Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов участва в заседание на Комисията по външни работи на Европейския парламент, с участието на представители на Международния наказателен съд (МНС) посветено на ситуацията в Либия.
В свое изказване г-н Кирилов призова за по-голяма решителност относно случая на Сейф Ал Ислам - синът на убития лидер Кадафи. Евродепутатът припомни, че играейки роля на реформист, известен период от време Сейф Ал Ислам обикаляше големите европейски столици, лансираше инициативи и беше добре приет. За всички е ясно, че разполага с чувствителна информация. Според Кирилов може би това е една от причините, да не се оказва достатъчно натиск за предаването му на Международния наказателен съд. "Той играеше роля на реформист и в случая с осъдените на смърт български медици. Не искам да споменавам имена, но сега има политици по високите етажи на властта в Либия, които са свързани с измъчването и осъждането на тези медици", добави още Кирилов. Той поясни, че дава този пример, за да покаже, че трябва да се направи всичко възможно Сейф Ал Ислам да бъде изправен пред МНС.
На въпрос на Евгени Кирилов към присъстващата представителка на Съда дали има заинтересовани лица както в Либия, така и в Европа, които не оказват необходимия натиск за предаването на Сеиф Ал Ислам на съда, тя отговори: "Натискът трябва да дойде от сътрудничеството със Съда и подвеждането на Саиф под отговорност. Дали натискът ще бъде направен от съда или либийските власти, тепърва ще стане ясно. Във всички ситуации има лица, които предпочитат да няма подвеждане под отговорност на високопоставени политици. Важно е да продължим, всички ние, да оказваме натиск за предаването на Саиф на Съда."
Последни данни на ЕК за изплатените към България средства през първото тримесечие на 2013 г.
Миналата седмица Европейската комисия публикува "Стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007-2013 г.". Едновременно с доклада станаха известни и данните за изплатените средства на държавите членки от ЕК за първите три месеца на 2013 г. За съжаление, не можем да открием добра новина в последните данни. Едва 23 101 394 млн. евро са изплатени на България през първото тримесечие на 2013 г. единствено от Европейския социален фонд. Остава много голяма сумата - 1 643 251 860 евро, която до края на годината трябва да бъде усвоена, в противен случай ще бъдат загубени евросредства от структурните фондове. С всеки изминат месец намалява времето за усвояване, но не и тази сума, което още повече увеличава риска от загубване на средства.
Макар съвпадението в излизането на Стратегическия доклад и данните за усвояването да е случайно, двата документа помагат да се осветли картината в изоставането на България в сравнение с другите държави от ЕС и спрямо постигането на собствените цели за изпълнение на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.
В подреждането по държави, съгласно данните на Европейската комисия към първи април 2013 г.:
- общо по трите фонда България заема 25 място. Зад нея са само Италия и Румъния. България има 36,53%, а средният процент за ЕС е 48,89%. Начело са Ирландия, Португалия, Литва и Естония с над 60%.
- при Европейския фонд за регионално развитие България е на 25 място пред Италия и Румъния. Страната ни има 37,74%, а средният процент за ЕС е 49,70%. Начело са Литва, Естония, Словения, Португалия, Ирландия и Гърция с над 60%.
- при Европейския социален фонд България е на предпоследното 26 място с 33,41%, след нея е само Румъния. Средният процент за ЕС е 53,41%. Начело са Латвия с над 80%, Естония и Португалия - над 70 % и още четири държави имат над 60%. Финансовото изпълнение на помощта от Европейския социален фонд в България е критично ниско. За 2010 г. са усвоени само 6,61%, а за 2011 г. - 0%, а до края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%.
- при Кохезионния фонд България е на 10 място с 36,45% от 15 държави. Средният процент за ЕС е 41,62%. Начело са Испания и Литва с над 60%. Усвояването на парите от Кохезионния фонд в България се дължи на ОП Транспорт и строежа на пътища. Същевременно най-голямо е изоставането в усвояването на парите за околна среда. От съответната програма са усвоени едва 20%.
Когато правим сравнение с другите държави обикновено можем да сравним процентите на изплатените средства. България продължава да е в дъното.