В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
В паралел с пленарното заседание в Страсбург вчера се проведе заседание на Съвместната парламентарна комисия на Европейския парламент и Македонското събрание, с депутати от двете институции. Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов, в ролята си на член на тази делегация заяви, че основният проблем за започване на преговори за присъединяване към Съюза не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство. Българският евродепутат използва възможността да благодари на докладчика на Европарламента за Македония - британецът Ричард Хоуит, че е включил текст изрично споменаващ правата на македонски граждани с българско самосъзнание.
В паралел с пленарното заседание в Страсбург вчера се проведе заседание на Съвместната парламентарна комисия на Европейския парламент и Македонското събрание, с депутати от двете институции. Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов, в ролята си на член на тази делегация заяви, че основният проблем за започване на преговори за присъединяване към Съюза не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство. Българският евродепутат използва възможността да благодари на докладчика на Европарламента за Македония - британецът Ричард Хоуит, че е включил текст изрично споменаващ правата на македонски граждани с българско самосъзнание.
Евгени Кирилов напомни също така, че в началото на 20-ти век елитната Енциклопедия Британика също пише, че болшинството от населението на територията на днешна Македония е българско. След като няколко десетилетия наред е изграждана нова македонска нация, гражданите на републиката ползват своето право на самоопределяне, но от друга страна не трябва да се преследват тези, които имат българско самосъзнание. Това е в противовес с европейските норми и стандарти.
Той напомни на своите европейски и македонски колеги, че хората в България приемат македонците като свой братя. Българските граждани обаче са обезпокоени от манипулациите на историята - последен такъв пример е проектът "Скопие 2014", който включва в голямата си част и български деятели и творци, които са се самоопределяли като българи. Българските предложения за съвместни чествания на исторически събития и личности също не се възприемат.
Обръщайки се към посланика на Македония към ЕС - Андрей Лепавцов, Кирилов повдигна и темата, обсъдена по-рано този месец в подготвителната среща на това заседание. В началото на май посланикът заяви, че изказването на министър Попоски, че няма нужда от договор за добросъседство, е извадено от контекста. Българският евродепутат обаче обяви, че лично се е запознал с цялото интервю в оригинал по БНР, и твърдението на посланика е абсолютно невярно.
За сегашната власт в Скопие изглежда националистическата кауза измества европейската.
Евгени Кирилов обобщи, че всички тези негативни развития не могат да не ни тревожат и да не предизвикват реакции от българска страна.