Комисията по външни работи на Европейския парламент прие с убедително мнозинство (само един глас против) доклада на българския евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Смятаният за доста комплексен и чувствителен в много области доклад, предизвика рекорден брой предложения за изменения. В резултат на балансираните компромисни поправки, предложени от Евгени Кирилов и подкрепени от почти всички политически групи, бяха преодолени голяма част от смятаните за спорни текстове в документа.
Европейският съюз трябва да активизира своята роля в региона
Комисията по външни отношения на Европейския парламент ще обсъди тази седмица доклада на българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов за "Нуждата от стратегия на ЕС в Южен Кавказ".
Финансово се стимулира всяка държава-член да предприема стъпки за откриване на нередности
На днешното си заседание Комисията по регионално развитие на ЕП прие Доклада за изменение на Общия регламент за структурните фондове (ЕС 1083/2006), по който докладчик е българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите (С&Д) в ЕП Евгени Кирилов. Докладът дава подкрепа за измененията, предложени от Европейската комисия през юли 2009 г. за по-нататъшно улесняване и опростяване на процедурите за използване на средствата от политиката на сближаване. Като докладчик Евгени Кирилов внесе предложения, с които се променят някои от първоначалните текстове на Европейската комисия. Измененията на българския евродепутат се отнасят до мерките в помощ на държавите членки за преодоляване на икономическите трудности и забавянето в усвояването на европейските средства поради финансовата криза.
Последни данни на ЕК за изплатените към България средства през първото тримесечие на 2013 г.
Миналата седмица Европейската комисия публикува "Стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007-2013 г.". Едновременно с доклада станаха известни и данните за изплатените средства на държавите членки от ЕК за първите три месеца на 2013 г. За съжаление, не можем да открием добра новина в последните данни. Едва 23 101 394 млн. евро са изплатени на България през първото тримесечие на 2013 г. единствено от Европейския социален фонд. Остава много голяма сумата - 1 643 251 860 евро, която до края на годината трябва да бъде усвоена, в противен случай ще бъдат загубени евросредства от структурните фондове. С всеки изминат месец намалява времето за усвояване, но не и тази сума, което още повече увеличава риска от загубване на средства.
Макар съвпадението в излизането на Стратегическия доклад и данните за усвояването да е случайно, двата документа помагат да се осветли картината в изоставането на България в сравнение с другите държави от ЕС и спрямо постигането на собствените цели за изпълнение на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.
В подреждането по държави, съгласно данните на Европейската комисия към първи април 2013 г.:
- общо по трите фонда България заема 25 място. Зад нея са само Италия и Румъния. България има 36,53%, а средният процент за ЕС е 48,89%. Начело са Ирландия, Португалия, Литва и Естония с над 60%.
- при Европейския фонд за регионално развитие България е на 25 място пред Италия и Румъния. Страната ни има 37,74%, а средният процент за ЕС е 49,70%. Начело са Литва, Естония, Словения, Португалия, Ирландия и Гърция с над 60%.
- при Европейския социален фонд България е на предпоследното 26 място с 33,41%, след нея е само Румъния. Средният процент за ЕС е 53,41%. Начело са Латвия с над 80%, Естония и Португалия - над 70 % и още четири държави имат над 60%. Финансовото изпълнение на помощта от Европейския социален фонд в България е критично ниско. За 2010 г. са усвоени само 6,61%, а за 2011 г. - 0%, а до края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%.
- при Кохезионния фонд България е на 10 място с 36,45% от 15 държави. Средният процент за ЕС е 41,62%. Начело са Испания и Литва с над 60%. Усвояването на парите от Кохезионния фонд в България се дължи на ОП Транспорт и строежа на пътища. Същевременно най-голямо е изоставането в усвояването на парите за околна среда. От съответната програма са усвоени едва 20%.
Когато правим сравнение с другите държави обикновено можем да сравним процентите на изплатените средства. България продължава да е в дъното.