчерта важността на европейската солидарност не само с трети страни, но и в рамките на самия ЕС. Той отбеляза, че лятото наближава и би било целесъобразно да се подготви план за превенция и справяне с горските пожари, които взимат жертви и нанасят огромни вреди всяко лято в Европа. Според него е много важно страните от ЕС да показват солидарност една с друга в критични ситуации и да демонстрират, че Европа е наистина обединена. Г-н Кирилов припомни абсурдността на ситуации, при които страна членка на ЕС е принудена да търси помощ от страни извън ЕС, както в случая с Гърция.
Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
2. Усвояването на средствата по отделните фондове и по оперативните програми
През 2013 г. не само изтича настоящият седемгодишен програмен период, през който България разполага с над 6,67 млрд. евро от структурните фондове, но е година, в която трябва да се отчете усвояването на повече от 2 млрд. евро или близо 1/3 от помощта. Затова е важно да се види каква е картината в началото на тази година и за съжаление тя никак не изглежда оптимистична. Досега рискът от загубване на средства от структурните фондове беше избягван в последния момент, но той не само не е изчезнал за в бъдеще, а дори е много по-голям през тази година в сравнение с изминалите години. Дори без да се взема предвид политическата обстановка в момента в България и периода на преход преди и след предстоящите парламентарни избори, състоянието към момента по усвояването на средствата от политиката на сближаване на ЕС крие голяма опасност да се превърне в тежко наследство за следващото управление на страната.
В края на 2012 г. изтече периодът за усвояване на средствата заявени през 2009 г. От общата сума по трите структурни фонда вече са получени 78%. Остатъкът няма да бъде загубен, но все още не е преведен на България от ЕК. Най-нисък е процентът на възстановените средства от Кохезионния фонд по Оперативна програма "Околна среда".
В края на 2013 г. свършва периода за усвояване не само на парите, заявени като ангажимент да бъдат изразходвани през 2010 г., но и на тези за 2011 г. България е изправена пред огромно предизвикателство през тази година, което проличава от крайно незадоволителното усвояване на средствата към момента. Към януари 2013 г. от ЕК са изплатени по-малко от 40% от над 1 млрд. и 18 млн. евро, които България е поела като ангажимент да усвои в периода 2010 - 2013 г. Най-голям е процентът на усвоените средства от Кохезионния фонд, но единствено по ОП Транспорт. На следващо място по процент на усвоени средсва е фондът за регионално развитие, но незначителен е процентът - под 5% на парите, получени от социалния фонд.
От сумата, която България трябва да усвои за периода 2011-2013 г. са усвоени едва 5% от общата сума от трите фонда, която възлиза на близо 1 млрд. и 90 млн.евро. Остатъкът общо за 2010 г. и 2011 г., който трябва да бъде отчетен от страната ни пред ЕК през оставащите 10 месеца е над 1 млрд. и 645 млн. евро. или това представлява 24,7% от помощта за България от политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. Да припомним, че към момента са усвоени 36,19%, но не за една година, а за цели 6 години.
На този фон изглежда още по-тревожно положението със средствата за 2012 г., които трябва да се отчетат до края на следващата 2014 г., която съвпада с началото на новия програмен период. От сумата за 2012 г. за трите фонда, която е повече от 1 млрд. и 161 млн. евро до момента не е усвоено нито едно евро по нито един фонд и нито една оперативна програма.
Картината в цифри на изплатените за България средства по отделните фондове към януари 2013 г. е следната:
Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
От заявените за 2009 г. средства остава да бъдат изплатени на България от ЕФРР повече от 16%, които възлизат на над 75 млн. евро. От тях непреведените пари по ОП Околна среда са над 63 млн. евро. Възстановени са на 100% парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, а над 90% - по ОП Регионално развитие и ОП Техническа помощ.
За 2010 г. отново на 100% са платени парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, но останалите три програми - регионално развитие, техническа помощ и околна среда са с 0% усвоени средства. Същите три програми нямат усвоени пари и за 2011 г., а плащанията по другите две програми дори не достигат 8% от общата сума от ЕФРР за 2011 г. В цифри неусвоените средства за 2010 г. са 282 млн. евро и за 2011 г. - близо 485 млн. евро.
Европейски социален фонд (ЕСФ)
От ЕСФ трябва да бъдат преведени на България още над 19 млн. евро или около 10% от парите от този фонд за 2009 г. Те ще бъдат за ОП Човешки ресурси, тъй като за ОП Административен капацитет парите са възстановени на 100%. Трагично е положението при този фонд за следващите години. За 2010 г. са платени под 5% и то на ОП Административен капацитет, а не по основната програма Човешки ресурси. За 2011 г. няма усвоени средства и така до края на 2013 г. трябва да бъдат усвоени над 173 млн. евро. от парите за 2010 г. и 193,8 млн. евро от парите за 2011 г.
Кохезионен фонд
Най-много средства трябва да бъдат преведени от Кохезионния фонд за възстановяване на разходите по поетите ангажименти за 2009 г. - над 122 млн. евро. Цялата сума е по ОП Околна среда, докато ОП Транспорт е получила от ЕК 100% от парите. За 2010 г. отново на 100% са възстановени парите за ОП Транспорт, но 0% за ОП Околна среда. За 2011 г. има усвоени едва 7,48% от ОП Транспорт и 0% по Околна среда. Така средствата, които трябва да се усвоят до края на 2013 г. от КФ са 156,53 млн. евро (остатъкът от парите за 2010 г.) и повече от 356,4 млн. евро (от парите за 2011 г.).
От краткия преглед на състоянието на оперативните програми се вижда, че най-тежко е положението с ОП Околна среда и на следващо място с ОП Човешки ресурси и ОП Регионално развитие. Програмата, която продължава да се движи най-добре е Транспорт. Най-голямо е изоставането в усвояването на парите от Европейския социален фонд, който, да припомним, финансира мерки в ключови сфери като борба с безработицата и насърчаване на заетостта, образование и професионално обучение, социално включване и други.
В последната година на програмния период 2007-2013 г. остава открит въпросът как да се подобри темпа на усвояването и как влаганите средства наистина да носят желания и очакван от всички български граждани положителен ефект върху развитието на страната. Ако този въпрос продължава да стои без задоволителен отговор, то не можем да очакваме, че картината на усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС ще се подобри съществено през следващия програмен период, който започва от януари 2014 г.