В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Тази и много други актуални за ситуацията в България клаузи прие Европарламентът в Страсбург
На пленарното заседание на Европарламента в Страсбург тази седмица беше гласуван и приет докладът на гръцката евродепутатка Ники Цавела по Европейската енергийна пътна карта 2050. В доклада се посвещават няколко параграфа на социалното измерение на енергийната пътна карта върху крайните потребителите. Документът акцентира, че трябва да се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи, които са най-силно засегнати от повишаване на цените. С доклада Европарламентът напомня, че като енергийна бедност се определя тази ситуация, при която над 10% от бюджета на едно домакинство се изразходва за енергия. Други актуални и важни за България са няколко текста, в които се подчертава ключовата роля на прозрачното ценообразуване и информиране на потребителите, както и това, че именно те трябва да бъдат защитени от високите цени на електроенергията. С приетия документ Европейският парламент също така "изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и срещу енергийна бедност".
В същия доклад бе приета поправка и на българския евродепутат Евгени Кирилов, която е в подкрепа на изграждането на газопровода Набуко-Запад, като продължение на Южния газов коридор през България и към централна Европа. Както е известно, съществува конкуренция за друга алтернатива - през Гърция и Албания за Италия. Доставките на газ от Каспийския регион ще допринесат за един по-конкурентен пазар в Югоизточна Европа и по-справедливи цени.