1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на Алианса на социалистите и демократите в ЕП и член на Комисията по регионално развитие бе определен за докладчик по предложението за изменение на Общия регламент за структурните фондове (Регламент на Съвета 1083/2006). На първото заседание за новия мандат на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП) предложението за изменение, изготвено от Европейската комисия (ЕК), бе представено и обсъдено с участието на генералния директор на Генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК Дирк Анер.
По време на дискусията г-н Евгени Кирилов изрази своето задоволство, че отново се разглежда въпроса за по-нататъшното опростяване на правилата за използване на помощта от структурните фондове. Той посочи, че това е един проблем, с който са добре запознати евродепутатите, които продължават своята работа от предишния мандат на Европейския парламент. Г-н Евгени Кирилов обърна внимание на това, че философията на настоящите изменения и бъдещото опростяване и улесняване на процедурите трябва да бъде в посока на по-добри и ясни правила, защото това осигурява по-голяма прозрачност на процеса по усвояване на европейските средства.
Българският евродепутат изрази съгласие с г-н Анер, че това би следвало да бъде последното изменение на Общия регламент за структурните фондове за настоящия програмен период 2007-2014 г., тъй като вече се намираме в средата на периода, но той също така постави въпроса защо тези изменения не дойдоха по-рано. Ако забавянето може да идва от трудността да се постигне съгласие сред страните членки, то ускоряването на измененията може да се търси в натиска, който идва от икономическата криза, в посока за по-ефективно използване на помощта от еврофондовете.
В тази връзка, според г-н Кирилов, трябва да се признае, че някои от правилата в определени области от прилагането на структурните фондове все още са много сложни и това принуждава потенциалните ползватели да се отказват от използването на еврофинансирането. Затова би трябвало да се приветства инициативата на Европейската комисия да предложи пакет от изменения за опростяване, които да съдействат за постигането на по-добри резултати от политиката на сближаване.
Г-н Кирилов поздрави ЕК и по повод отчетените положителни ефекти след въведените изменения в регламентите за структурните фондове от пролетта на 2009 г. В качеството си на докладчик по документа на ЕК за ролята на политиката на сближаване за справяне с последиците от икономическата криза, г-н Кирилов отбеляза че е изразявал надежда обсъжданите мерки да имат ефект, и сега, когато този ефект вече се отчита, той е оптимист, че новите мерки също ще дадат положителни резултати. В тази връзка, според него, Комисията по регионално развитие на ЕП би трябвало да подкрепи предложените изменения и изрази надежда, че Съветът на министрите ще постигне в най-скоро време съгласие по предложението на ЕК, за да могат и мерките да бъдат прилагани колкото може по-скоро.