Българският евродепутат от Групата на социалистите и демократите(С&Д) в Европейския парламент Евгени Кирилов откри организираната в София Дискусия на тема „България в ЕС: национална сигурност, външна политика и отбрана”.
При откривавето й той заяви, че „В Европейският парламент ври и кипи по обсъждането на общата външна политикана, докато в България тези теми сравнително рядко се засягат и обсъждат”.
Реален е рискът от загуба на огромни средства от Кохезионния фонд още в края на тази година
Към 1 април 2011 г. разликата в изплатените на България средства от структурните фондове на ЕС (16,71%) и на платените на крайните получатели пари (11,26%) е повече от 5%. Това означава, че страната разполага все още със свободен ликвиден ресурс за плащания към бенефициентите и не би следвало плащанията да се задържавт с оправданието, че няма оборотни пари. На пръв поглед, това че има пари е добра новина, но всъщност зад цифрите се крият редица проблеми.
Комисията по регионално развитие на Европейския парламент проведе обсъждане на проекта на доклад относно усвояването от фондовете на ЕС и поуките за бъдещата политика на сближаване. По време на дискусията Евгени Кирилов от групата на Социалистите и демократите обърна внимание на факта, че въпросът за усвояването е важен не само с оглед на бъдещето. Проблемът с ниското ниво на използване на евросредствата „съществува и в момента, каза българският евродепутат, и тъй като сме на средата на програмния период 2007-2013 г. един анализ на актуалното състояние, както и предприемането на мерки, са все още валидни”.
Кирилов обясни, че „процентът на реално усвоените средства всъщност не се знае с точност, защото данните, с които разполагаме са за изплатените средства - авансови и междинни плащания. Може да се установи разлика между средствата, които са изплатени на крайните получатели и тези, които Европейската комисия (ЕК) е изплатила на държавите-членки. България е пример за това. На страната ни досега са преведени около 16 % от полагащите ни се средства за сближаване, а около 11% са достигнали до крайните получатели. Това означава, че има свободен ресурс в държавите членки, който е различен във всяка една от тях и предстои да бъде усвоен.”
На 12 и 13 юли Евгени Кирилов участва в десетата международна конференция на високо ниво "Европейският път на Грузия" в грузинския град Батуми. В събитието участие взеха еврокомисарят отговарящ за разширяването Щефан Фюле, грузинският министър-председател Бидзина Иванишвили, външни министри на редица европейски държави - сред които и България, и над 200 други високопоставени лица от Грузия, Южен Кавказ и Европа. Основна тема на събитието беше подготовката на страните от Източното партньорство за предстоящата през ноември месец т.г. конференция във Вилнюс, която се смята за крайпътен камък в отношенията на ЕС с 5 бивши съветски републики - Азербайджан, Армения, Грузия, Молдова и Украйна.
Българският евродепутат, в ролята си на съпредседател на Парламентарната асамблея ЕВРОНЕСТ, представи и визията на Европарламента относно конференцията във Вилнюс от името на неговия председател Мартин Шулц.
Евгени Кирилов напомни, че все още има предизвикателства пред страните от Източното партньорство, но същи така и че Европа е навлязла в нова динамика след разширяването на Съюза през 2004 и 2007 г. Той сподели мнението, че ЕС трябва да прави повече за своите източни съседи, чрез инициирането на по-амбициозни програми за сътрудничество. Принципът "повече за повече", според който колкото повече прави една страна за своето развитие, толкова по-силна ще е подкрепата на Европа, трябва да бъде водещ, допълни българският евродепутат.
Евгени Кирилов подчерта, че срещата във Вилнюс ще бъде много важна стъпка в отношенията на ЕС с държавите от Източното партньорство, защото тогава задълбочаването на отношенията между двете страни ще получи и правно измерение с подписването на важни споразумения. Армения, Грузия и Молдова са на път да подпишат споразумения за свободна търговия с ЕС, а Украйна и споразумение и за асоцииране, в допълнение на това за свободна търговия. Тази среща е и възможност за самия Европейски съюз да затвърдят подкрепата си към по-задълбочена интеграция на страните от региона, допълни българският евродепутат.
Представяйки и ролята на Европарламента Евгени Кирилов припомни за инициативите и ролята на институцията в изграждането и поддържането на добрия диалог и отношения с Украйна, например чрез специалната мисия Кокс-Квашневски. Платформата ЕВРОНЕСТ също спомага за поддържането на Европейския ракурс на страните от региона, защото им дава възможност за диалог в работата по общи цели и проблеми. Евгени Кирилов потвърди и позицията на Асамблеята на подкрепа за териториалната цялост на Грузия, което е позицията споделяна и от всички институции на Европейския съюз.
В заключение българският евродепутат припомни на участниците в конференцията, че успехът на проекта Източно партньорство е инвестиция в едно стабилно и проспериращо общо пространство и партньорство, от което най-големи бенефициенти ще бъдат гражданите на страните участници.