1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
По покана на българския евродепутат Евгени Кирилов група активисти социалисти от Сливен, Нова Загора, Твърдица и София посетиха Брюксел на 10 и 11 април. Сред гостите от Сливен бяха кметът на Общината ген. Кольо Милев и заместник-кметът Корнелий Желязков, председател на Областния съвет на БСП. Програмата на посещението включваше срещи в Европейския парламент и в централата на Партията на европейските социалисти. Специална среща се проведе между кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, кмета и заместник-кмета на Сливен и Евгени Кирилов. Въпреки наситената работна програма гостите от България успяха да разгледат емблематичните забележителности на Брюксел и да опитат традиционни ястия на белгийската кухня и, разбира се, прочутата белгийска бира.
През първия ден на посещението българските гости присъстваха на заседание на Групата на Алианса на социалистите и демократите (СиД) в Европейския парламент (ЕП), което винаги предхожда пленарните заседания в Страсбург. При пристигането си в залата те бяха приветствани от председателя на Групата на СиД Ханес Свобода и посрещнати с ръкопляскания от останалите евродепутати социалисти. По време на заседанието гостите проследиха важния дебат по предложението за създаване в рамките на ЕП на парламентарен орган за Еврозоната. Дебатът завърши с гласуването на позиция на Групата на СиД, която ще бъде основа за обсъждане с другите политически групи в ЕП на предложението за такъв орган. Гостите успяха да чуят различни гледни точки от евродепутати, представители на различни държави, членуващи и нечленуващи в еврозоната, и видяха как се постига съгласие след обмяната на мнения.
Срещата на групата от България с домакина й Евгени Кирилов се проведе в една от заседателните зали на ЕП, в която обикновено заседават европарламентарните комисии. Евгени Кирилов засегна въпроса за усвояването на еврофондовете в България, който той следи от близо като член на Комисията по регионална политика на ЕП. Кирилов каза, че е важно да има яснота и да се знае истината за усвояването на европарите в нашата страна и обърна внимание, че ГЕРБ използват темата за груби спекулации. Трябва да се знае, посочи той, че по време на управлението на Тройната коалиция не е имало спиране на пари по оперативните програми, финансирани от структурните фондове. Всички държави-членки срещнаха трудности в началото на програмния период 2007-2013 г., а допълнително и финансовата и икономическа криза от 2008 г. се отрази негативно върху усвояването на еврофондовете в целия ЕС. Въпреки това, подготовката, която беше извършена при правителството на Тройната коалиция до 2009 г. осигури изпълнението на проекти по оперативните програми, с които бяха усвоени европейски средства възлизащи на стотици милиони. Според Евгени Кирилов не може да се пренебрегне факта, че по време на управлението на ГЕРБ България изостана драстично в усвояването на парите от структурните фондове и неизменно стои на дъното в сравнение с останалите държави-членки. Това изоставане в последната година от настоящия програмен период 2007-2013 г. крие рискове от загуба на средства. Едва около 30 % са реално изразходваните средства и загубата на милиони евро в края на 2013 г. изглежда неизбежна. Остава единствено надеждата загубените средства да са по-малко. Евгени Кирилов подчерта, че хората в България трябва са запознати с реалното състояние и да не се допуска да бъдат заблуждавани с манипулирана информация относно използването на еврофондовете. Гражданите трябва да знаят, че отговорност за забавянето и загубите на средства носи управлението на правителството на ГЕРБ, което за последните близо четири години не успя да използва в максимална степен европейското финансиране за реализиране на приоритетите в жизненоважни сфери на икономиката и социалния живот. Затова България продължава да бъде най-бедната държава в Евросъюза.
В рамките на посещението на Европейския парламент през първия ден групата от България изслуша лекция за функционирането и дейността на Европарламента, изнесена от г-жа Светла Танова.
