На провелото се вчера заседание на Парламентарната група на социалисти и демократи в Европейския парламент, българският евродепутат Евгени Кирилов повдигна въпроса за тенденциозните анти-български изказвания на британския министър председател Дейвид Камерън.
По инициатива на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов снощи в Европейския парламент бе представен Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21 век”. Евгени Кирилов приветства организаторите на фестивала от фондация „Европейски екологичен фестивал” за тяхната инициатива и дългогодишна работа за успешното му провеждане вече 8 поредни години.
Фестивалът представя съвременни филми и телевизионни програми, посветени на екологията и опазването на околната среда и запознава широката общественост със съществуващите екологични проблеми и природозащитни дейности. Евгени Кирилов посочи, че най-ценното на фестивала е неговата насоченост към младите хора, които учи на любов към природата. Чрез дейностите в рамките на фестивала екологична култура и знания на младежите се повишават и те усвояват практически умения за реагиране и справяне в критични ситуации на природни бедствия.
Българският евродепутат заяви, че е горд, че Европейският екологичен фестивал „Зелена вълна – 21ви век” се провежда в България, която е една от новите страни-членки на Европейския съюз. Той пожела на организаторите още по-голям успех при организиране на форумите в бъдеще и посланията, които фестивалът отправя да достигат до все повече хора.
Евгени Кирилов участва в срещата на върха между страните-членки на ЕС и държавите участнички в програмата Източно партньорство, състояла се на 28 и 29 ноември в литовската столица Вилнюс. На тази среща беше обсъден напредъкът, постигнат по пътя на тези държави към задълбочаване на икономическите и политическите връзки с Евросъюза.
Последни данни на ЕК за изплатените към България средства през първото тримесечие на 2013 г.
Миналата седмица Европейската комисия публикува "Стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007-2013 г.". Едновременно с доклада станаха известни и данните за изплатените средства на държавите членки от ЕК за първите три месеца на 2013 г. За съжаление, не можем да открием добра новина в последните данни. Едва 23 101 394 млн. евро са изплатени на България през първото тримесечие на 2013 г. единствено от Европейския социален фонд. Остава много голяма сумата - 1 643 251 860 евро, която до края на годината трябва да бъде усвоена, в противен случай ще бъдат загубени евросредства от структурните фондове. С всеки изминат месец намалява времето за усвояване, но не и тази сума, което още повече увеличава риска от загубване на средства.
Макар съвпадението в излизането на Стратегическия доклад и данните за усвояването да е случайно, двата документа помагат да се осветли картината в изоставането на България в сравнение с другите държави от ЕС и спрямо постигането на собствените цели за изпълнение на политиката на сближаване за периода 2007-2013 г.
В подреждането по държави, съгласно данните на Европейската комисия към първи април 2013 г.:
- общо по трите фонда България заема 25 място. Зад нея са само Италия и Румъния. България има 36,53%, а средният процент за ЕС е 48,89%. Начело са Ирландия, Португалия, Литва и Естония с над 60%.
- при Европейския фонд за регионално развитие България е на 25 място пред Италия и Румъния. Страната ни има 37,74%, а средният процент за ЕС е 49,70%. Начело са Литва, Естония, Словения, Португалия, Ирландия и Гърция с над 60%.
- при Европейския социален фонд България е на предпоследното 26 място с 33,41%, след нея е само Румъния. Средният процент за ЕС е 53,41%. Начело са Латвия с над 80%, Естония и Португалия - над 70 % и още четири държави имат над 60%. Финансовото изпълнение на помощта от Европейския социален фонд в България е критично ниско. За 2010 г. са усвоени само 6,61%, а за 2011 г. - 0%, а до края на 2013 г. те трябва да достигнат 100%.
- при Кохезионния фонд България е на 10 място с 36,45% от 15 държави. Средният процент за ЕС е 41,62%. Начело са Испания и Литва с над 60%. Усвояването на парите от Кохезионния фонд в България се дължи на ОП Транспорт и строежа на пътища. Същевременно най-голямо е изоставането в усвояването на парите за околна среда. От съответната програма са усвоени едва 20%.
Когато правим сравнение с другите държави обикновено можем да сравним процентите на изплатените средства. България продължава да е в дъното.