За първите четири месеца на 2012 г. усвояването на европейските средства в България е забавило ход
25.05.2012
От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Електронното правителство и обществените сайтове ще трябва да бъдат достъпни за всички граждани
11.05.2012
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Евгени Кирилов: Македония заслужава европейско бъдеще, но трябва да положи усилия за истински добросъседски отношения
07.03.2012
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Интервю на Евгени Кирилов за програма Хоризонт на БНР относно протестите в Турция
12.06.2013
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Водещ: Депутатите ще разискват размириците в Турция. Насилствените методи на полицията срещу антиправителствените протести в Турция, ограниченията върху основните човешки права и свободи, включително свободата на словото и медиите, ще бъдат в центъра на разискването на депутатите с върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика Катрин Ащън. Сега казвам Добро утро на евродепутата от БСП Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов: Добро утро!
Водещ: Кажете, г-н Кирилов, какво очаквате да бъде в центъра на дискусиите днес? Какво, какви са вашите впечатления, които имате от настроенията към проблема?
Евгени Кирилов: Разбира се, това е важна дискусия за една страна, която може да е съвсем в началото на преговорния процес, но така или иначе може да бъде потенциален член на Европейския съюз. По-важното, разбира се, че това е една голяма, огромна страна с огромно население, играеща важна роля, включително не само на запад, а и сред страните, с които граничи, включително и целия Близък Изток. Същественото, което чувам от колегите, е тревогата. Тревогата и, така, прекаленото насилие, което смятат много колеги, че може да доведе до по-нататъшна дестабилизация на страната.
Водещ: Това е тревогата за демократичните процеси.
Евгени Кирилов: естествено. За всички е ясно, че става дума за един сериозен сблъсък, а не за някакви спорадични прояви на протести на отделни демонстрации, както става в доста страни. Тук става дума за един сериозен сблъсък между светското, така, и религиозното, между модерното, проевропейското и така, изолационисткото, което... традиционното, консервативното. Но във всички случаи се показват и ясни елементи на една съпротива срещу авторитарна власт.
Водещ: Смятате ли, г-н Кирилов, че забавянето на преговорите на Европейския съюз с Турция за нейното членство са част от проблематиката, довела до процесите сега в Турция през последните вече две седмици, 12 дни може би? Откривате ли такава връзка?
Евгени Кирилов: И да и не. Отчасти да, трябва да сме наясно, че в големите градове на Турция има, така, младо, проевропейско мнозинство, има истински европейци. Аз съм виждал и съм говорил с подобни хора, когато съм посещавал, да кажем, Истанбул. Но в основата си става дума за едни ограничения на човешките свободи и права, които вероятно са довели до натрупване и всъщност, този конкретен инцидент там със защитниците на градината, на площада „Таксим” е само поводът, за да се възпламени това недоволство, което е натрупано от последните десет години на управление на сегашната партия в Турция и конкретно на лидера Ердоган.
Водещ: В този смисъл, как се гледа на тази категоричност, ултиматум, който се поставя от страна на властите в Турция към протестиращите да освободят площада, да се махнат от барикадите?
Евгени Кирилов: Не само изявленията, отношението към този протест, а и прекомерната употреба на сила води до доста критични мнения в Европейския парламент. И това пак е продиктувано от тревогата, че това може да доведе до много силно разделение на обществото в Турция, от там и до една допълнителна политическа дестабилизация. Това вълнува много колеги. Вълнува, разбира се, и цялата общественост. Тези събития, тези събития, така, малко неочаквано дойдоха, но е ясно, мощта им е ясна и пренебрежението, с което се отнася премиерът към тях също води до много загриженост и критика.
Водещ: Ще излезе ли Европарламентът със специално решение по ставащото в съседна Турция или по-скоро ще се свърши с тези дискусии, които днес ще има в Европейския парламент?
Евгени Кирилов: Най-вероятно тези дискусии имат за цел... все пак нещата имат своята динамика в Турция. Най-вероятно тези дискусии имат за цел да покажат тревогата и естествено и властите в Анкара да разберат за тази тревога, за критичните оценки от поведението. Така или иначе за Турция документи се приемат не малко годишно. Оценките и старанието на голяма част от членовете на Европарламента са, че диалогът трябва да върви. Това не трябва да води до, така, прекъсване на преговорния процес или пък на самия диалог с турските власти, с турската общественост. Но естествено, че ще прозвучат и някои критики, които са звучали и преди това. Става дума за свободата на словото, за това, че крещящият пример – докато са били обработвани с газ тези младежи, участници в протеста, вашите колегии от турските телевизии са показвали уроци по готвене и филмчета за разни животни...
Водещ: Да, видяхме репортажите от там.
Евгени Кирилов: ... което също буди тревога. Това значи, че има сериозна, така, репресия спрямо журналистите.
Водещ: Последно да Ви попитам във връзка с едно друго настояване, което има Европейският парламент пред властите в Съединените Щати – незабавно да изяснят каква информация са събирали за европейски граждани и на какво основание, по повод разкритията, които направи Едуард Сноудън, който разкри тайни програми на Агенцията за национална сигурност на СаЩ за проследяване на комуникации.
Евгени Кирилов: Това също, така, самата новина за технологичния напредък, с който се обработват огромни масиви от данни, и конкретните примери, които бяха изнесени, също възбуди много духовете тук в Страсбург. Между другото, дискусии на тази тема е имало и по-рано, във връзка именно със сътрудничество в областта на обменянето на данни, където все пак трябваше Европейският парламент да даде заден ход, за да удари спирачките, за предаване на данни на европейски граждани на американските власти. Но това, което излиза сега, е доста по-сериозно. Мащабът е много по-голям. Тук става дума вече за едно подслушване в световен мащаб. И естествено правата на европейските граждани трябва да бъдат защитени. Така че във всички случаи ще се искат пълни гаранции за това, че данните, свързани именно с европейските граждани, ще трябва да бъдат тотално защитени и гаранциите трябва да бъдат дадени от американските власти.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар! Чухме евродепутатът Евгени Кирилов.