"Интересът към Балканските войни доведе група младежи в Брюксел като награда, осигурена от Евгени Кирилов", в. "Дума", 8 юни 2013 г., стр. 16
10.06.2013
Ангажираността на българския евродепутат социалист Евгени Кирилов с каузата за намиране на решение на проблема с имотите на тракийските бежанци, останали на турска територия, е една от важните черти на дейността му като евродепутат още от 2007 г. Той, заедно със своята колежка Маруся Любчева, бяха съвносители на поправка, чрез която въпросът влезе в доклада за напредъка на Турция в ролята й на страна кандидат за членство в ЕС. Но българският евродепутат е съпричастен към проблема на тракийските бежанци не само на политическото и дипломатическото поле. През 2012 г. той пое инициативата да осигури като награда посещение на Европейския парламент в Брюксел за десетте най-добре представили се участници в конкурса на Съюза на Тракийските дружества в България и Тракийския научен институт на тема "100 години от Балканските войни и разорението на тракийските българи". След като в началото на 2013 г. журито разгледа работите на многобройните средношколци от цялата страна, които взеха участие в конкурса, и обяви победителите, дойде време те да "получат" своята награда.
На 5 и 6 юни - два прекрасни топли и слънчеви дни - младежите бяха гости на Евгени Кирилов в Брюксел. При своята среща с тях г-н Кирилов ги поздрави не само за доброто им представяне в конкурса, но и за интереса и любознателността им към историята на България, към родовата памет и желанието им да научат повече за минали събития, които са белязали съдбите на техните предци и наследници. Той изрази своята радост, че може да ги посрещне в Европейския парламент, който е една от важните институции на Европейския съюз и чиято работа и дейност все още не са добре познати в България. Европейският парламент представлява гражданите на Европейския съюз, той е много прозрачно работеща институция, подчерта г-н Кирилов, която защитава интересите на обикновените хора. Той им даде за пример младежката безработица, която е много сериозен проблем в редица държави от Евросъюза, включително и в България. Европарламентът настоява за вземането на спешни мерки от страна на правителствата, за отделянето на средства в бюджета на ЕС, както и за разработването на специална политика, която да подпомага намирането на решение на този проблем. Евгени Кирилов каза, че не трябва да се допуска младите хора, след като завършат своето образование и са подготвени, да остават без работа и изрази надежда, че усилията на национално и европейско ниво ще доведат до положителна промяна. Българският евродепутат пожела успех на младежите, да продължават да обогатяват знанията и уменията си и да постигнат мечтите си. От своя страна, средношколците благодариха за възможността да дойдат до Брюксел, да разгледат и се докоснат не само до европейските институции, но и до една различна култура. От тях и от Съюза на Тракийските дружества в България Евгени Кирилов получи книги по интересната за него тема за тракийските бежанци.
Българският евродепутат Евгени Кирилов е избран за съпредседател на Парламентараната Асамблея ЕВРОНЕСТ
30.05.2013
Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов бе избран за съпредседател на Парламентарната Асамблея ЕВРОНЕСТ към Европарламента в Брюксел.
Евгени Кирилов: Основният проблем на Македония не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство
23.05.2013
В паралел с пленарното заседание в Страсбург вчера се проведе заседание на Съвместната парламентарна комисия на Европейския парламент и Македонското събрание, с депутати от двете институции. Българският депутат от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента - Евгени Кирилов, в ролята си на член на тази делегация заяви, че основният проблем за започване на преговори за присъединяване към Съюза не е въпросът с името, а крайната националистическа реторика и политика на сегашното правителство. Българският евродепутат използва възможността да благодари на докладчика на Европарламента за Македония - британецът Ричард Хоуит, че е включил текст изрично споменаващ правата на македонски граждани с българско самосъзнание.
Как да се справим с унаследените от предишното управление проблеми в усвояването на евросредствата?
27.06.2013
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
В опит да направи приложимо изменението на Общия регламент 1083/2006 г. само за Румъния и Словакия, но без да се посочват поименно двете държави, Европейската комисия се позовава на параграфи 45 и 46 от Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Многогодишната финансова рамка, които се отнасят до тавана на помощта от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г. Тези параграфи предвиждат за следващия програмен период да има две правила за определяне на тавана на помощта: 1) помощта не може да надвишава 2.35 % от БВП за най-бедните региони; 2) помощта не може да надвишава 110% от средствата в реално изражение, които са били отпуснати за дадената държава през периода 2007-2013 г. Според изчисленията на ЕК Румъния и Словакия ще бъдат засегнати от този двоен таван и за тях ще има намаляване на средствата за следващия програмен период и затова сега им се разрешава да имат една година повече за усвояването на парите за 2011 г. и 2012 г.
