За първите четири месеца на 2012 г. усвояването на европейските средства в България е забавило ход
25.05.2012
От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Електронното правителство и обществените сайтове ще трябва да бъдат достъпни за всички граждани
11.05.2012
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Евгени Кирилов: Македония заслужава европейско бъдеще, но трябва да положи усилия за истински добросъседски отношения
07.03.2012
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
Как да се справим с унаследените от предишното управление проблеми в усвояването на евросредствата?
27.06.2013
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
В опит да направи приложимо изменението на Общия регламент 1083/2006 г. само за Румъния и Словакия, но без да се посочват поименно двете държави, Европейската комисия се позовава на параграфи 45 и 46 от Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Многогодишната финансова рамка, които се отнасят до тавана на помощта от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г. Тези параграфи предвиждат за следващия програмен период да има две правила за определяне на тавана на помощта: 1) помощта не може да надвишава 2.35 % от БВП за най-бедните региони; 2) помощта не може да надвишава 110% от средствата в реално изражение, които са били отпуснати за дадената държава през периода 2007-2013 г. Според изчисленията на ЕК Румъния и Словакия ще бъдат засегнати от този двоен таван и за тях ще има намаляване на средствата за следващия програмен период и затова сега им се разрешава да имат една година повече за усвояването на парите за 2011 г. и 2012 г.
Ясно е, че ЕК си е свършила задачата да угоди на Европейския съвет, който иска да се помогне само на Румъния и Словакия да не загубят средства заради автоматичното освобождаване от отговорност. Обаче доста други държави също са заплашени от загубване на средства. Ако Румъния наистина е последна по усвояване, то Словакия стои много по-добре или поне също толкова зле като България, Чехия, Кипър, Италия, Дания, Малта, Словения и др. особено що се отнася до 2011 г. и 2012 г. (за тези години се дава възможност за една допълнителна година за усвояване на средствата). Следователно ако държавите от ЕС са солидарни и гледат на общия принцип, а не на защита на националните интереси, то тогава трябва да се намери начин да се помогне на всички държави, които изостават в усвояването, а не само на две от тях.
Ако целта е да се помогне изобщо за усвояването в настоящия програмен период, то не би следвало да има обвързване с това коя държава колко ще получи през следващия програмен период. В случай, че целта е да се компенсират държавите с намалено финансиране за 2014-2020 г., то изменението трябва да важи за всички, а не само за две държави.
ЕК не е представила анализ, който да покаже, че тази промяна е адекватна само за Румъния и Словакия, но не и за останалите държави членки. Напротив, може да се предположи, че тя би имала положително въздействие и за другите държави.
Остава отворен един принципен въпрос: дали Европейският парламент ще се съобрази с решението, наложено от Европейския съвет и въплътено в предложението на Европейската комисия или ще се намеси за по-справедливо решение, което да не засяга само две (произволно) избрани държави членки, а всички държави членки. Евродепутатите не са единни в своите позиции. Евродепутатите от Румъния и Словакия, разбира се, подкрепят предложението без да бъде изменяно и искат бързото му приемане. Евродепутати от Чехия (включително и докладчика), Полша, Латвия искат да се намери начин да бъде спазен общият принцип, а не да бъдат облагодетелствани само две държави. Такава следва да бъде и нашата позиция.
Отражение за България:
България е застрашена да загуби голяма сума европейски средства още в края на 2013 г., а ниският процент на усвоени средства за следващите години също носи риск от загубване на средства. България не е спомената наред с Румъния и Словакия поради недалновидност на правителството на ГЕРБ при воденето на преговорите за Многогодишната финансова рамка през февруари 2013 г. Удължаването на периода за усвояване на средствата за 2011 г. и 2012 г. с още една година ще има положителен ефект и върху нашата страна. В интерес на България е да потърси подкрепа сред другите държави членки в Европейския съвет, които имат ниско усвояване, за промяна на текста на предложеното изменение на Общия регламент 1083/2006, така че то да важи не само за Румъния и Словакия, а за всички. За България ще бъде от полза да бъде подкрепено изменение в тази посока и от Европейския парламент.
Друга полезна стъпка за България би била да се потърси съдействието на ЕК за намаляване на риска от загубване на средства. Директор Ерик Унтервюрзахер от ГД Регионална и урбанистична политика посочи пред евродепутатите, че, преди да се стигне до предложение за изменение на Общия регламент 1083/2006, Европейската комисия е разгледала и приложила и други опции за преодоляване на проблема с риска от загубване на средства заради автоматично освобождаване в Румъния и Словакия. Тези опции са:
1) Увеличаване на съфинансирането от ЕС до лимита позволен за съответните оперативни програми там, където той е по-нисък (например, позволено е съфинансирането от ЕС да е 75%, а в програмата е записано, че проектите по дадена приоритетна ос ще получават 65% финансиране от ЕС).
2) Препрограмиране - да се позволи прехвърляне на средства между програми, но също и в програмите между различни приоритетни оси.
3) Ускоряване на изпращането на големи проекти от държавите членки до ЕК.
4) Засилване на административния капацитет.
България има интерес да работи съвместно с Европейската комисия тези опции също да бъдат приложени и за нея.