В края на месец януари станаха известни данните на Европейската комисия за усвоените пари от структурните фондове през 2011 г. в рамките на целия Европейски съюз. Това дава още една възможност да се направи равносметка за постигнатото от България през изминалата година, която да се добави към отчета на българските власти. Данните, освен това, показват каква е изходната ситуация за 2012 г. и пред какви предизвикателства е изправена България с оглед на успешното използване на помощта от еврофондовете през настоящата и следващите години. Не на последно място, отново може да се види къде се намира нашата страна сред останалите европейски държави по степен на използване на помощта от структурните фондове.
1. Обща картина за усвояването от трите фонда на политиката на сближаване
През изминалата 2011 г. България е усвоила 8% от всички пари, които са й отпуснати за периода 2007-2014 г. от трите фонда - за регионално развитие (ЕФРР), социалния (ЕСФ) и кохезионния (КФ). В началото на годината процентът на разплатените средства на България от Европейската комисия (ЕК) е 15,46%, а в края на годината той достига 23,54%. За първите 9 месеца ръстът е едва от 3% и чак в края на годината са одобрени и изплатени повече пари. Като цяло през 2011 г. страната е усвоила по-малко средства отколкото през 2010 г. Затова крайният резултат от 8% далеч не е високо постижение като се има предвид, че процентът на усвоените средства спрямо целия период остава нисък - под 24% и че половината от програмния период вече измина.
Комисията по външни работи на Европейския парламент одобри днес поправка на българския евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов към доклада за напредъка на Македония за 2011 г. Чрез нея Европейският парламент призовава Македония да създаде експертна комисия по история и образование с България, която да допринесе за обективната интерпретация на историята, да засили сътрудничеството на академичните среди и да допринесе за създаване на позитивни нагласи на младото поколение към своите съседи.
Българските евродепутати от всички политически групи се обединиха около националната позиция и гласуваха еднакво въпреки различията на своите политически групи относно някои текстове в доклада.
В свое писмо до министъра на управлението на средствата от ЕС българският евродепутат социалист пита защо чак сега се обръща внимание, че допуснатите нарушения от предишното ръководство на Община Сливен трябва да бъдат коригирани и какво е направило правителството и централната администрация, за да не се достигне до положение не само да се връщат, но и да се загубват европейски пари?
Евгени Кирилов изразява надежда, че министърът ще може да докаже, че "няма двоен стандарт спрямо община Сливен според политическата принадлежност на нейния кмет и че правителството наистина безпристрастно и коректно управлява фондовете на ЕС в България, така че да се спазват изискванията на ЕС и да не се ощетяват българските граждани".
Българският евродепутат Евгени Кирилов изрази загрижеността и безпокойството си от ситуацията в Косово по време на заседанието на Комисията по външни работи на Европейския парламент с участието на върховния представител на ЕС за Косово г-н Питър Файт.
Според г-н Кирилов изключително тревожен е фактът, че организираната престъпност и корупцията е обхванала и най-високите етажи на властта в Косово. От друга страна, противоречивият правен статут на страната подставя под съмнение мерки, като предоставянето на прокурори от страните - членки на ЕС като начин за подобряване функционирането на съдебната система в Косово. Г-н Кирилов изтъкна и че безпокойство буди и създаването на организацията за самоопределение на Косово, която се обяви открито срещу каквото и да е международно присъствие в страната и чиито представители по време на демонстрация нападнаха коли на мисията на ЕС в Прищина миналата седмица. В този контекст г-н Кирилов заяви, че подобни тенденции могат да имат сериозни негативни последици и затова е нужен повече реализъм за обективното оценяване на ситуацията в страната. От своя страна г-н Файт заяви, че споделя тази загриженост и се надява лостовете, свързани с подкрепата за присъединяването на Косово към ЕС да помогнат да се преодолеят съществуващите проблеми.