Ясно е, че ЕК си е свършила задачата да угоди на Европейския съвет, който иска да се помогне само на Румъния и Словакия да не загубят средства заради автоматичното освобождаване от отговорност. Обаче доста други държави също са заплашени от загубване на средства. Ако Румъния наистина е последна по усвояване, то Словакия стои много по-добре или поне също толкова зле като България, Чехия, Кипър, Италия, Дания, Малта, Словения и др. особено що се отнася до 2011 г. и 2012 г. (за тези години се дава възможност за една допълнителна година за усвояване на средствата). Следователно ако държавите от ЕС са солидарни и гледат на общия принцип, а не на защита на националните интереси, то тогава трябва да се намери начин да се помогне на всички държави, които изостават в усвояването, а не само на две от тях.
Ако целта е да се помогне изобщо за усвояването в настоящия програмен период, то не би следвало да има обвързване с това коя държава колко ще получи през следващия програмен период. В случай, че целта е да се компенсират държавите с намалено финансиране за 2014-2020 г., то изменението трябва да важи за всички, а не само за две държави.
ЕК не е представила анализ, който да покаже, че тази промяна е адекватна само за Румъния и Словакия, но не и за останалите държави членки. Напротив, може да се предположи, че тя би имала положително въздействие и за другите държави.
Остава отворен един принципен въпрос: дали Европейският парламент ще се съобрази с решението, наложено от Европейския съвет и въплътено в предложението на Европейската комисия или ще се намеси за по-справедливо решение, което да не засяга само две (произволно) избрани държави членки, а всички държави членки. Евродепутатите не са единни в своите позиции. Евродепутатите от Румъния и Словакия, разбира се, подкрепят предложението без да бъде изменяно и искат бързото му приемане. Евродепутати от Чехия (включително и докладчика), Полша, Латвия искат да се намери начин да бъде спазен общият принцип, а не да бъдат облагодетелствани само две държави. Такава следва да бъде и нашата позиция.
Отражение за България:
България е застрашена да загуби голяма сума европейски средства още в края на 2013 г., а ниският процент на усвоени средства за следващите години също носи риск от загубване на средства. България не е спомената наред с Румъния и Словакия поради недалновидност на правителството на ГЕРБ при воденето на преговорите за Многогодишната финансова рамка през февруари 2013 г. Удължаването на периода за усвояване на средствата за 2011 г. и 2012 г. с още една година ще има положителен ефект и върху нашата страна. В интерес на България е да потърси подкрепа сред другите държави членки в Европейския съвет, които имат ниско усвояване, за промяна на текста на предложеното изменение на Общия регламент 1083/2006, така че то да важи не само за Румъния и Словакия, а за всички. За България ще бъде от полза да бъде подкрепено изменение в тази посока и от Европейския парламент.
Друга полезна стъпка за България би била да се потърси съдействието на ЕК за намаляване на риска от загубване на средства. Директор Ерик Унтервюрзахер от ГД Регионална и урбанистична политика посочи пред евродепутатите, че, преди да се стигне до предложение за изменение на Общия регламент 1083/2006, Европейската комисия е разгледала и приложила и други опции за преодоляване на проблема с риска от загубване на средства заради автоматично освобождаване в Румъния и Словакия. Тези опции са:
1) Увеличаване на съфинансирането от ЕС до лимита позволен за съответните оперативни програми там, където той е по-нисък (например, позволено е съфинансирането от ЕС да е 75%, а в програмата е записано, че проектите по дадена приоритетна ос ще получават 65% финансиране от ЕС).
2) Препрограмиране - да се позволи прехвърляне на средства между програми, но също и в програмите между различни приоритетни оси.
3) Ускоряване на изпращането на големи проекти от държавите членки до ЕК.
4) Засилване на административния капацитет.
България има интерес да работи съвместно с Европейската комисия тези опции също да бъдат приложени и за нея.