Като евродепутат, представляващ интересите и на сливенските граждани не мога да остана безучастен и да не изразя тревогата си от тежката ситуация, в която се намират сливенските граждани поради близо едногодишния застой по реконструкцията на ВиК мрежата в града. В тази връзка заявих, че ще се обърна към органите на централната власт с оглед намиране на изход от тази ситуация. В моето изявление изрично подчертах, че не заемам страна в спора на местно равнище между кмета и заинтересуваната фирма изпълнител на проекта, който изглежда е в основата на забавянето. Г-н Лечков, обаче, съвсем лековато реши сам да влезе в ролята на засегнат вместо да поиска спешно решение и да се присъедини към тази тревога. Нещо повече, вероятно поради невъзможност повече да сдържа своите първични реакции, проявявани и по други поводи, той по един недопустим, дори за средно образован и възпитан човек, начин реши да отвърне с лични нападки и долнопробни инсинуации. Не желая да реагирам реципрочно на толкова ниско равнище и оставям преценката на сливенските граждани.
Евгени Кирилов призова комисарят по бюджета Янош Левандовски да се отнася по-критично към предложението за намаляване на средствата за политиката на сближаване. Комисарят Левандовски участва в обмяна на мнения с членовете на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент по време на провелото се заседание вчера следобед.
Евгени Кирилов изрази задоволство, че по много от въпросите за бъдещето на политиката на сближаване има съвпадение на позициите на комисаря и на депутатите от регионалната комисия. Той посочи, че като комисар, идващ от нова страна членка Янош Левандовски има пряко наблюдение върху положителното влияние, което политиката на сближаване има върху новоприсъединилите се държави и може да се очаква той да бъде неин защитник. Въпреки, че става дума за една политика, която се развива, българският депутат настоя, че не е приемливо да се намаляват средствата за сближаване както от финансова така и от политическа гледна точка. Евгени Кирилов заяви, че орязването на бюджета от еврофондовете може да доведе до накърняване на принципа на солидарност, върху който почива Европейският съюз. Той настоя, че трябва да се внимава с преследването на целта да не се допускат "големи губещи" при бъдещата политика на сближаване, за да не се окаже, че в тази позиция са изпаднали най-нуждаещите се региони главно от новите страни членки.
Последни данни на ЕК за изплатените към България средства през първото тримесечие на 2013 г.
Миналата седмица Европейската комисия публикува "Стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007-2013 г.". Едновременно с доклада станаха известни и данните за изплатените средства на държавите членки от ЕК за първите три месеца на 2013 г. За съжаление, не можем да открием добра новина в последните данни. Едва 23 101 394 млн. евро са изплатени на България през първото тримесечие на 2013 г. единствено от Европейския социален фонд. Остава много голяма сумата - 1 643 251 860 евро, която до края на годината трябва да бъде усвоена, в противен случай ще бъдат загубени евросредства от структурните фондове. С всеки изминат месец намалява времето за усвояване, но не и тази сума, което още повече увеличава риска от загубване на средства.
Макар съвпадението в излизането на Стратегическия доклад и данните за усвояването да е случайно, двата документа помагат да се осветли картината в изоставането на България в сравнение с другите държави от ЕС и спрямо постигането на собствените цели за изпълнение на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.
В подреждането по държави, съгласно данните на Европейската комисия към първи април 2013 г.:
- общо по трите фонда България заема 25 място. Зад нея са само Италия и Румъния. България има 36,53%, а средният процент за ЕС е 48,89%. Начело са Ирландия, Португалия, Литва и Естония с над 60%.
- при Европейския фонд за регионално развитие България е на 25 място пред Италия и Румъния. Страната ни има 37,74%, а средният процент за ЕС е 49,70%. Начело са Литва, Естония, Словения, Португалия, Ирландия и Гърция с над 60%.
- при Европейския социален фонд България е на предпоследното 26 място с 33,41%, след нея е само Румъния. Средният процент за ЕС е 53,41%. Начело са Латвия с над 80%, Естония и Португалия - над 70 % и още четири държави имат над 60%. Финансовото изпълнение на помощта от Европейския социален фонд в България е критично ниско. За 2010 г. са усвоени само 6,61%, а за 2011 г. - 0%, а до края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%.
- при Кохезионния фонд България е на 10 място с 36,45% от 15 държави. Средният процент за ЕС е 41,62%. Начело са Испания и Литва с над 60%. Усвояването на парите от Кохезионния фонд в България се дължи на ОП Транспорт и строежа на пътища. Същевременно най-голямо е изоставането в усвояването на парите за околна среда. От съответната програма са усвоени едва 20%.
Когато правим сравнение с другите държави обикновено можем да сравним процентите на изплатените средства. България продължава да е в дъното.