От януари до май страната е получила два пъти и половина по-малко възстановени средства от Европейската комисия, отколкото е платила за национално съфинансиране по оперативните програми. Вече са изгубени 44 млн. евро
България все още стои на опашката по темп на усвояване на средствата от ЕС в сравнение с останалите държави-членки. По данни на Европейската комисия за изплатените към 1 април 2012 г. средства по политиката на сближаване, сред 27-те държави България е на 26 място при социалния фонд и на 25 място общо за фонда за регионално развитие и кохезионния фонд. Страната продължава не само да изостава значително от държавите първенци, но се отдалечава и от средното ниво на усвояване.
Два пъти повече средства, например, е усвоила Литва, отколкото България по двата основни инвестиционни фонда, а челните държави при социалния фонд са дори три пъти по-напред в усвояването в сравнение с нашата страна. При среден процент от 35,42% изплатени средства от регионалния и кохезионния фонд, България е достигнала само 24,30%. По-голямото изоставане при социалния фонд е видно не само спрямо водещите държави, но и спрямо средното ниво. Средният процент на усвоени средства при този фонд е 38,57%, а за България той е едва 20,44%.
До тук картината изглежда до болка позната от вече почти две години. Неуспешни остават опитите да се промени това положение и все повече изпъква въпросът дали наистина се прави нещо в правилната посока или се работи хаотично и предимно се говори. От едната страна стоят цифрите, които сигнализират за сериозни рискове от потенциална загуба на средства. От другата страна стои оптимизмът на представители на управляващите на най-високо ниво, които сякаш неглижират поводите за безпокойство.
Българският евродепутат от групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов получи отговор на зададения от него въпрос до Европейската комисия (ЕК) относно осигуряването на достъп за хората с увреждания до сайтовете с публични услуги и информация. Въпросът е част от по-големия проблем за предоставянето на възможности за всички граждани на ЕС да ползват информацията и услугите от обществените уебсайтове. Такива са сайтовете, например, на министерствата, агенциите и общините.
Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов взе участие в изслушване на Европейския парламент за Македония на тема - "Може ли 2012 да донесе успех?" в присъствието на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле и заместник министър-председателя на Македония - Теута Арифи.
По време на изслушването Евгени Кирилов изрази безпокойство от развитието на някои националистични тенденции в Македония, на които трябва да се обърне сериозно внимание. Той припомни, че България първа е признала независимостта на Македония, а отношението към страната е също така негативно както към Гърция. "Преди няколко години попитах бившия македонски външен министър защо македонските граждани с второ българско гражданство са подложени на дискриминация, която липсва при гражданите с второ сръбско, хърватско, немско, т.н. гражданство. Той ми отговори, че това са остатъци от миналото", каза още Евгени Кирилов. Той добави, че за съжаление върху сегашното правителство оказват влияние хора от миналото, от времето на титова Югославия. В заключение г-н Кирилов изтъкна, че нашата съседка и нейните граждани заслужават европейско бъдеще и затова трябва да се положат усилия за истински добросъседски отношения.
По този повод еврокомисар Фюле отбеляза, че изграждането на националната идентичност е много важно, но не само за собствената интерпретация на историята, а и с мисъл за бъдещето.
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Българският евродепутат, в ролята си на съпредседател на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ, представи и визията на Европарламента относно конференцията във Вилнюс от името на неговия председател Мартин Шулц.
Евгени Кирилов напомни, че все още има предизвикателства пред страните от Източното партньорство, но същи така и че Европа е навлязла в нова динамика след разширяването на Съюза през 2004 и 2007 г. Той сподели мнението, че ЕС трябва да прави повече за своите източни съседи, чрез инициирането на по-амбициозни програми за сътрудничество. Принципът "повече за повече", според който колкото повече прави една страна за своето развитие, толкова по-силна ще е подкрепата на Европа, трябва да бъде водещ, допълни българският евродепутат.
Евгени Кирилов подчерта, че срещата във Вилнюс ще бъде много важна стъпка в отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство, защото тогава задълбочаването на отношенията между двете страни ще получи и правно измерение с подписването на важни споразумения. Армения, Грузия и Молдова са на път да подпишат споразумения за свободна търговия с ЕС, а Украйна и споразумение и за асоцииране, в допълнение на това за свободна търговия. Тази среща е и възможност за самия Европейски съюз да затвърдят подкрепата си към по-задълбочена интеграция на страните от региона, допълни българският евродепутат.
Представяйки и ролята на Европарламента Евгени Кирилов припомни за инициативите и ролята на институцията в изграждането и поддържането на добрия диалог и отношения с Украйна, например чрез специалната мисия Кокс-Квашневски. Платформата ЕВРОНЕСТ също спомага за поддържането на Европейския ракурс на страните от региона, защото им дава възможност за диалог в работата по общи цели и проблеми. Евгени Кирилов потвърди и позицията на Асамблеята на подкрепа за териториалната цялост на Грузия, което е позицията споделяна и от всички институции на Европейския съюз.
В заключение българският евродепутат припомни на участниците в конференцията, че успехът на проекта Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите на страните участници.