Евгени Кирилов: Усвояване на средствата от структурните фондове в България към началото на 2013 г. продължава да бъде критично
06.03.2013
1. Ситуацията общо при трите структурни фонда
В края на 2012 г. на България са изплатени 36,19% от трите фонда на политиката на сближаване - Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейският социален фонд (ЕСФ) и Кохезионният фонд (КФ). Нарастването е от близо 13% в сравнение с началото на 2012 г., когато изплатените средства на страната от Европейската комисия (ЕК) възлизат на 23,54%. Макар да има увеличение на усвоените средства през 2012 г. (13%) спрямо 2011 г. (8%) то е по-малко от 2 пъти и далеч не е достатъчно за да се навакса изоставането на България в усвояването на помощта от Европейския съюз. България все още не може да достигне средното ниво на усвояване на фондовете, което за всички държави е 47,17%. С ниво на изплатени средства в размер на 36,19% страната ни остава далеч от държавите първенци, които вече са получили между 50% и 66% от сумите, които им се полагат за периода 2007-2013 г. При тази ситуация е трудно да се повярва на оптимизма на министъра в оставка Томислав Дончев, че до края на годината плащанията за България от ЕК ще достигнат 65%.
Изплатените пари на бенефициентите в България вече са почти толкова, колкото и получените от ЕС. Това означава, че вече няма заделен резерв както досега, но пък България все още чака да й бъдат възстановени средства (над 200 млн. евро), за които срокът за усвояване изтече в края на 2012 г.
Интервю на Евгени Кирилов за Faktor.bg: ГЕРБ мамят, ние сме двойкаджиите на ЕС по усвоени средства
26.02.2013
Най-бедните райони в България няма да получат нито евроцент, режат ни парите и за демонтиране на двата реактора на АЕЦ Козлодуй, предупреждава нашият евродепутат
Новата финансова рамка на ЕС за политиката на сближаване не дава на България основание за оптимизъм
15.02.2013
България няма да получи парите, които през последната година правителството очакваше и предвиждаше да дойдат по структурните фондове от бюджета на ЕС за следващия седемгодишен програмен период. Предварителните изчисления на министър Дончев бяха за над 8 млрд. евро, а ще се окажат дори под 7 млрд. евро. По-малко дори ще бъдат парите за селските райони за периода 2014-2020 г. в сравнение със сегашния период, въпреки че социално-икономическата ситуация в тях е плачевна. Незначителното увеличение на средствата от ЕС за рибарство - около 40 млн. евро - няма да може да компенсира по-ниските постъпления от структурните фондове и от фонда за развитие на селските райони. Единствената по-висока сума, която ще получи България от бюджета на ЕС, ще бъде за директните плащания по Общата селскостопанска политика, но тези пари нямат нищо общо с парите за структурните фондове, нито увеличението им се дължи на преговорните умения на управляващите. За новия програмен период България, която е най-бедната държава в ЕС, няма да получи допълнително нито едно евро за своите най-бедни региони, за разлика от други държави, сред които е дори Германия, защото представителите на правителството не съумяха да издействат нещо повече от това, което и преди седем години ни бе отпуснато по политиката на сближаване.
Евгени Кирилов: Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите
13.07.2013
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Българският евродепутат, в ролята си на съпредседател на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ, представи и визията на Европарламента относно конференцията във Вилнюс от името на неговия председател Мартин Шулц.
Евгени Кирилов напомни, че все още има предизвикателства пред страните от Източното партньорство, но същи така и че Европа е навлязла в нова динамика след разширяването на Съюза през 2004 и 2007 г. Той сподели мнението, че ЕС трябва да прави повече за своите източни съседи, чрез инициирането на по-амбициозни програми за сътрудничество. Принципът "повече за повече", според който колкото повече прави една страна за своето развитие, толкова по-силна ще е подкрепата на Европа, трябва да бъде водещ, допълни българският евродепутат.
Евгени Кирилов подчерта, че срещата във Вилнюс ще бъде много важна стъпка в отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство, защото тогава задълбочаването на отношенията между двете страни ще получи и правно измерение с подписването на важни споразумения. Армения, Грузия и Молдова са на път да подпишат споразумения за свободна търговия с ЕС, а Украйна и споразумение и за асоцииране, в допълнение на това за свободна търговия. Тази среща е и възможност за самия Европейски съюз да затвърдят подкрепата си към по-задълбочена интеграция на страните от региона, допълни българският евродепутат.
Представяйки и ролята на Европарламента Евгени Кирилов припомни за инициативите и ролята на институцията в изграждането и поддържането на добрия диалог и отношения с Украйна, например чрез специалната мисия Кокс-Квашневски. Платформата ЕВРОНЕСТ също спомага за поддържането на Европейския ракурс на страните от региона, защото им дава възможност за диалог в работата по общи цели и проблеми. Евгени Кирилов потвърди и позицията на Асамблеята на подкрепа за териториалната цялост на Грузия, което е позицията споделяна и от всички институции на Европейския съюз.
В заключение българският евродепутат припомни на участниците в конференцията, че успехът на проекта Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите на страните участници.