По покана на българския евродепутат Евгени Кирилов група активисти социалисти от Сливен, Нова Загора, Твърдица и София посетиха Брюксел на 10 и 11 април. Сред гостите от Сливен бяха кметът на Общината ген. Кольо Милев и заместник-кметът Корнелий Желязков, председател на Областния съвет на БСП. Програмата на посещението включваше срещи в Европейския парламент и в централата на Партията на европейските социалисти. Специална среща се проведе между кмета на Брюксел Фреди Тилеманс, кмета и заместник-кмета на Сливен и Евгени Кирилов. Въпреки наситената работна програма гостите от България успяха да разгледат емблематичните забележителности на Брюксел и да опитат традиционни ястия на белгийската кухня и, разбира се, прочутата белгийска бира.
Започването на преговори зависи от македонското правителство, стига то наистина желае да изпълни препоръките
Тази и много други актуални за ситуацията в България клаузи прие Европарламентът в Страсбург
На пленарното заседание на Европарламента в Страсбург тази седмица беше гласуван и приет докладът на гръцката евродепутатка Ники Цавела по Европейската енергийна пътна карта 2050. В доклада се посвещават няколко параграфа на социалното измерение на енергийната пътна карта върху крайните потребителите. Документът акцентира, че трябва да се обръща специално внимание на домакинствата с ниски доходи, които са най-силно засегнати от повишаване на цените. С доклада Европарламентът напомня, че като енергийна бедност се определя тази ситуация, при която над 10% от бюджета на едно домакинство се изразходва за енергия. Други актуални и важни за България са няколко текста, в които се подчертава ключовата роля на прозрачното ценообразуване и информиране на потребителите, както и това, че именно те трябва да бъдат защитени от високите цени на електроенергията. С приетия документ Европейският парламент също така "изисква от държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за защита на домакинствата от нарастващи сметки за енергия и срещу енергийна бедност".
В същия доклад бе приета поправка и на българския евродепутат Евгени Кирилов, която е в подкрепа на изграждането на газопровода Набуко-Запад, като продължение на Южния газов коридор през България и към централна Европа. Както е известно, съществува конкуренция за друга алтернатива - през Гърция и Албания за Италия. Доставките на газ от Каспийския регион ще допринесат за един по-конкурентен пазар в Югоизточна Европа и по-справедливи цени.
Последни данни на ЕК за изплатените към България средства през първото тримесечие на 2013 г.
Миналата седмица Европейската комисия публикува "Стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007-2013 г.". Едновременно с доклада станаха известни и данните за изплатените средства на държавите членки от ЕК за първите три месеца на 2013 г. За съжаление, не можем да открием добра новина в последните данни. Едва 23 101 394 млн. евро са изплатени на България през първото тримесечие на 2013 г. единствено от Европейския социален фонд. Остава много голяма сумата - 1 643 251 860 евро, която до края на годината трябва да бъде усвоена, в противен случай ще бъдат загубени евросредства от структурните фондове. С всеки изминат месец намалява времето за усвояване, но не и тази сума, което още повече увеличава риска от загубване на средства.
Макар съвпадението в излизането на Стратегическия доклад и данните за усвояването да е случайно, двата документа помагат да се осветли картината в изоставането на България в сравнение с другите държави от ЕС и спрямо постигането на собствените цели за изпълнение на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.
В подреждането по държави, съгласно данните на Европейската комисия към първи април 2013 г.:
- общо по трите фонда България заема 25 място. Зад нея са само Италия и Румъния. България има 36,53%, а средният процент за ЕС е 48,89%. Начело са Ирландия, Португалия, Литва и Естония с над 60%.
- при Европейския фонд за регионално развитие България е на 25 място пред Италия и Румъния. Страната ни има 37,74%, а средният процент за ЕС е 49,70%. Начело са Литва, Естония, Словения, Португалия, Ирландия и Гърция с над 60%.
- при Европейския социален фонд България е на предпоследното 26 място с 33,41%, след нея е само Румъния. Средният процент за ЕС е 53,41%. Начело са Латвия с над 80%, Естония и Португалия - над 70 % и още четири държави имат над 60%. Финансовото изпълнение на помощта от Европейския социален фонд в България е критично ниско. За 2010 г. са усвоени само 6,61%, а за 2011 г. - 0%, а до края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%.
- при Кохезионния фонд България е на 10 място с 36,45% от 15 държави. Средният процент за ЕС е 41,62%. Начело са Испания и Литва с над 60%. Усвояването на парите от Кохезионния фонд в България се дължи на ОП Транспорт и строежа на пътища. Същевременно най-голямо е изоставането в усвояването на парите за околна среда. От съответната програма са усвоени едва 20%.
Когато правим сравнение с другите държави обикновено можем да сравним процентите на изплатените средства. България продължава да е в дъното.