В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Българският евродепутат, в ролята си на съпредседател на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ, представи и визията на Европарламента относно конференцията във Вилнюс от името на неговия председател Мартин Шулц.
Евгени Кирилов напомни, че все още има предизвикателства пред страните от Източното партньорство, но същи така и че Европа е навлязла в нова динамика след разширяването на Съюза през 2004 и 2007 г. Той сподели мнението, че ЕС трябва да прави повече за своите източни съседи, чрез инициирането на по-амбициозни програми за сътрудничество. Принципът "повече за повече", според който колкото повече прави една страна за своето развитие, толкова по-силна ще е подкрепата на Европа, трябва да бъде водещ, допълни българският евродепутат.
Евгени Кирилов подчерта, че срещата във Вилнюс ще бъде много важна стъпка в отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство, защото тогава задълбочаването на отношенията между двете страни ще получи и правно измерение с подписването на важни споразумения. Армения, Грузия и Молдова са на път да подпишат споразумения за свободна търговия с ЕС, а Украйна и споразумение и за асоцииране, в допълнение на това за свободна търговия. Тази среща е и възможност за самия Европейски съюз да затвърдят подкрепата си към по-задълбочена интеграция на страните от региона, допълни българският евродепутат.
Представяйки и ролята на Европарламента Евгени Кирилов припомни за инициативите и ролята на институцията в изграждането и поддържането на добрия диалог и отношения с Украйна, например чрез специалната мисия Кокс-Квашневски. Платформата ЕВРОНЕСТ също спомага за поддържането на Европейския ракурс на страните от региона, защото им дава възможност за диалог в работата по общи цели и проблеми. Евгени Кирилов потвърди и позицията на Асамблеята на подкрепа за териториалната цялост на Грузия, което е позицията споделяна и от всички институции на Европейския съюз.
В заключение българският евродепутат припомни на участниците в конференцията, че успехът на проекта Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите на страните участници.