Това заяви евродепутатът Евгени Кирилов при обсъждането на доклада за напредъка на Македония за 2013 г.
На 28-29 ноември т.г. литовската столица Вилнюс ще домакинства третата среща на върха на ЕС със страните участнички в програмата Източно партньорство. Тази програма започна преди повече от 4 години и има за цел да сближи Европейския съюз и Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. Като страна членка на ЕС България е заинтересувана от повече напредък в отношенията с тези държави. Страната ни се явява една от географски най-близките за региона, което предразполага към важни политически и икономически връзки с тези страни. Това прави положителното развитие на срещатa на върха предпоставка за още по-голямо задълбочаване на отношенията на тези държави с ЕС, в частност и с България.
Българският евродепутат социалист Евгени Кирилов взе участие в дебатите предшестващи гласуването днес в пленарна зала на законодателната рамка за политиката на сближаване за 2014-2020 г. В своето изказване Евгени Кирилов посочи, че "приносът на политиката на сближаване е безценен за най-слабо развитите европейски региони. Той е изключително полезен за нашите граждани и ключов за създаването на достойни условия на живот". За постигането на конкретни резултати обаче, според българският евродепутат, е необходимо всички участници на всички нива да работят в партньорство. Затова той се обърна към държавите членки с призив да създадат необходимата база от документи и правила, които да позволят навременното и гладко изпълнение на проектите и постигане на целите на политиката на сближаване за следващия седем годишен програмен период.
Българският евродепутат Евгени Кирилов изрази загрижеността и безпокойството си от ситуацията в Косово по време на заседанието на Комисията по външни работи на Европейския парламент с участието на върховния представител на ЕС за Косово г-н Питър Файт.
Според г-н Кирилов изключително тревожен е фактът, че организираната престъпност и корупцията е обхванала и най-високите етажи на властта в Косово. От друга страна, противоречивият правен статут на страната подставя под съмнение мерки, като предоставянето на прокурори от страните - членки на ЕС като начин за подобряване функционирането на съдебната система в Косово. Г-н Кирилов изтъкна и че безпокойство буди и създаването на организацията за самоопределение на Косово, която се обяви открито срещу каквото и да е международно присъствие в страната и чиито представители по време на демонстрация нападнаха коли на мисията на ЕС в Прищина миналата седмица. В този контекст г-н Кирилов заяви, че подобни тенденции могат да имат сериозни негативни последици и затова е нужен повече реализъм за обективното оценяване на ситуацията в страната. От своя страна г-н Файт заяви, че споделя тази загриженост и се надява лостовете, свързани с подкрепата за присъединяването на Косово към ЕС да помогнат да се преодолеят съществуващите проблеми.