1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Ангажираността на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов с каузата за намиране на решение на проблема с имотите на тракийските бежанци, останали на турска територия, е една от важните черти на дейността му като евродепутат още от 2007 г. Той, заедно със своята колежка Маруся Любчева, бяха съвносители на поправка, чрез която въпросът влезе в доклада за напредъка на Турция в ролята й на страна кандидат за членство в ЕС. Но българският евродепутат е съпричастен към проблема на тракийските бежанци не само на политическото и дипломатическото поле. През 2012 г. той пое инициативата да осигури като награда посещение на Европейския парламент в Брюксел за десетте най-добре представили се участници в конкурса на Съюза на Тракийските дружества в България и Тракийския научен институт на тема "100 години от Балканските войни и разорението на тракийските българи". След като в началото на 2013 г. журито разгледа работите на многобройните средношколци от цялата страна, които взеха участие в конкурса, и обяви победителите, дойде време те да "получат" своята награда.
На 5 и 6 юни - два прекрасни топли и слънчеви дни - младежите бяха гости на Евгени Кирилов в Брюксел. При своята среща с тях г-н Кирилов ги поздрави не само за доброто им представяне в конкурса, но и за интереса и любознателността им към историята на България, към родовата памет и желанието им да научат повече за минали събития, които са белязали съдбите на техните предци и наследници. Той изрази своята радост, че може да ги посрещне в Европейския парламент, който е една от важните институции на Европейския съюз и чиято работа и дейност все още не са добре познати в България. Европейският парламент представлява гражданите на Европейския съюз, той е много прозрачно работеща институция, подчерта г-н Кирилов, която защитава интересите на обикновените хора. Той им даде за пример младежката безработица, която е много сериозен проблем в редица държави от Евросъюза, включително и в България. Европарламентът настоява за вземането на спешни мерки от страна на правителствата, за отделянето на средства в бюджета на ЕС, както и за разработването на специална политика, която да подпомага намирането на решение на този проблем. Евгени Кирилов каза, че не трябва да се допуска младите хора, след като завършат своето образование и са подготвени, да остават без работа и изрази надежда, че усилията на национално и европейско ниво ще доведат до положителна промяна. Българският евродепутат пожела успех на младежите, да продължават да обогатяват знанията и уменията си и да постигнат мечтите си. От своя страна, средношколците благодариха за възможността да дойдат до Брюксел, да разгледат и се докоснат не само до европейските институции, но и до една различна култура. От тях и от Съюза на Тракийските дружества в България Евгени Кирилов получи книги по интересната за него тема за тракийските бежанци.
В Европейския парламент младежите за кратко присъстваха на заседание на Групата на социалистите и демократите и бяха поздравени с "добре дошли" от председателя на Групата, австрийският евродепутат Ханес Свобода, който ги приветства и като победители в конкурса на патриотична тема. По-късно те можаха да чуят интересна лекция за функционирането на европейските институции и по-специално на Европейския парламент, за работата на евродепутатите и за актуални въпроси от дневния ред на Европейския съюз.
Като любители на историята средношколците имаха възможност да посетят и два музея в Брюксел. Първият от тях, Парламентариумът, чрез модерни, интерактивни средства, представя историята на европейския континент след Първата световна война и на европейската интеграция. От снимките и информацията за редица знакови събития, посетителите постепенно се пренесоха в съвременността и можаха да прочетат и чуят мнения на граждани и на политици за безспорното положително значение на обединяването на европейските държави, което им осигурява мир и просперитет. Посещението на Музея на военната история бе не по-малко интересно и вълнуващо за гостите от България. Неусетно премина времето в разглеждане на залите с експонати от Средновековието, през световните войни и битки с национално значение за Белгия, до танковете и самолетите, които са били на въоръжение в различни европейски държави.
Със своята архитектура, забележителности и дори фонтани, Брюксел също впечатли младежите, които имаха късмета да разгледат града облят от слънчева светлина. Кулинарните специалитети на Белгия - гофретите, бонбоните и пържените картофи също не останаха незабелязани и добавиха "вкус" към видяното и чутото. Преживяването, което самите гости нарекоха "незабравимо", ще остане запечатано и в много снимки. Но то вече се превърна и в начало на нови приятелства между връстници, които се срещнаха, запознаха и прекараха заедно два дни в Брюксел, благодарение на спечелената от тях награда и на Евгени Кирилов, който любезно я осигури.