Полезна и интересна беше срещата в централата на Партията на европейските социалисти (ПЕС) с представителя на отдела за работа с активистите Тери Конъли, която се проведе през втория ден на посещението. Г-н Конъли запозна българските гости със структурата на ПЕС и членския състав. Основната роля на ПЕС е да координира политическата линия, следвана от правителствените ръководители на държавите-членки, които са от партии членуващи в ПЕС, преди и по време на заседанията на Европейския съвет. Администрацията на ПЕС подготвя заседанията на партийните лидери преди срещите на върха на Европейския съвет. Г-н Конъли представи три кампании, които ПЕС води на общоевропейско ниво - за въвеждането на такса върху финансовите транзакции, за младежката гаранция и за жените. От българските участници беше поставен въпросът с какво ПЕС ще може да подпомогне БСП в предстоящата предизборната кампания в България. В тази връзка кметът на Сливен каза, че "за да си помагаме трябва да бъдем силни, за да бъдем силни, трябва да сме единни". Г-н Конъли отговори, че по линия на ПЕС в България ще има наблюдатели на изборите, които ще бъдат както представители на партията на високо и по-ниско ниво, така и активисти на ПЕС. Те ще следят за правилното провеждане на изборите в избирателните секции и той се надява, че тяхното присъствие ще обезкуражи нарушителите. Активисти на ПЕС ще се включат и на по-ранен етап и ще окажат съдействие в предизборната кампания на БСП. Г-н Конъли посочи, че по инициатива на председателя на ПЕС Сергей Станишев е създадена специална работна група по въпросите на изборите, чиято задача е да допринася за обмяната между партиите, членуващи в ПЕС, на добри практики от проведени предизборни кампании.
Тери Конъли информира българските гости и за предстоящия Съвет на ПЕС, който ще се състои през месец юни в София и изрази надежда да се види с голяма част от тях там. Той разказа накратко каква работа предстои пред ПЕС в оставащата една година до изборите за Европейски парламент през 2014 г. Предизборната кампания ще започне след Съвета в София и на първо място ще трябва да се подготви нов Манифест (Платформа), който да е съобразен със задачата за издигане на кандидат на ПЕС за председател на Европейската комисия. До февруари 2014 г. трябва да приключат номинациите и одобряването на единен кандидат на ПЕС, както и приемането на Манифеста. За разлика от Европейската народна партия, ПЕС няма да избира своя кандидат зад закрити врати и в последния момент. Важна ще бъде ролята на активистите на ПЕС и в предизборната кампания за Европарламент през 2014 г.
През втория ден се проведе и срещата на кмета на Сливен ген. Кольо Милев, на заместник-кмета Корнелий Желязков и Евгени Кирилов с кмета на Брюксел Фреди Тилеманс. Г-н Тилеманс също е социалист и през октомври 2012 г. беше преизбран за трети мандат. Той накратко запозна българските гости с няколко проекта, които община Брюксел осъществява в момента или предстои да реализира в бъдеще, свързани с изграждането на търговска и туристическа инфраструктура.
Кметът Милев благодари на г-н Тилеманс за срещата и на г-н Кирилов за съдействието му тази среща да се организира. Той изрази радостта си, че "всички сме социалисти" и че кметът Тилеманс печели доверието на своите граждани и успешно изпълнява пореден мандат. Ген. Милев изрази своето желание Брюксел и Сливен да създадат приятелски отношения. Въпреки че Сливен е доста по-малък град той има какво да предложи – красива природа, минерални извори, възможност за лечение, отдих и лов. Кметът на Сливен се надява, че отношения могат да се създадат в сферата на туризма и управата на Брюксел би могла да съдейства за инвестиции в Сливен в изграждането на СПА комплекси при минералните изворите, лековити за болести на стомашно чревния тракт и черния дроб. Друг отрасъл, с който може да се похвали Сливен, е производството на вино, едно от най-добрите в България – каберне совиньон. В момента Сливен е привлякъл инвестиции от японски, китайски и корейски компании. Българските гости поставиха въпроса как се справя Брюксел с бюджета. Кметът Тилеманс отговори, че в понеделник ще се гласува бюджета и вече се очаква битка в Общинския съвет между мнозинството (социалистите и либералите) и опозицията. Въпреки, че бюджетът на града е балансиран, кризата оказва негативно влияние върху заетостта и икономическото развитие и затова той очаква 2014 г. да бъде трудна.
Кметът Милев отправи покана към кмета Тилеманс да посети България и специално Сливен на празника на града Димитровден 26 октомври.
Двамата кметове намериха допирни точки и извън професионалната сфера - оказа се, че и двамата са любители на лова.
На вечерята в чест на гостите от България в своето приветствие към групата Евгени Кирилов пожела посещението в Брюксел да бъде за тях летящ старт за предизборната кампания, която да доведе до положителен резултат. От името на всички участници в групата кметът на Сливен ген. Кольо Милев благодари на Евгени Кирилов за поканата и за възможността да се запознаят с технологията на работа на Европейския парламент. По неговите думи, макар и в рамките на един ден, гостите са успели да видят как протичат дебати, как се вземат решения и колко е важно да се работи с консенсус. Той пожела успех на всички в групата и изрази вяра, че сред младите активисти са бъдещи евродепутати.