От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на Алианса на социалистите и демократите в ЕП и член на Комисията по регионално развитие бе определен за докладчик по предложението за изменение на Общия регламент за структурните фондове (Регламент на Съвета 1083/2006). На първото заседание за новия мандат на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП) предложението за изменение, изготвено от Европейската комисия (ЕК), бе представено и обсъдено с участието на генералния директор на Генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК Дирк Анер.
По време на дискусията г-н Евгени Кирилов изрази своето задоволство, че отново се разглежда въпроса за по-нататъшното опростяване на правилата за използване на помощта от структурните фондове. Той посочи, че това е един проблем, с който са добре запознати евродепутатите, които продължават своята работа от предишния мандат на Европейския парламент. Г-н Евгени Кирилов обърна внимание на това, че философията на настоящите изменения и бъдещото опростяване и улесняване на процедурите трябва да бъде в посока на по-добри и ясни правила, защото това осигурява по-голяма прозрачност на процеса по усвояване на европейските средства.
Българският евродепутат изрази съгласие с г-н Анер, че това би следвало да бъде последното изменение на Общия регламент за структурните фондове за настоящия програмен период 2007-2014 г., тъй като вече се намираме в средата на периода, но той също така постави въпроса защо тези изменения не дойдоха по-рано. Ако забавянето може да идва от трудността да се постигне съгласие сред страните членки, то ускоряването на измененията може да се търси в натиска, който идва от икономическата криза, в посока за по-ефективно използване на помощта от еврофондовете.
В тази връзка, според г-н Кирилов, трябва да се признае, че някои от правилата в определени области от прилагането на структурните фондове все още са много сложни и това принуждава потенциалните ползватели да се отказват от използването на еврофинансирането. Затова би трябвало да се приветства инициативата на Европейската комисия да предложи пакет от изменения за опростяване, които да съдействат за постигането на по-добри резултати от политиката на сближаване.
Г-н Кирилов поздрави ЕК и по повод отчетените положителни ефекти след въведените изменения в регламентите за структурните фондове от пролетта на 2009 г. В качеството си на докладчик по документа на ЕК за ролята на политиката на сближаване за справяне с последиците от икономическата криза, г-н Кирилов отбеляза че е изразявал надежда обсъжданите мерки да имат ефект, и сега, когато този ефект вече се отчита, той е оптимист, че новите мерки също ще дадат положителни резултати. В тази връзка, според него, Комисията по регионално развитие на ЕП би трябвало да подкрепи предложените изменения и изрази надежда, че Съветът на министрите ще постигне в най-скоро време съгласие по предложението на ЕК, за да могат и мерките да бъдат прилагани колкото може по-скоро.