Евгени Кирилов: В България рядко се обсъжда темата за общата външна политика
13.05.2011
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Изостава усвояването на европейските средства в България
04.05.2011
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Тревожни тенденции в усвояването на структурните фондове: в средата на периода средното ниво за ЕС е 22-23% и се забелязват големи разлики между първенците по усвояване и последните
22.03.2011
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
Интервю на Евгени Кирилов за програма Хоризонт на БНР относно протестите в Турция
12.06.2013
На 12 юни Евгени Кирилов се включи на живо в предването по БНР Хоризонт - Преди всички. Темата на дискусията беше протестите в Турция, продължаващи вече близо две седмици.
Водещ: Депутатите ще разискват размириците в Турция. Насилствените методи на полицията срещу антиправителствените протести в Турция, ограниченията върху основните човешки права и свободи, включително свободата на словото и медиите, ще бъдат в центъра на разискването на депутатите с върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика Катрин Ащън. Сега казвам Добро утро на евродепутата от БСП Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов: Добро утро!
Водещ: Кажете, г-н Кирилов, какво очаквате да бъде в центъра на дискусиите днес? Какво, какви са вашите впечатления, които имате от настроенията към проблема?
Евгени Кирилов: Разбира се, това е важна дискусия за една страна, която може да е съвсем в началото на преговорния процес, но така или иначе може да бъде потенциален член на Европейския съюз. По-важното, разбира се, че това е една голяма, огромна страна с огромно население, играеща важна роля, включително не само на запад, а и сред страните, с които граничи, включително и целия Близък Изток. Същественото, което чувам от колегите, е тревогата. Тревогата и, така, прекаленото насилие, което смятат много колеги, че може да доведе до по-нататъшна дестабилизация на страната.
Водещ: Това е тревогата за демократичните процеси.
Евгени Кирилов: естествено. За всички е ясно, че става дума за един сериозен сблъсък, а не за някакви спорадични прояви на протести на отделни демонстрации, както става в доста страни. Тук става дума за един сериозен сблъсък между светското, така, и религиозното, между модерното, проевропейското и така, изолационисткото, което... традиционното, консервативното. Но във всички случаи се показват и ясни елементи на една съпротива срещу авторитарна власт.
Водещ: Смятате ли, г-н Кирилов, че забавянето на преговорите на Европейския съюз с Турция за нейното членство са част от проблематиката, довела до процесите сега в Турция през последните вече две седмици, 12 дни може би? Откривате ли такава връзка?
Евгени Кирилов: И да и не. Отчасти да, трябва да сме наясно, че в големите градове на Турция има, така, младо, проевропейско мнозинство, има истински европейци. Аз съм виждал и съм говорил с подобни хора, когато съм посещавал, да кажем, Истанбул. Но в основата си става дума за едни ограничения на човешките свободи и права, които вероятно са довели до натрупване и всъщност, този конкретен инцидент там със защитниците на градината, на площада „Таксим” е само поводът, за да се възпламени това недоволство, което е натрупано от последните десет години на управление на сегашната партия в Турция и конкретно на лидера Ердоган.
Водещ: В този смисъл, как се гледа на тази категоричност, ултиматум, който се поставя от страна на властите в Турция към протестиращите да освободят площада, да се махнат от барикадите?
Евгени Кирилов: Не само изявленията, отношението към този протест, а и прекомерната употреба на сила води до доста критични мнения в Европейския парламент. И това пак е продиктувано от тревогата, че това може да доведе до много силно разделение на обществото в Турция, от там и до една допълнителна политическа дестабилизация. Това вълнува много колеги. Вълнува, разбира се, и цялата общественост. Тези събития, тези събития, така, малко неочаквано дойдоха, но е ясно, мощта им е ясна и пренебрежението, с което се отнася премиерът към тях също води до много загриженост и критика.
Водещ: Ще излезе ли Европарламентът със специално решение по ставащото в съседна Турция или по-скоро ще се свърши с тези дискусии, които днес ще има в Европейския парламент?
Евгени Кирилов: Най-вероятно тези дискусии имат за цел... все пак нещата имат своята динамика в Турция. Най-вероятно тези дискусии имат за цел да покажат тревогата и естествено и властите в Анкара да разберат за тази тревога, за критичните оценки от поведението. Така или иначе за Турция документи се приемат не малко годишно. Оценките и старанието на голяма част от членовете на Европарламента са, че диалогът трябва да върви. Това не трябва да води до, така, прекъсване на преговорния процес или пък на самия диалог с турските власти, с турската общественост. Но естествено, че ще прозвучат и някои критики, които са звучали и преди това. Става дума за свободата на словото, за това, че крещящият пример – докато са били обработвани с газ тези младежи, участници в протеста, вашите колегии от турските телевизии са показвали уроци по готвене и филмчета за разни животни...
Водещ: Да, видяхме репортажите от там.
Евгени Кирилов: ... което също буди тревога. Това значи, че има сериозна, така, репресия спрямо журналистите.
Водещ: Последно да Ви попитам във връзка с едно друго настояване, което има Европейският парламент пред властите в Съединените Щати – незабавно да изяснят каква информация са събирали за европейски граждани и на какво основание, по повод разкритията, които направи Едуард Сноудън, който разкри тайни програми на Агенцията за национална сигурност на СаЩ за проследяване на комуникации.
Евгени Кирилов: Това също, така, самата новина за технологичния напредък, с който се обработват огромни масиви от данни, и конкретните примери, които бяха изнесени, също възбуди много духовете тук в Страсбург. Между другото, дискусии на тази тема е имало и по-рано, във връзка именно със сътрудничество в областта на обменянето на данни, където все пак трябваше Европейският парламент да даде заден ход, за да удари спирачките, за предаване на данни на европейски граждани на американските власти. Но това, което излиза сега, е доста по-сериозно. Мащабът е много по-голям. Тук става дума вече за едно подслушване в световен мащаб. И естествено правата на европейските граждани трябва да бъдат защитени. Така че във всички случаи ще се искат пълни гаранции за това, че данните, свързани именно с европейските граждани, ще трябва да бъдат тотално защитени и гаранциите трябва да бъдат дадени от американските власти.
Водещ: Много Ви благодаря за този коментар! Чухме евродепутатът Евгени Кирилов.