В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българският евродепутат Евгени Кирилов от Групата на Алианса на социалистите и демократите в ЕП и член на Комисията по регионално развитие бе определен за докладчик по предложението за изменение на Общия регламент за структурните фондове (Регламент на Съвета 1083/2006). На първото заседание за новия мандат на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент (ЕП) предложението за изменение, изготвено от Европейската комисия (ЕК), бе представено и обсъдено с участието на генералния директор на Генерална дирекция "Регионална политика" на ЕК Дирк Анер.
По време на дискусията г-н Евгени Кирилов изрази своето задоволство, че отново се разглежда въпроса за по-нататъшното опростяване на правилата за използване на помощта от структурните фондове. Той посочи, че това е един проблем, с който са добре запознати евродепутатите, които продължават своята работа от предишния мандат на Европейския парламент. Г-н Евгени Кирилов обърна внимание на това, че философията на настоящите изменения и бъдещото опростяване и улесняване на процедурите трябва да бъде в посока на по-добри и ясни правила, защото това осигурява по-голяма прозрачност на процеса по усвояване на европейските средства.
Българският евродепутат изрази съгласие с г-н Анер, че това би следвало да бъде последното изменение на Общия регламент за структурните фондове за настоящия програмен период 2007-2014 г., тъй като вече се намираме в средата на периода, но той също така постави въпроса защо тези изменения не дойдоха по-рано. Ако забавянето може да идва от трудността да се постигне съгласие сред страните членки, то ускоряването на измененията може да се търси в натиска, който идва от икономическата криза, в посока за по-ефективно използване на помощта от еврофондовете.
В тази връзка, според г-н Кирилов, трябва да се признае, че някои от правилата в определени области от прилагането на структурните фондове все още са много сложни и това принуждава потенциалните ползватели да се отказват от използването на еврофинансирането. Затова би трябвало да се приветства инициативата на Европейската комисия да предложи пакет от изменения за опростяване, които да съдействат за постигането на по-добри резултати от политиката на сближаване.
Г-н Кирилов поздрави ЕК и по повод отчетените положителни ефекти след въведените изменения в регламентите за структурните фондове от пролетта на 2009 г. В качеството си на докладчик по документа на ЕК за ролята на политиката на сближаване за справяне с последиците от икономическата криза, г-н Кирилов отбеляза че е изразявал надежда обсъжданите мерки да имат ефект, и сега, когато този ефект вече се отчита, той е оптимист, че новите мерки също ще дадат положителни резултати. В тази връзка, според него, Комисията по регионално развитие на ЕП би трябвало да подкрепи предложените изменения и изрази надежда, че Съветът на министрите ще постигне в най-скоро време съгласие по предложението на ЕК, за да могат и мерките да бъдат прилагани колкото може по-скоро.