Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
2. Усвояването на средствата по отделните фондове и по оперативните програми
През 2013 г. не само изтича настоящият седемгодишен програмен период, през който България разполага с над 6,67 млрд. евро от структурните фондове, но е година, в която трябва да се отчете усвояването на повече от 2 млрд. евро или близо 1/3 от помощта. Затова е важно да се види каква е картината в началото на тази година и за съжаление тя никак не изглежда оптимистична. Досега рискът от загубване на средства от структурните фондове беше избягван в последния момент, но той не само не е изчезнал за в бъдеще, а дори е много по-голям през тази година в сравнение с изминалите години. Дори без да се взема предвид политическата обстановка в момента в България и периода на преход преди и след предстоящите парламентарни избори, състоянието към момента по усвояването на средствата от политиката на сближаване на ЕС крие голяма опасност да се превърне в тежко наследство за следващото управление на страната.
В края на 2012 г. изтече периодът за усвояване на средствата заявени през 2009 г. От общата сума по трите структурни фонда вече са получени 78%. Остатъкът няма да бъде загубен, но все още не е преведен на България от ЕК. Най-нисък е процентът на възстановените средства от Кохезионния фонд по Оперативна програма "Околна среда".
В края на 2013 г. свършва периода за усвояване не само на парите, заявени като ангажимент да бъдат изразходвани през 2010 г., но и на тези за 2011 г. България е изправена пред огромно предизвикателство през тази година, което проличава от крайно незадоволителното усвояване на средствата към момента. Към януари 2013 г. от ЕК са изплатени по-малко от 40% от над 1 млрд. и 18 млн. евро, които България е поела като ангажимент да усвои в периода 2010 - 2013 г. Най-голям е процентът на усвоените средства от Кохезионния фонд, но единствено по ОП Транспорт. На следващо място по процент на усвоени средсва е фондът за регионално развитие, но незначителен е процентът - под 5% на парите, получени от социалния фонд.
От сумата, която България трябва да усвои за периода 2011-2013 г. са усвоени едва 5% от общата сума от трите фонда, която възлиза на близо 1 млрд. и 90 млн.евро. Остатъкът общо за 2010 г. и 2011 г., който трябва да бъде отчетен от страната ни пред ЕК през оставащите 10 месеца е над 1 млрд. и 645 млн. евро. или това представлява 24,7% от помощта за България от политиката за сближаване за периода 2007-2013 г. Да припомним, че към момента са усвоени 36,19%, но не за една година, а за цели 6 години.
На този фон изглежда още по-тревожно положението със средствата за 2012 г., които трябва да се отчетат до края на следващата 2014 г., която съвпада с началото на новия програмен период. От сумата за 2012 г. за трите фонда, която е повече от 1 млрд. и 161 млн. евро до момента не е усвоено нито едно евро по нито един фонд и нито една оперативна програма.
Картината в цифри на изплатените за България средства по отделните фондове към януари 2013 г. е следната:
Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР)
От заявените за 2009 г. средства остава да бъдат изплатени на България от ЕФРР повече от 16%, които възлизат на над 75 млн. евро. От тях непреведените пари по ОП Околна среда са над 63 млн. евро. Възстановени са на 100% парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, а над 90% - по ОП Регионално развитие и ОП Техническа помощ.
За 2010 г. отново на 100% са платени парите по ОП Конкурентоспособност и ОП Транспорт, но останалите три програми - регионално развитие, техническа помощ и околна среда са с 0% усвоени средства. Същите три програми нямат усвоени пари и за 2011 г., а плащанията по другите две програми дори не достигат 8% от общата сума от ЕФРР за 2011 г. В цифри неусвоените средства за 2010 г. са 282 млн. евро и за 2011 г. - близо 485 млн. евро.
Европейски социален фонд (ЕСФ)
От ЕСФ трябва да бъдат преведени на България още над 19 млн. евро или около 10% от парите от този фонд за 2009 г. Те ще бъдат за ОП Човешки ресурси, тъй като за ОП Административен капацитет парите са възстановени на 100%. Трагично е положението при този фонд за следващите години. За 2010 г. са платени под 5% и то на ОП Административен капацитет, а не по основната програма Човешки ресурси. За 2011 г. няма усвоени средства и така до края на 2013 г. трябва да бъдат усвоени над 173 млн. евро. от парите за 2010 г. и 193,8 млн. евро от парите за 2011 г.
Кохезионен фонд
Най-много средства трябва да бъдат преведени от Кохезионния фонд за възстановяване на разходите по поетите ангажименти за 2009 г. - над 122 млн. евро. Цялата сума е по ОП Околна среда, докато ОП Транспорт е получила от ЕК 100% от парите. За 2010 г. отново на 100% са възстановени парите за ОП Транспорт, но 0% за ОП Околна среда. За 2011 г. има усвоени едва 7,48% от ОП Транспорт и 0% по Околна среда. Така средствата, които трябва да се усвоят до края на 2013 г. от КФ са 156,53 млн. евро (остатъкът от парите за 2010 г.) и повече от 356,4 млн. евро (от парите за 2011 г.).
От краткия преглед на състоянието на оперативните програми се вижда, че най-тежко е положението с ОП Околна среда и на следващо място с ОП Човешки ресурси и ОП Регионално развитие. Програмата, която продължава да се движи най-добре е Транспорт. Най-голямо е изоставането в усвояването на парите от Европейския социален фонд, който, да припомним, финансира мерки в ключови сфери като борба с безработицата и насърчаване на заетостта, образование и професионално обучение, социално включване и други.
В последната година на програмния период 2007-2013 г. остава открит въпросът как да се подобри темпа на усвояването и как влаганите средства наистина да носят желания и очакван от всички български граждани положителен ефект върху развитието на страната. Ако този въпрос продължава да стои без задоволителен отговор, то не можем да очакваме, че картината на усвояването на средствата от структурните фондове на ЕС ще се подобри съществено през следващия програмен период, който започва от януари 2014 г.