Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Информация от заседанието на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент от 19 юни 2013 г.
На своето заседание миналата седмица Комисията по регионално развитие обсъди предложението на Европейската комисия от 21 май 2013 г. за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения с финансовата стабилност и относно правилата за освобождаване от задължение за някои държави членки.
Интерес представлява тази част от предложението за изменение на Общия регламент 1083/2006, която е в отговор на Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. даващи мандат на Съвета за Многогодишната финансова рамка 2014-2020. В този документ втора част на параграф 87 приканва Европейската комисия да предложи решение за намаляване на риска от автоматично освобождаване от отговорност за средствата за 2007-2013 г. за Румъния и Словакия, които са застрашени да загубят пари поради бавно усвояване. Европейският съвет допуска решението да включва и изменение на Общия регламент 1083/2006. В отговор на това Европейската комисия предлага за държавите членки с разпределени средства по политиката на сближаване за програмния период 2014-2020 г., ограничени до 110% от тяхното равнище в реално изражение за периода 2007-2013 г., да имат по една година повече за отчитане на средствата, които са поели като ангажимент да изразходват за 2011 г. и 2012 г. Това на практика означава, че за засегнатите държави ще важи N+3 за 2007-2012 г., вместо N+3 за 2007-2010 и N+2 за 2011-2013 г. Очаква се, че това ще намали риска от загубване на средства. Мярката няма да доведе до допълнителни бюджетни разходи, а само ще удължи периода за усвояване на наличните, но в рамките на периода допустим по регламент 1083/2006 - до края на 2015 г. и затова правилото N+3 няма да важи за 2013 г.
В опит да направи приложимо изменението на Общия регламент 1083/2006 г. само за Румъния и Словакия, но без да се посочват поименно двете държави, Европейската комисия се позовава на параграфи 45 и 46 от Заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Многогодишната финансова рамка, които се отнасят до тавана на помощта от фондовете на ЕС за периода 2014-2020 г. Тези параграфи предвиждат за следващия програмен период да има две правила за определяне на тавана на помощта: 1) помощта не може да надвишава 2.35 % от БВП за най-бедните региони; 2) помощта не може да надвишава 110% от средствата в реално изражение, които са били отпуснати за дадената държава през периода 2007-2013 г. Според изчисленията на ЕК Румъния и Словакия ще бъдат засегнати от този двоен таван и за тях ще има намаляване на средствата за следващия програмен период и затова сега им се разрешава да имат една година повече за усвояването на парите за 2011 г. и 2012 г.
Ясно е, че ЕК си е свършила задачата да угоди на Европейския съвет, който иска да се помогне само на Румъния и Словакия да не загубят средства заради автоматичното освобождаване от отговорност. Обаче доста други държави също са заплашени от загубване на средства. Ако Румъния наистина е последна по усвояване, то Словакия стои много по-добре или поне също толкова зле като България, Чехия, Кипър, Италия, Дания, Малта, Словения и др. особено що се отнася до 2011 г. и 2012 г. (за тези години се дава възможност за една допълнителна година за усвояване на средствата). Следователно ако държавите от ЕС са солидарни и гледат на общия принцип, а не на защита на националните интереси, то тогава трябва да се намери начин да се помогне на всички държави, които изостават в усвояването, а не само на две от тях.
Ако целта е да се помогне изобщо за усвояването в настоящия програмен период, то не би следвало да има обвързване с това коя държава колко ще получи през следващия програмен период. В случай, че целта е да се компенсират държавите с намалено финансиране за 2014-2020 г., то изменението трябва да важи за всички, а не само за две държави.
ЕК не е представила анализ, който да покаже, че тази промяна е адекватна само за Румъния и Словакия, но не и за останалите държави членки. Напротив, може да се предположи, че тя би имала положително въздействие и за другите държави.
Остава отворен един принципен въпрос: дали Европейският парламент ще се съобрази с решението, наложено от Европейския съвет и въплътено в предложението на Европейската комисия или ще се намеси за по-справедливо решение, което да не засяга само две (произволно) избрани държави членки, а всички държави членки. Евродепутатите не са единни в своите позиции. Евродепутатите от Румъния и Словакия, разбира се, подкрепят предложението без да бъде изменяно и искат бързото му приемане. Евродепутати от Чехия (включително и докладчика), Полша, Латвия искат да се намери начин да бъде спазен общият принцип, а не да бъдат облагодетелствани само две държави. Такава следва да бъде и нашата позиция.
Отражение за България:
България е застрашена да загуби голяма сума европейски средства още в края на 2013 г., а ниският процент на усвоени средства за следващите години също носи риск от загубване на средства. България не е спомената наред с Румъния и Словакия поради недалновидност на правителството на ГЕРБ при воденето на преговорите за Многогодишната финансова рамка през февруари 2013 г. Удължаването на периода за усвояване на средствата за 2011 г. и 2012 г. с още една година ще има положителен ефект и върху нашата страна. В интерес на България е да потърси подкрепа сред другите държави членки в Европейския съвет, които имат ниско усвояване, за промяна на текста на предложеното изменение на Общия регламент 1083/2006, така че то да важи не само за Румъния и Словакия, а за всички. За България ще бъде от полза да бъде подкрепено изменение в тази посока и от Европейския парламент.
Друга полезна стъпка за България би била да се потърси съдействието на ЕК за намаляване на риска от загубване на средства. Директор Ерик Унтервюрзахер от ГД Регионална и урбанистична политика посочи пред евродепутатите, че, преди да се стигне до предложение за изменение на Общия регламент 1083/2006, Европейската комисия е разгледала и приложила и други опции за преодоляване на проблема с риска от загубване на средства заради автоматично освобождаване в Румъния и Словакия. Тези опции са:
1) Увеличаване на съфинансирането от ЕС до лимита позволен за съответните оперативни програми там, където той е по-нисък (например, позволено е съфинансирането от ЕС да е 75%, а в програмата е записано, че проектите по дадена приоритетна ос ще получават 65% финансиране от ЕС).
2) Препрограмиране - да се позволи прехвърляне на средства между програми, но също и в програмите между различни приоритетни оси.
3) Ускоряване на изпращането на големи проекти от държавите членки до ЕК.
4) Засилване на административния капацитет.
България има интерес да работи съвместно с Европейската комисия тези опции също да бъдат приложени и за нея.