1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Водещ: Депутатите ще разискват размириците в Турция. Насилствените методи на полицията срещу антиправителствените протести в Турция, ограниченията върху основните човешки права и свободи, включително свободата на словото и медиите, ще бъдат в центъра на разискването на депутатите с върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика Катрин Ащън. Сега казвам Добро утро на евродепутата от БСП Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов: Добро утро!
Водещ: Кажете, г-н Кирилов, какво очаквате да бъде в центъра на дискусиите днес? Какво, какви са вашите впечатления, които имате от настроенията към проблема?
Евгени Кирилов: Разбира се, това е важна дискусия за една страна, която може да е съвсем в началото на преговорния процес, но така или иначе може да бъде потенциален член на Европейския съюз. По-важното, разбира се, че това е една голяма, огромна страна с огромно население, играеща важна роля, включително не само на запад, а и сред страните, с които граничи, включително и целия Близък Изток. Същественото, което чувам от колегите, е тревогата. Тревогата и, така, прекаленото насилие, което смятат много колеги, че може да доведе до по-нататъшна дестабилизация на страната.
Водещ: Това е тревогата за демократичните процеси.
Евгени Кирилов: естествено. За всички е ясно, че става дума за един сериозен сблъсък, а не за някакви спорадични прояви на протести на отделни демонстрации, както става в доста страни. Тук става дума за един сериозен сблъсък между светското, така, и религиозното, между модерното, проевропейското и така, изолационисткото, което... традиционното, консервативното. Но във всички случаи се показват и ясни елементи на една съпротива срещу авторитарна власт.
Водещ: Смятате ли, г-н Кирилов, че забавянето на преговорите на Европейския съюз с Турция за нейното членство са част от проблематиката, довела до процесите сега в Турция през последните вече две седмици, 12 дни може би? Откривате ли такава връзка?
Евгени Кирилов: И да и не. Отчасти да, трябва да сме наясно, че в големите градове на Турция има, така, младо, проевропейско мнозинство, има истински европейци. Аз съм виждал и съм говорил с подобни хора, когато съм посещавал, да кажем, Истанбул. Но в основата си става дума за едни ограничения на човешките свободи и права, които вероятно са довели до натрупване и всъщност, този конкретен инцидент там със защитниците на градината, на площада „Таксим” е само поводът, за да се възпламени това недоволство, което е натрупано от последните десет години на управление на сегашната партия в Турция и конкретно на лидера Ердоган.
Водещ: В този смисъл, как се гледа на тази категоричност, ултиматум, който се поставя от страна на властите в Турция към протестиращите да освободят площада, да се махнат от барикадите?
Евгени Кирилов: Не само изявленията, отношението към този протест, а и прекомерната употреба на сила води до доста критични мнения в Европейския парламент. И това пак е продиктувано от тревогата, че това може да доведе до много силно разделение на обществото в Турция, от там и до една допълнителна политическа дестабилизация. Това вълнува много колеги. Вълнува, разбира се, и цялата общественост. Тези събития, тези събития, така, малко неочаквано дойдоха, но е ясно, мощта им е ясна и пренебрежението, с което се отнася премиерът към тях също води до много загриженост и критика.
Водещ: Ще излезе ли Европарламентът със специално решение по ставащото в съседна Турция или по-скоро ще се свърши с тези дискусии, които днес ще има в Европейския парламент?
Евгени Кирилов: Най-вероятно тези дискусии имат за цел... все пак нещата имат своята динамика в Турция. Най-вероятно тези дискусии имат за цел да покажат тревогата и естествено и властите в Анкара да разберат за тази тревога, за критичните оценки от поведението. Така или иначе за Турция документи се приемат не малко годишно. Оценките и старанието на голяма част от членовете на Европарламента са, че диалогът трябва да върви. Това не трябва да води до, така, прекъсване на преговорния процес или пък на самия диалог с турските власти, с турската общественост. Но естествено, че ще прозвучат и някои критики, които са звучали и преди това. Става дума за свободата на словото, за това, че крещящият пример – докато са били обработвани с газ тези младежи, участници в протеста, вашите колегии от турските телевизии са показвали уроци по готвене и филмчета за разни животни...
Водещ: Да, видяхме репортажите от там.
Евгени Кирилов: ... което също буди тревога. Това значи, че има сериозна, така, репресия спрямо журналистите.
Водещ: Последно да Ви попитам във връзка с едно друго настояване, което има Европейският парламент пред властите в Съединените Щати – незабавно да изяснят каква информация са събирали за европейски граждани и на какво основание, по повод разкритията, които направи Едуард Сноудън, който разкри тайни програми на Агенцията за национална сигурност на СаЩ за проследяване на комуникации.
Евгени Кирилов: Това също, така, самата новина за технологичния напредък, с който се обработват огромни масиви от данни, и конкретните примери, които бяха изнесени, също възбуди много духовете тук в Страсбург. Между другото, дискусии на тази тема е имало и по-рано, във връзка именно със сътрудничество в областта на обменянето на данни, където все пак трябваше Европейският парламент да даде заден ход, за да удари спирачките, за предаване на данни на европейски граждани на американските власти. Но това, което излиза сега, е доста по-сериозно. Мащабът е много по-голям. Тук става дума вече за едно подслушване в световен мащаб. И естествено правата на европейските граждани трябва да бъдат защитени. Така че във всички случаи ще се искат пълни гаранции за това, че данните, свързани именно с европейските граждани, ще трябва да бъдат тотално защитени и гаранциите трябва да бъдат дадени от американските власти.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар! Чухме евродепутатът Евгени Кирилов.